Погребение

Здравейте! Случи се така, че присъствах на погребение без свещеник. Тъй като емоциите и без това ми дойдоха в повече няма да изпадам в подробности. А и те не са важни... Моля клубарите да ми препоръчат подходящи молитви за този добър човек, погребан без опело.

Благодаря.

[линк]

Тъй като научих, че погребението без опело е нещо нормално в града в който гостувах а предполагам и на други места, надявам се тази статия да бъде полезна не на пишещите тук а на не пишещите.
Покойникът на чието погребение присъствах до колкото ми е известно е кръстен. Какъв духовен живот е водил не зная защото е приятел на мой близък.

Поговори със свещеник.

Какво значение има дали е погребан с опело или без ако не е изработил спасението си докато е бил жив ? Или ако го е направил ? Един Господ знае какво се случва в съзнанието на хората в последните мигове от живота им. Мигове, които могат да бъдат и спасителни и осъдителни.
Да се надяваме, че въпросния човек все пак се е помирил с Бога.
Молитвите ни вече нямат никакво значение, а Божията милост, според Неговата воля, а не според нашето желание.

И.Н. 24:15

Надявах се на отговори от православните клубари, но благодаря все пак.

От *двери* вече ми отговориха.

Напротив, молитвите на живите за него имат огромно значение. Именно заради Божията милост.

Просто се моли горещо и както ти идва на сърце. Инак ако държиш на точна формула - такива има в молитвениците, продавани в "Сети Седмочисленици", "Света Неделя", Света София" и "Свети Йоан Рилски", пък и изобщо в повечето храмове.

Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...

Аз съм, кръстен и венчан в православен храм и не считам тези неща за невалидни пред Бог.
Не мога обаче да се правя на ударен и да не виждам хилядите собствени трактовки, които хората си измислят. Вместо да сравняват със Словото, те ги нагаждат според техните си разбирания. Нявсякъде ги има такива, не само в православието.

Но казвам отново, че ако нещо може да промени съдбата на покойник, заминал си от този свят непокорен на Бога, е точно Бог, заради голямата си милост, а не заради нашите застъпнически молитви - колкото и силни да са те.

И.Н. 24:15

Ако молитвите на живите са от значение за мъртвите и ако от една молитва мъртвият може от ада да отиде в рая,то тогава нямаше смисъл от идването на Исус Христос. За съжаление нищо не може да се направи за един мъртъв човек. Всеки сам избира пътя,по който да върви,затова е важно човек да се примири с Бога на тази земя,защото след смъртта е вече късно. Ето начина по който човек може да се спаси:

[линк]

Попитах ИСУС: Колко ме обичаш?Толкова!Каза Той......И УМРЯ ЗА МЕН!!!!!

Да направим каквото трябва, пък да става каквото ще. Господ сам решава, разбира се, но да не се помолиш за мъртъв ближен е жестоко.

Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...

Първо, в Христос всички са живи, защото Той е Бог на живи.
Второ, окончателният съд ще е на Второто пришествие, когато вече няма връщане назад. Дотогава всички молитви имат значение и сила.

В отговор на:

---

Ако молитвите на живите са от значение за мъртвите и ако от една молитва мъртвият може от ада да отиде в рая,то тогава нямаше смисъл от идването на Исус Христос.

---

Боя се, че доста неща не са Ви ясни. Просветете се повече, преди да твърдите безсмислици. Спасението става само и единствено ЧРЕЗ Иисус Христос. Ето защо, всяка молитва има значение! Той е нашата Надежда.

В отговор на:

---

Но казвам отново, че ако нещо може да промени съдбата на покойник, заминал си от този свят непокорен на Бога, е точно Бог, заради голямата си милост, а не заради нашите застъпнически молитви - колкото и силни да са те.

---

А как да бъде милостив Бог, ако не го умоляваме?
Няма нечута молитва. Дори и да не извадим от ада нашият близък, можем многократно да облекчим участта му. Затова, молете се!

А как да бъде милостив Бог, ако не го умоляваме?
Няма нечута молитва. Дори и да не извадим от ада нашият близък, можем многократно да облекчим участта му. Затова, молете се!


Хе хе, тук ме развесели :)
Казваш, че Бог е милостив заради нашите молитви?
Недей така. От нещата, които твърдиш става ясно, че можем да си живеем както си искаме, а когато си заминем от този свят, някой милостив приятел би измолил от още по-милостивия Бог нашето спасение?!
Това някакво ново учение ли е?

И.Н. 24:15

Има ли молитви? Има. Защо според теб са написани? Ти имаш ли молитвеник?

Можете ли да подкрепите със стихове от Библията твърденията си,и има ли случай описан в Библията,че можем да облекчим мъките на грешника в ада или въобще състоянието му с молитвите си - дайте пример от Библията.

Попитах ИСУС: Колко ме обичаш?Толкова!Каза Той......И УМРЯ ЗА МЕН!!!!!

Не смятате ли,че е гордост да вярвате че ще спасите който и да е човек с молитвите си,след като спасението е само чрез Исус? Не смятате ли,че по тази логика всеки ще си живее както му дойде на земята и после като умре неговите роднини да се молят за него и той да се спаси? И все пак дайте пример от Библията,където ранната църква се е молила за мъртъвци.

Попитах ИСУС: Колко ме обичаш?Толкова!Каза Той......И УМРЯ ЗА МЕН!!!!!

Скъпа, искам да ти помогна!

Рут 2:20), (Товит 4:17), (Сир. 7:36), (Сир.38:16-17,23), (Второз.26:14),
(Ис. 16:7), (Иерем.34:4-5),

(II Мак.12:39-45)


"В утеснение Ти ми даваше простор"39. На другия ден Иудините човеци отидоха, според както го искаше дългът, да пренесат телата на падналите и ги положат заедно с роднините в отеческите гробници.
40. И намериха под хитона на всекиго от умрелите вещи, посветени на иамнийските идоли, каквото законът забранява на иудеите; и стана за всички явно, защо са загинали.
41. Затова всички прославиха праведния Съдия Господа, Който открива скритото,
42. и захванаха молитва, молейки да бъде съвсем изгладен стореният грях; а доблестният Иуда увещаваше народа да се пази от грехове, виждайки с очите си, какво се бе случило по вина на падналите.
43. А като събра до две хиляди драхми, според числото на мъжете, прати в Иерусалим, за да принесат жертва за грях, и постъпи твърде хубаво и благочестно, мислейки за възкресение;
44. защото, ако той се не надяваше, че падналите в битката ще възкръснат, излишно и напразно би било да се молим за мъртвите.
45. Но той мислеше, че на умрелите в благочестие е приготвена превъзходна награда, - каква света и благочестива мисъл! - затова принесе за умрелите умилостивна жертва, да бъдат освободени от грях

XI. МОЛИТВАТА ЗА ПОКОЙНИЦИТЕ

118. Когато ще се молиш за упокой на душата на някой починал, принуди се да се помолиш за него от цяла душа и помни, че това е съществен твой дълг, а не само на свещеника и клирика. Представи си колко нужен е покой на починалия и как са му потребни молитвите на живите за него, понеже е член на едното тяло на Църквата, как бесовете спорят с ангелите за неговата душа и как трепери тя, като не знае каква участ ще я постигне навеки. Много значи пред Владиката молитвата с вяра и любов за покойника. Представи си също колко нужен ти е покой, когато те стегнат веригите на греховете, и как усърдно се молиш тогава, с колко искреност, жар, сила се молиш на Господа и на пречистата Богородица и как се радваш и тържествуваш, когато след усърдна молитва си получил освобождение от греховете и душевен покой. Приложи това и към душата на покойника: неговата душа също се нуждае от молитва - сега вече от твоята молитва, защото тя сама не може да се моли плодотворно; и неговата душа се нуждае от покоя, който ти можеш да му изпросиш чрез топла молитва, с благодеянието в полза на неговата душа и особено чрез принасянето на Безкръвната Жертва за него.

119. За покойните се моли така, сякаш твоята душа се намира в ада, сред пламъците, и самият ти се мъчиш; чувствай техните мъки със сърцето си и пламенно, пламенно се моли за упокоението им в място светло и злачно, в място прохладно.

120. Моли се на Господа за упокой на твоите починали праотци, отци и братя ежедневно, сутрин и вечер, за да е жива у теб паметта за смъртта и да не гасне у тебе надеждата за бъдещия живот след смъртта, за да се смирява ежедневно духът ти при мисълта за бързотечния твой живот.



Свети Иоан Кронщадски
[линк]

Слава на Отец,Син и Светия Дух!Амин.

"16. Синко, пролей сълзи над умрелия и, като да си подвъргнат на жестока злочестина, почни да плачеш; облечи прилично тялото му и не се отнасяй небрежно към погребението му;
17. горчив да бъде плачът ти, и топло риданието, и продължи тъгуването си по него, според достойнството му, ден или два, за да избегнеш осъждане, - и тогава утеши се от тъгата;
18. защото от тъга бива смърт, и сърдечна тъга сила изтощава.
19. Със злочестината пребъдва и тъга, и животът на сиромаха е тежък за сърцето.
20. Не предавай сърцето си на тъга, отдалечавай я от себе си, като си спомняш за края.
21. Не забравяй това, защото няма връщане, и нему не ще принесеш полза, а на себе си ще повредиш.
22. Спомни си за присъдата над мене, защото тя е също и над тебе: "мене вчера, а тебе днес."
23. С упокояване на мъртвия успокой и паметта му, и утеши се за него след изхода на душата му."

Сир.38:16-17,23)

"В утеснение Ти ми даваше простор"