самодостатъчността

здравейте пак от мен! Реших да пусна тази тема,защото ми е доста важна и много мисля по нея! Въпросът ми е дали сте си самодостатъчни и ако да,чувствате ли се наистина удовлетворени така? Аз съм сама за първи път от 16 годишна и честно казано това много ми пречи,много ме дърпа надолу ! А съм сама от 3 месеца някъде,но пък за първи път от толкова много време! Има ли други,за които това да не са сами е жизниноважно? Не знам семейния статус на повечето от вас,но е много важно за мен! Не знам как да се справя с този етап,сегашният ми начин за справяне не е хич най-добрият!

anamorph, според мен трябва да напишеш по-прецизен въпрос. Ние сме социани съшества, не можем да сме самодостатъчни. Само социопатите са такива, но обществото ни ги приема като болни хора.

Въпросът според мен е, до каква степен човек има нужда от другите и в кои сфери на живота си. Там нещата са по-различни и върху това човек може да разсъждава, може да се променя и т.н. След като ти е трудно, значи има нещо което те притеснява, след това вече какво е то и как се решава са отделни въпроси.

Аз например съм на фази, понякога не искам да виждам никой, понякога имам нужда от хора.

За теб другите стимул ли са?

Акро,може би настина не съм си задала добре въпроса,някак очаквах,че се подразбира какво искам да кажа!
Става въпрос точно за липсата на любим човек и справянето с тази липса! Съответно за самодостатъчността от тази гледна точка! Иначе не съм сама-имам си семейство,дъщеричка,приятели,които обаче са подбирани през огромна лупа и не са много,но това хич не ме притеснява! Притеснява ме единствено,че не мога да се справя с липсата на любим човек!

Разбрах за какво говориш, но липсата на любим човек по принцип се компенсира със сближаване с приятели, семейство и т.н. А и липсата на любим човек, ако не е .. хм.. как да го нарека, страдание по даден човек, е липса не на човек е нещо което хората до теб са ти давали, по принцип става въпрос за любов, за чувство за сигурност или нещо подобно.

Ок, ще си задам въпроса по друг начин, имаш ли нужда да се чувстваш обичана?

Ами при мен липсата на любим човек не могат да я компенсират никакви близки или приятели! Иначе разбирам те какво ме питаш! Баща ми никога не е бил с мен и до мен! В началото на връзката ми не пусках Борис дори да иде до магазина сам и му криех обувките! Колкото и да е идиотско много ме беше страх да не си отиде! С май ми не живеем заедно от когато бях 7-ми клас! И не сме особено близки! Не и по моите разбирания! Знам,че тези неща дават отражение и знам какво е дори точно това отражение!
Най-много се дразня,когато ми казват-ти си толкова красива жена,умна,забавна и тн,със сигурност ще има опашки за теб! Да,ама аз не искам някой си примерно пешки арабията,аз искам най-вече интелигентен човек,което е кът обаче!
Не мога да се справя със себе си,справям се с хероина,който ми дава доста по този въпрос,най-вече ми позволява много добре да се върна в спомена,който за мен се е превърнал в единственпристан и утеха!-това последното е на Дебелянов,да не си помислите,че е мое

Знаеш ли, много хора пред даден проблем предпочитат да го заобикалят, да намират 150 други подпроблема и т.н. Е да, ама проблемът е един и трябва "право куме во очи". Ще си позволя директно, надявам се да не ти стане прекалено криво. Не е въпросът какъв мъж искаш, интелигентни мъже има, има и хубави и всякакви, а може и изобщо да не се влюбиш в такъв какъвто ти си си мислела. Истинският проблем е ЗАЩО искаш такъв мъж, ЗАЩО имаш нужда от мъж.

Ще ти разкажа една малка историйка, която изглежда несвързана, ама е в базата на нещата. Навремето посещавах уроци по рисуване. Още първия път учителят ми не повярва, че не съм взимала уроци преди това и т.н. нали се сещаш, да ти кажат че имаш талант. Хубаво, ама аз съм човек който като му се опъне нещо и зарязва. Дойде денят, в който ми се опъна нещо- не вървеше и това си е. Учителят ми ме попита при поредното мятане на молива какво има и му казах нещо от сорта не бездарна съм и казах "магическото словосъчетание": "Не мога!". Той ме погледна адски сериозно и ми каза нещо толкова банално и брутално, чувано навсякъде, но покрай всичките ни житейски глупости, ние забравяме да осъзнаваме думите, че ме шокира. Та той ми каза:

" ***на, ако има нещо което не мога да понасям, това са лъжците [тук можеш да си представиш какъв учудващ поглед имах]. Когато става въпрос за теб, продължи той, няма не мога, има не искам, не ме лъжи че не можеш".

Това е, anamorph, няма "не мога", има "не искам". Така че както ти казах, в стила право куме во очи... Не е че не можеш да се справиш със себе си, а не искаш. Каква е причината, аз само мога да предполагам, ама не се лъжи, не си разказвай истории и т.н. че не можеш. Тези малки лъжички пред себе си не действат и съм сигурна че го усещаш, имайки предвид, че търсиш нещо което друг трябва да ти донесе, а в крайна сметка можеш да намериш САМО в себе си.

Това е, не че аз много се промених след тези фрази, но едно научих да избягвам да се лъжа. От там нататъка проблемът е да си решиш искаш ли да си по-добре в себе си или искаш да си страдаш цял живот в сладнкавото чувство на болката която ние си причиняваме. То е ТОЛКОВА омайно това чувство.. но това е друга тема.

За мен е жизнено важно да съм сама. Изобщо не ми трябват връзки и любов, за да съм щастлива. Обвързването и моногамията не са за мен.

Моногамията не е естествена, бракът е измислена институция.

Обвързването и любовта са две различни неща.

Можеш да обичаш някой и без да си окована и без да искаш да го оковаваш.

Човек може да се убеждава каквото иска, но в мозъка има някои биологични фактори които рано или късно се задействат. И с разум и убеждения срещу тях не можеш да се бориш - говорим за натурална дрога чиято цел е точно да ти отнеме здравото мислене. С природата не можеш да се пребориш.

Лично аз никога не съм бил самодостатъчен, така че не мога да ти отговоря със сигурност дали може или не може.

Може би за това съм такъв идиот в отношенията си към околните, не знам ...

Пиленце, съвсем изпляска легенитИ Ела батко да та повози на жипката Вземи се в ръце, защото рушиш живота си!

Еми само една дума ми идва на акъла - идиот.

След като дори нещата за които говори анаморф са по-маловажни от джипката ти ...

Идиот е на майка ти сина, а когато не разбираш от разни житейски ситуации, не си подавай дупенцето дето батковците си мерят... нали... Щото не всичко е написано, така както ти се вижда на пръв поглед

Житейските ситуации до джипчето ли опират, батко ?

С джипчето ли си мериш пишката ?

Еми логично е, като нямаш друго в гащите, ама нали се сещаш че с джипчето трудно ще задоволиш който и да е.

А за теб всичко до пишки ли опира

Еми не, имам си доверие в мойта, не е нужно да я мисля по цял ден.

Как па все се завираш в тоя форум да си излагаш импотентните мисли?

Фактът че понякога падат самолети, значи ли че всеки път трябва да падат и спрял ли те е да летиш? Колко неща в живота са на принципа или всичко или нищо? Дори в човешкия мозък..

Биологичните фактори никой не ги знае със сигурност. Биологичен факт(ор) ли е, че anamorph например има такава нужда от мъж в живота си или е последствие на неща, които са се случили? Или тези работи не могат да се отделят?

Това човек да си каже, ами аз не мога, и да се зарови в собствените си останки, си е едно извинение, а не биологичен фактор. Биологичните фактори, да кажем че има хора с естествени наклонности към такова държание, биха направили, че тя например, би била винаги леко зависима от човек до себе си, но няма да направят това да крие на приятеля си обувките, за да не излиза той сам. Или с други думи, на нея щеше да и се иска да го направи, да се чувства леко несигурна, но нямаше да ги крие и щеше да осъзнава, че тази несигурност е също толкова илюзоарна както една евентуална сигурност и тя нямаше да и пречи в живота, да е сравнително спокойна сама или с други.

Съвсем сриозно, интересно е защо предимно хората които са страдали от някакъв вид изоставяне, имат такива биологични фактори. И тук не говоря само за физическо изоставяне, разбира се.

Хората винаги подценяват сладостта на някои наши негативни чувства.

Анаморф, дарлинг, трябва да изчистиш някои проблеми, преди да си готова за Човека. Аз например не мога да си представя, че искаш да бъдеш с някой зависим, защото тогава вече отърване няма да има. Тук не говорим за чистите зависими, може би точно такова момче ти трябва - някой, който е наясно с проблема, минал е по тоя път и за нищо на света не иска да се връща в кошмара на дрогата. Тогава двамата взаимно ще се държите далеч от рецидиви с дрогата.

Къде можеш да срещнеш такова момче? Не по постите, във всеки случай. Може би на терапевтични сбирки, където се събират здравеещи зависими.

И не забравяй, че някое читаво момче мечтае за момиче като теб. Дано се срещнете.

акро я кажи ти как си в това отношение сериозно, щото е хубаво, като се дават съвети да са от човек дет е добре в това отношение, давам пример отиваш при човек да се справиш с килограмите, и отсреща един два пъти, колкото теб почва да ти каже как да го правиш....... е .......

Ти истински си само в своите очи
и това ще проличи ще проумееш сам съм си достатъчен.
Приятелите и света остатъчен пречупват своите лъчи
във концентрирана светлинна точка.
В поставената радио точка
звучи рапсодия за лъч и огледало.
И слънчевото заиче невъзможноста не проумяло,
комай, че тъмната стена ще осветява в бяло.
Ти истински си само в своите очи и това ще порличи, ще проумееш сам съм си достатъчен.

Това е стихче на едно момче от монтана, беше артист поет и музикант,
блъсна го кола преди време на цариградско шосе, със около 180 от тогава му стана нещо и наскоро се самоуби, Бог да го прости.

[линк] Малко хора го разбираха