Полиневропатия

Членувам в АА и повече от година не пия.Всъщност,обикновено влизам в запой веднъж на една-две години.
Но от две години насам при ходене краката ми бързо се подкосяват.Движението на долните ми крайници става некоординирано.Една лекарка, случайно срещната на улицата, ми каза,че имам алкохолен полиневрит.Възможно ли е,след като от 10 години членство в АА съм почти "въздържател"?Макар,че не пия,симптомите не отшумяват.Чудя се дали това е полиневрит.Лекува ли се чрез повече движение?

Здравей,аз съм на 44 години и съм алкохолик от безнадеждния тип/по докторско определение/.

Почнах да пия още на 14 години,като поемах доста големи количества алкохол и дори се гордеех с това и бързо навлязох в "този занаят".Ожених се на 19 години докато бях в казармата и на 20 и се роди първият син,а на 21 години спрях за пръв път алкохола за една година докато бях там.След първите седем-осем месеца се чувствах "превъзходно"/физически и психически/,но след тази една година,към нейния край за пръв път се появиха разни депресии и неврози и тн.
Като се уволних продължих плахо да си пия и продължих да пия и да не прави впечатление,че не пия "като другите",защото почти винаги се напивах като почнех да пия.Докато го правех аз съвсем "основателно" си мислех,че и другите се напиват и в това няма нищо лошо,а след като се напиех после си казвах,че следващият път няма да се напия толкова много,а ще спра навреме..
Не само,че винаги се напивах като почнех да пия,но и стана така,че ставаше дори по-зле от предишното препиване,но аз все си мислех,че "следващият път няма да е така".Това продължи доста години,като почнах все по-често да пия и все по-често да се напивам,и по едно време на 24 години за пръв път посетих спешен кабинет след едно препиване и ми изписах някакви хапове за успокоение и....оттогава почнаха редовните ми посещения по психиатри.
Някъде по това време един познат-психиатър ми каза,че ще стана алкохолик,ако продължа да пия,а за питах сега дали съм такъв и като ми бе отговорено отрицателно аз продължих да си пия,но "вече имах едно наум"-че може да стана алкохолик,което си бе най-голямата простотия,защото аз още на 17 години съм си бил вече оформен алкохолик.На тая възраст си спомням,че пиех ракия с разредител "вишновка",а на прибиране паднах на площадката пред нас и добре,че съседите позвънили сутринта у дома,за да ме приберат и спасят родителите ми.
После като тръгнах вече по психиатри и психолози,вече е било късно за каквато и да е човешка помощ,но това беше налице и това и ме лекуваха,а аз след всяка "терапия" и всяко упорито "лечение" на неизлечимата болест-Алкохолизъм ставах доста учудващо по-зле и още по-зле.Веднъж моята психиатърка ме предупреди,че ако не спра да пия,като също пия и лекарства,променящи съзнанието,има голяма вероятност да стана "резистентен" към цяла група хапове,променящи съзнанието,но и това не ме спря да продължа да пия,да спирам да пия,да пия хапове,да не пия хапове и отново да пия и това продължи около 23 години.Смятам,че от 21 годишната си възраст това бе основното ми занимание-опити да контролирам пиенето си-пиене,спиране,почване,"контрол на изпитото количество" и тн.
На 30 години спрях за около две години,без никакъв алкохол,но отново с лекарска помощ и после като пропих,АДА се отвори с още по-голяма сила.На 38 години,жена ми се принуди да ме изостави,защото вече Болестта просто бе неудържима и само аз не забелязвах това и не исках да приема,че не съм като другите.Но всъщност е нямало друг избор,защото никой и нищо не можеше да ми предложи за да спра да пия и да заживея щастливо без дрога и алкохол.
На 39 години вече имах направех картон в отрезвителното,бях лежал два пъти от хепатит,три пъти бях в алкохолна кома,веднъж бях от остър панкреатит,лежах в психо-болницата с идеята,че там "ще ме излекуват",но....нищо не можеше де спре падението ми в Бездната на Алкохола.Доста пъти мислех как да се самоубия и превех плахи опити,но явно доста се и страхувах да го направя,но пък сигурно е имало и защо да оживея след всичко това.
През 2006 година,след един пореден запой /и то при положение,че бях със сериозна черепно-мозъчна травма/ аз се разхождах из килията на отрезвителното и виждайки,че просто умирам почнах да се моля каквото се сетя.Докато го правех в главата ми влезе образа на един мъж,с когото се запознахме у един психолог-водещ на една група,занимаващ се с "проблемите на алкохолизма".На следващият ден се оказа,че точно този познат ми помогна,когато бях на път да се хвърля от терасата,да нараня майка си,или просто да полудея,без значение дали знам или не знам,че съм алкохолик.
След няколко месеца по Програмата на Анонимни Алкохолици дръпнах напред,но си помислих,че съм повече от когото и да е мой събрат-алкохолик и се отдръпнах от АА и от хората,които ми помагаха за да остана трезвен.След още няколко месеца размотаване в една "терапевтична група" се върнах обратно в АА и ......се запих,след една година и две седмици без капка алкохол и с това си доказах,че за 30 години пиене и за над 23 години в напразни опити да спра да пия,нямаше нищо,което да ма спре да не започна отново,след като съм спрял да пия...
Относно полиневропатията не съм специалист,но помня колко напразни пари съм дал за различни лекарства за възстановяване от този "бонус" към алкохолизма,като след всеки пореден запой нещата с краката и ръцете ми ставаха все по-зле,но и това със сигурност не успя да не накара да спра да пия за дълго време.


Мога да ти препоръчам добър невролог за полиневропатията,която се спира на даден етап от развитие,а за основното свое зоболяване-Алкохолизъм, аз намерих своето Лекарство-Братството Анонимни Алкохолици и духовната Програма на АА-"Дванадесет стъпки и Дванадесет традиции".
По себе си видях,че като лекувах каквото и да било от "бонусите на алкохолизма", това бе все едно"да си лекувам мазола на единия крак,докато в същото време съм болен от двустранна бронхопневмония"......


Желая ти успех с полиневропатията и дано Проблема ти с алкохола,не е като моята Неизлечима,Смъртоносна, и Прогресираща Болест-Алкохолизъм.
Благодаря ти,за възможността да споделя за себе си, тук и сега.
Бъдете здрави,приятели и нека Бог ни дари с още 24 часа трезвеност.

Бъди себе си.

Благодаря ти,затова,че споделяш живота си.Споделянето е важна част от терапията.Аз не съм по-лек алкохолик от тебе,ако тази жестока болест може да се измерва.
Съжалявам,че напоследък в клуба АА взеха превес "книжни" хора,хора на едната книга,които набиват стъпките и традициите като "теоритизиране",но в тях не съзирам сърдечност и човечност.Хора ,които не са алкохолици,а несбъднати комсомолски организатори или даскали...Също взеха превес и много лудички невъзпитани хора,които вече имат сериозни психически отклонения.Да теоритизираш не значи,че си приел "вълшебната"сила на АА.Тя може да бъде наречена "дива психиатрия" и когато се прави от сърце,помага.
Лично аз намерих своето спасение в йога.В центъра на йога е КОНТРОЛ.Не,разбира се не значи контролирано пиене.Хахаха!
Мисля,че хора като тебе,изстрадали,най-яко могат да спрат.Защото,ако си се давил на дъното/и под него/,ако си го изстрадал,рискувайки живота си и тровейки живота на другите,ти най-много имаш шансове да спреш истински.
И ЗНАЕШ ЛИ КАКВО?
Най-много можеш да помогнеш на други алкохолици.ЗАЩОТО ТИ СИ ИСТИНСКИ!!!
Само алскохолик може да помогне на алкохолик./Бил и Боб/
Сърдечно те поздравявам.Общувай с мене!

Не съм лекар но ще споделя някои мои виждания по въпроса.
Полиневропатията в много от случаите си е нелечима, добрата новина е че алкохолната полиневропатия може да се излекува и организма почти да се възстанови.Товая е бавен процес и едно от задължителните условия е тоталното спиране на алкохола.Тия времени прегрешения със запои със сигурност "помагат" за това да не може да спре процеса на развитие на полиневропатията.
Аз съм трезв от 2г 9 м и все още имам следи от нея .
Някъде 5 м след като спрях да пия тръгнах на йога.До ден днешен се занимавам с нея и то не само на ниво асани.Имало е много моменти в трезвия ми живот които не знам как щях да преодолея без знанията ми по дишане а и доста то травмите които си бях причинил спортувайки пиян се възстановяват и подържат пак благодарение на йога.Много от разбиранията ми за висша сила са свързани с йога.Йога е нещо страхотно но един истински алкохолик трудно би я възприел , иска много време което аз нямах.Докато я карах само на йога имах два опита за пробив и само Бог ме спаси.Страха си седеше в мене, както и много други неща.Самото самоопознаване не беше достатъчно за мене за да съм трезв.Не беше достатъчно и търсенето на връзка с висшата сила.
В центъра на йога е КОНТРОЛ
Ама никак не съм съгласен с теб че йога е контрол.Има описани хиляди страници за това какво е йога и никъде не пише че е контрол.Това е начин на живот, на мислене , стремеж за пълен синхрон с вселената, асаните и пранаяма са една малка част от йога.
Всичко започна да добива едно цялостно измерение и да добива смисъл когато започнах да работя по стъпките на АА.
Наученото от йога, от алпинизма , от АА сбирките и въобще от живота взе да добива смисъл и започнах да го разбирам едва след като започнах да разбирам духовната страна на живота.
Съжалявам,че напоследък в клуба АА взеха превес "книжни" хора,хора на едната книга,които набиват стъпките и традициите като "теоритизиране",но в тях не съзирам сърдечност и човечност.
В начало имаше много хора които ме дразнеха с техните натяквания книжни или каквито и да е .
Вече не мисля че има алкохолик който да ме дразни или пречи да съм трезв и да се развивам, може само да ми помогне дори и с това че мисли по различно от мене ( нали в това е красотата на живота, че сме различни)
На много хора предполагам, че не им харесвам но това си е техен проблем а не мой защото благодарение на тия стъпки се уча на толерантност, любов , разбиране, приемане.
Само алскохолик може да помогне на алкохолик
Мисля че може да помогне но ще даде само толкова колкото има.Започнах да имам за даване след като почнах да взимам от тия преди мене а това става чрез АА и програмата на АА.
С удоволствие бих споделил с теб опита си .

Благодаря ти за вниманието!Виждам,че имаме общи интереси - йога.Знааеш ли на санскритски какво означава Адам?Безконтролен.Както и да е, няма да се хващаме сега за думата контрол - в алкохолизма няма такъв,а в индуизма се разглеждза по съвсем други философски пътища.Трябва да обменяме опит.На мене надеждата ми е в йогата - не само асаните ,разбира се.

Членувам в АА и повече от година не пия.Всъщност,обикновено влизам в запой веднъж на една-две години.


Здрасти, Марадарк!

Помниш ли ме?

Аз не знам за полиневрита, но мисля, че с природосъобразен (ох че сложна дума!) начин на живот ще си помогнеш.
То и на мен ми се схващат краката, но предполагам, че е от дисковата херния...

Как пиеш през една - две години? Защо?
Поздрави!

Не отидох на сбирка на Веслец. Пак пих.

Не отидох на сбирка на Веслец. Пак пих

Единственото изискване за членство е желанието от страна на алкохолика да спре да пие.

Еми това в червеното си го писала в сайта на АА преди време.Според мен никой няма да те върне от Веслец за това че си пила, даже напротив ще ти се зарадват.Търси причината другаде.

На мене надеждата ми е в йогата - не само асаните ,разбира се.

Йога е нещо страхотно , аз също много се надявах само на нея в началото, но се оказа нещо много интересно.Не знам само йога до колко ми помогна да съм трезв в началото но програмата на АА и самото АА ми помогнаха да започна да разбирам йога.Стъпките не само не отричат такива учения като йога а отлично се съчетават с тях.Какво пречи да пробваш като мене?

И аз изцяло съм се посветила на йога.Практикувам.Чета.Сигурно с тебе се познаваме,но не съм знаела,че се занимаваш с йога.Кой/я/ си?

не се познаваме , аз съм той.Занимавам се основно с АА и програмата на АА .С йога се занимавам но тя не е причината да съм трезв и да живея трезв.Йога е добавък и то много ценен.Не знам дали си забелязала но аз не познавам йога който пие отвреме на време , пък да не говорим за запои или пуши.Ако го прави значи само много приказва за йога но нищо не прави.Едно време и аз бях много компетентен по въпроса и много знаещ докато без малко не се пробих.

Е,сега вече познаваш.
Аз упорито практикувах асани,слушах беседи,четях,приех индуизма като моя исконна вяра.Защото знам,че нито асаните,нито носенето на индийски дрешки,нито теоритизирането върху йога са истинската вяра.Опитах се да навляза по-дълбоко.После останах да се занимавам сама вкъщи,всяка сутрин практикувах,после четях.И изведнъж "отвън" ми се струпаха жестоки проблеми,гадни и много...Помислих си:лексотан ли да взема или биричка.Наклоних към биричка.Това беше началото на края...Демоните дойдоха...
Но сега се връщам.И виждам,че съм се сринала и започвам съвсем отначало.Дано сривът ми не се повтори!Дано издържа,ако недай се боже пак се появят проблеми.Знам какво ще ми кажеш,че проблемите са мое оправдание.Така е .Знам.Не са оправдание!Но демоните....