Отживелица ли е бракът?

Здравейте всички омъжени и неомъжени мами.От известно време аз и мъжът с когото живея на семейни начала се питаме да сключим ли брак или не?!Решихме да имаме дете и живот и здраве януари ще сме трима,но дали с брак или не?!КАква е разликата?Променят ли се хората след подписа?Винаги съм мислела че няма да се омъжа,но сега когато е на път едно малко човече почнах да се замислям,дали няма да е по добре за него, ако татко му не е просто "мъжа с когото живея", а мой съпруг.Страх ме е да не се променим след брака,но пък ако ще се променяме, какво значение има подписа?!Ей такива неща са ми в главата.Споделете мнението си моля.

Според мен, подписа не променя нищо, освен....чувството за сигурност.
За жената обикновено то е по-важно..(но понякога за мъжа..)
Ако има дете във връзката..със или без подпис, разделите са еднакво болезнени..
А за промените след брака..личното ми мнение е, че не брака, а детето променя отношенията в семейството.
Когато се роди и видиш що за родител си ти..що за родител е съпруга ти (или мъжа с когото живееш).. тогава именно го заобичваш повече (ако е възможно) или по-малко.. или..нещата са точно таакива, каквито си си ги представяла..
Във всеки случай... за детето е важно да се обичате..
За родителите ви е важно какво ще кажат хората..
За теб..какво е важното?
А за мъжа с когото живееш?
..
Каквото и да избереш, ти пожелавам да запазите любовта помежду си..Тя не се запазва с подписа а се пази и изгражда ден след ден в отношенията ви и в грижите ви за делничните неща..
Стискам палци да избереш правилното решение за теб и мъжа с когото живееш.. Имай впредвид,че със илибез подпис, в очите на детето ви, вие ще сте мама и тати...т.е..ще сте неговото семейство..


"Който иска нещо-намира начин,който не иска-търси оправдание"

Не мисля, че брака с нещо променя отношенията между партньорите, ако те и преди това са живеели заедно. Ние със съпруга ми бяхме живели 3г. заедно, при това при техните, което е още едно изпитание за връзката, доста по-голямо от брака според мен. Искахме да се оженим и го направихме. Сватбата беше просто един купон. А когато се появят децата нещата се обръщат за малко на долу с главата, след това се подреждат от самосебе си. Наистина децата променят много, но не и сватбата. От гледна точка на детето, аз също мисля че брака не променя нещата. Това е било проблем в миналото, но не и сега.
Ти сама прецени кое е подходящо за теб, изкривения морал от времето на родителите и бабите ни вече не е актуален и всеки може да живее и отглежда децата си както прецени.
Най-важното е да се обичате и да сте щастливи, защото децата страшно усещат и много страдат не когато мама и тате не са женени, а когато не се разбират.

Добре дошла сред нас адашке и лека бременност!

**щурчо** много добре ти е отговорила на вьпросите и определено й подкрепям всяка дума! Само бих искала да добавя, че чувството да си булка в бяла рокля е неповторимо...искренно пожелавам на всяка жена да го изпита ако е вьзможно разбира се...При нас с мьжа ми нищо не се промени, ние сьщо си живеехме заедно преди да се оженим и освен по-голяма сигурност и за 2ма ни друго не се промени. Решихме да имаме дете година и нещо по кьсно, и на този етап не мисля, че бих могла да намеря по правилен човек с които да градя семейство от него! Кьсмет и се надявам да вземете правилното решение и нищо да не се промени или поне ако се променя да е в добра насока!

Аз имам един развод зад гърба си. Имах брак, но нито ден щастие! Допреди подписа нещата някак си се крепяха, но след подписа излязоха извън релси. С таткото на Анди Банди живеем на семейни начала. Така сме вече 3 години. Нямаме брак, но отношенията ни са хармонични. Нямаме страх от обвързването или от брака като институция, просто не съм набрала сили за нова сватба, а държа да е както подобава!

Нещата след брака се променят, но зависи какъв човек си. Не съм искала да се омъжвам, не бих казала, че съм от типа семейни хора. Нямах нищо против да си живеем с мъжа ми на семейни начала, дори и след като се разбра, че ще имаме дете. Мнението на хората по този въпрос никога не ми е било важно. Но за мъжа ми нещата не стоят по този начин, за него подписът му даде повече сигурност. Също за него е важно какво биха казали хората, важно беше Яна да се роди в традиционно семейство. В този смисъл за него нещата се промениха след брака, стана по-сигурен и по-уверен. За мен също се промениха - и аз станах по-сигурна, макар преди това да не мислех, че е важно. Но основното нещо, което донесе промяната, беше детето - и за мен и за мъжа ми. Ако я нямаше Яна, до сега 100 пъти да съм се огънала пред ежедневните препятствия в съжителството ни - мога да кажа, че никакъв подпис нямаше да ме спре . Но мъжа ми е страхотен родител и това (може би) усилва любовта ми към него - както много добре го е обяснила Щурчо :)).
Никога не съм искала да съм булка, сватбата определено не е най-щастливият ден в живота ми . Така че виж ти как се чустваш по повод сватбите и прецени какво ще те направи щастлива. Пожелавам ти лека бременност, няма да усетиш кога ще дойде януари

Моето мнение е доста различно от това на Декстър. Странно, двете сме омъжени, имаме по едно дете и по един любящ баща, а мислим почти противоположно...
Може би противоречието идва от начина на задаване на въпроса. Всеки от нас дава собственото си мнение за това какво е получил или не в един брак, но това не го прави отживелица.
Поне аз не мисля, че бракът е отживелица. Но мисля, че може и без него да се създаде едно добро семейство. В моята работа, обаче, имам едни неприятни наблюдения - обикновено след определен брой години жените остаряваме от грижи за семейство и деца, а мъжете забогатяват, улягат (щото ние добре сме ги гледали) и започват да се оглеждат за някое младо русо маце. Рядко се случва обратното- жената да си намери младо, мускулесто...
А и юридически погледнато - брак по-трудно се разтрогва. Обикновено умните не се карат, по взаимно съгласие се развеждат и така съпругата успява да защити интересите си и тези на децата. Щото нашият живот донякъде минава в деца и домакинство, а мъжете, колкото и да са любящи родители, си развиват кариерата.
Та, от моята камбанария - бракът е формално обещание - подписът върху документа е просто негов израз. Като си обещал създадените от теб деца да се гледат и издържат от теб, да си гледаш жената и дома - ок. Ако не го правиш - това няма да е свързано просто с това да си събереш багажа един ден и да отидеш при любовницата си, а децата ти - кучета ги яли.
А за сватбата - за мен това е празник на любовта на двамата и е изцяло подарък за булката. Дето се вика, младоженецът не е толкоз важен. Всички гледат булката - рокля, грим, прическа, какво казва, на кого се усмихва, децата искат да я пипнат, дори непознати търсят усмивката й. За мен сватбата ми беше незабравим момент. Това е единственият момент, в който съм усещала, че всички наши най-близки приятели са празнували нашата любов. Затова смятам, че да предложиш на жената до теб брак е символ на уважението ти към нея, на обещание, че ще я гледаш и пазиш, уважаваш и цениш и си готов да заявиш това пред всички. Останалото ми се вижда малодушно - ми глей ся, що да се женим, що пари да харчим, я как сме си добре без подпис...
Не е в подписа въпросът, а в това да се изправиш пред всички и да кажеш това е моята жена, нея съм избрал да ми ражда децата, нея ще обичам.
Затова мисля, че бракът е сигурност и спокойствие за жените.
А мъжете и без брак, те винаги са на далавера от една сериозна връзка. Едва като остареят връзките им с млади руси... им струват повечко.

Все пак не говоря за тези, които са минавали вече през брак и са се развели. Те са се опарили един път, по-трудно ще се решат да заявяват нещо категорично, щото вече веднъж не се е получило...

Цвете, не сме на толкова противоположно мнение, колкото изглежда на пръв поглед . Напълно съм съгласна за сигурността от финансова гледна точка, която бракът дава. Просто в момента си мисля, че нямам причини да се тревожа за това . Предполагам мнението ми ще търпи развитие през годините.
А какво стана с дебатите за узаконяване на съжителството без брак? Все си мисля, че ако хората искаха да имат някаквио права/задължения в една връзка, нищо не пречи да идат и да се подпишат.

Винаги съм искала да съм булка, не толкова заради това да се изправи мъжа ми пред всички и да каже ей тази жена съм избрал, а по-скоро заради бялата рокля, прическата, грима и пр. Е, сватба в този й вид не получих, подписахме пред има-няма 10 души и честно казано от време на време ми се иска да бяхме направили сватба като хората.
Никога не съм мислила, че нещата между нас ще се променят след сватбата, но наистина сякаш се появи едно чувство за по-голяма сигурност. Друго си е да те нарича "жена ми", а не "приятелката ми" И наистина, голямата промяна идва с детето. Някак си... тримата ставате едно цяло.
Сигурна съм обаче, че ако мъжа ми един ден си намери младо русо гадже ще си събере багажа и ще се изнесе от нас независимо от това, че сме женени, в крайна сметка за да се раздели една семейна двойка не е нужен развод. И съм сигурна, че не дай си Боже ако нещо подобно се случи, няма да си остави децата на произвола на съдбата.
Не знам какво да те посъветвам, понякога колкото и да си мислиш, че така ти е добре и нямаш нужда от брак, в крайна сметка се оказва, че ти е хубаво да носиш брачна халка. Ако не ти харесват всичките му там цигинии и ритуали и в същото време те е страх как ще реагират хората по отношение на детето, можете просто да подпишете... двама свидетели само са нужни.
В България като че ли има по-големи предразсъдъци относно двойките, живеещи на семейни начала. Имах доста познати и приятели, които живееха без брак, всички се ожениха в момента, в който бебето беше на път. Тук пък на никого не прави впечатение дали двойката има брак или не, има я и опцията за регистрираното съжителство, което според мен е доста добра идея.
Честита ти бременност, да минава по вода и януари да се хвалиш със здраво и хубаво бебе!

Декстър, не го приеха май това за регистрираното съжителство, за съжаление.

Бракът е пак на мода в Европа-За съжаление в България нещата се задвижват по бавно-Чак сега след толкова години имаме в родината хора живеещи без брак даже подобно съжителството е узаконено-
Живяла съм без брак по комунистическо време --- когато хората мислеха съвсем по друг начин имаше адресна регистрация и прочие-Става дума за далечната 1985 година.Предимството беше че след 3 години си събрах парцалките е просто се изнесох.
След подобна грешка не опитах повече-На сегашния си съпруг казах че предпочитам брак за мен е по сигурно и толкова той прие без всякакъв проблем факта- при положение че вече беше на години и беше заявявал на все ослушание че никога ама никога няма да се ожени-
Няма афинитет към сватбената лудост и всичко беше скромно но с много стил и на супер място по важното беше как аз се чувствам а хората около мен бяха малко и не бяха осоменно важни за мен-
Когато съпруга ми поиска развод аз се дърпах но после му подписах документите който той така и не изпрати никъде-С една дума бракът или нещо в брака го спря - нашето дете и факта че ние нямаме особенни проблеми освен някой заяждания за глупости-
И пак подчертавам бракът е на мода в Европа всичките ми познати и местни роднини се омъжиха ожениха със всичките му подробности рокли ресторанти и други -При така сключен брак може да се сключи и финансов договор че всеки запазва своято собственост преди брака и че в случай че единя започне бизнез финансите на фирмата са отделно от тези на семейството -Което всъщност те защитава-
Аз бих се омъжила ---- както и да звучи старомодно от устата на една жена живяла без брак по време когато никой не го правеше това в родината-
Дори само и заради факта --- че моя мъж сега казва ---- ние сме едно семейство и сме щастливи така просто -казва жена ми а не партньора ми и даже казва с гордост аз съм вече 9 години женен --- което ме разсмива
Сигурността играе огромна роля ---- особенно като ще имате и дете всичко става утре --- пенсии наследства издръжки и така

Не е в подписа въпросът, а в това да се изправиш пред всички и да кажеш това е моята жена, нея съм избрал да ми ражда децата, нея ще обичам
Е тва много ми хареса как е казано...Браво Декстър

8 години живяхме с мъжът ми заедно без брак.От три години сме "законно" семейство.Определено разлика има в отношенията ни,по-сигурни,по-сплотени,вече сме наистина едно цяло....и ми доставя удоволствие да кажа: -съпръгът ми,или просто мъжът ми....Преди това всеки път със зор ми се завърташе езика да смотолевя....приятелят ми(щото приятели много... за уточнение-този,с когото живея),гаджето ми....Може и да съм консервативна в това отношение,но за мен бракът не е отживелица,така го определят тези,които си търсят прична да избягат от отговорността му,от законовото обвързване,и от матерялните загуби при евентуалното разтрогване.

Ми почти бяха приели законното съжителство да се регистрира и да има правно значение и се отказаха. Много скоро идваха изборите, уплаши се БСП да не би дядовците и бабите да се възмутят, че се видя, че на тях, като твърд електорат, разчитат. Според мен тая работа със законното съжителство е доста сложна за приемане във вида, в който я бяха предложили. Има голяма разлика между брак и без брак - наследство, пенсия, права върху общото имущество и какво ли още не. За тези въпроси има нужда от сериозни дебати с общественоста, с НПО-та. А те, юруш, останаха неразбрани, а и не бяха това най-добрите предложения. За мен това съжителство ще се узакони още от следващото НС, защото е необходимо, но дано от по-качествени експерти да се изготви и да има добра политическа воля да се вземат правилни решения, а не така половинчато, както от БСП.

Това беше Цветето, не съм аз

Преди мнооого, много годдини, когато още нямахме деца, а просто бяхме женени, един ден се разделихме. Баста, край! И покрай уговарянето на подробностите около развода (срещи през ден, караници, разговори и т.н.) пак опитахме да заживеем заедно и се получи. Сега имаме две прекрасни деца, обичаме се и всичо е ОК. Разказвам набързо, защото това се случва в течение на години :)
Ако просто живеехме на семейни начала, никога нямаше да имам тези прекрасни деца и съпруг. Ние просто нямаше да има за какво да се видим.


За детето, според мен си има огромно значение, когато научи, че всичките членове на семейството, живеещо в къщата имат еднакво име (напр. Петрови). Скоро го преживях и ми направи огромно впечатление...голямото ми момче повтаряше всяко име- моето +фамилията, таткото+фамилията, дребното+фамилията и неговото+ фамилията :) Кефеше се :) Чустваше се, като част от нещо...не мога да го обясня. Както и когато наречем къщата "дом еди-кой си" :) Даже кръсти и кучето с нашата фамилия:)))


За сватбата няма какво да коментирам...един от най-хубавите моменти в живота ми.
Чуствах се толкова щастлива, влюбена и красива едновременно, както никога до тогава. Страхотен празник!

[линк]

уууууууупс,сори...Цвете извинявай....нали все бързам да чета,...и Егн-то не прощава
Декстър,благодаря за поправката

За мен бракът не е отживелица, затова съм и от групата на омъжените. Харесаха ми мненията на Щурчо и Цвете.

Аз не съм от романтичните жени, мечтали за сватба- но пък винаги съм си мислела, че ако моят партньор отклонява темата за брак поме/у ни години наред, то това е показател на несериозно отношение към мен. На принципа съм- като е гарга, да е рошава.

Има много двойки в Германия, които се женят,след като децата им са се родили и са по на няколко години вече. Тоест време и мерак за сватба може да се намери и след раждането на децата... Стига дотогава духовната вързка м/у родителите да се е съхранила на необходимото за една сватба ниво.

много хубаво и вярно казано

семейството не е отживелица, а бракът... зависи кой брак имаш предвид...
за църковния брак: аз лично не вярвам че ако самите хора не изграждат и поддържат любовта, връзката и семейството който и да е външен човек може с някакъв ритуал да им помогне.
за граждаскя брак: какато личи от името му той има граждански последици9 съпрузите придобиват общо имущество, както е общ семейния бюджет /вече може да се избира няколко режима/ стават наследници един на друг, родителските права и задължения възникват по силата на закона автоматично с появата на детето - все улеснения и опит да се уредят и матералните отношения, по подобие на отношенията в едно нормално хармонично семейство. затова основателно бракът създава чувство за сигурност. с един подпис си уреждаш материалните отношения с другия, без да си затормозявате емоционалните отношения с бистрене на материалните. В този смисъл не смятам че е отживелица.

За мен не е отживелица,а напротив - най-подходящия начин да продължиш напред,когато срещнеш истинския мъж в живота си.Когато има и деца,които ви свързват,когато вървите в една посока,нормално е да встъпиш в брак.Но това е мое виждане,дали ще е най-доброто за теб,не знам.Най-добре обсъдете с таткото как двамата виждате бъдещето си съжителство.А относно дали се променят хората след подписа,бих добавила,че си е до човек.Гаранции няма.Понякога и без подпис взаимоотношенията не са гладки както в началото.При мен лично нищо не се промени.Желая ти да вземете подходящото за вас решение.И само да добавя,че усещането да си булка е незабравимо и много вълнуващо.

може би, защото аз чувствам брака по същия начин....... Защото според мен всяка една жена копнее за момента, в който да се почувства единствената на света най-достойна за мъжа, който обича. Може би, защото винаги е искала ТОЙ да го каже това. Защото мъжете са скъпи на думи.............. Може и аз да съм консервативна, но съжителството на семейни начала в моите очи е начин да се избегне отговорност.........


[линк]