Физика?!

Здравейте философи и философстващи! Някой да каже нещо за връзката между физиката и философията? Или още от училище физиката е ужасна и мръсна дума? Още ли се смята, че философията има методологическа роля относно "частните науки"? И в крайна сметка философията стана ли наука или още не е? Хайде пишете!

filosofiata se zanimava predimno s fundamentalnoto vav vsicki oblasti! cast ot fizikata se zanimava s fundamentalnoto na materiata! tuka i sa dopirnite oblasti na dvete "disciplini" za razlika ot tocnite nauki, filosofiata si sluji, s ne mnogo tocni metodi! no, te sa netocni samo na visoko nivo! na nisko nivo vsicko e tocno! (mojebi) ... :-)

Не знам защо, но като прочетох горенаписаното се сетих за един стар лаф: Физиката си служи с точни методи и лоши вещества, химията - с лоши методи и добри вещества, а физикохимията - с лоши методи и лоши вещества.

Здравей Photon, Доколкото ми е известно по тези въпроси са писали най-много Кант и Claude Bernard. Според Емануел Кант има едни ястни и неоспорими универсални познания и други придобити, чрез експерианса, първите той определя като "a priori", а вторите "a posteriori". И преди него философи/емпириците/ са говорили за това как едни неща или преценки са очевидни, ясни /напр. дъждът е мокър/ и други като /земята е кръгла/, които трябва да се доказват. Но Кант революционира с твърдението, че някои преценки могат да изискват доказване и пак да са "a priori". Такива са математиката и физиката, според него..... А Bernard e писал доста за научния факт и за опитите, за математиката като нещо абсолютно и неоспоримо, докато при физиката той релативизира, тъй като условията, при които се извършват опитите, могат да бъдат различни..... --------- Философията обича науката, тя се зарежда от знанието. Много от философите са математици: Декарт,Паскал, Лайбниц. Ти казваш: "Някой да каже нещо за връзката между физиката и философията" Ами погледни към Einstein. "Това, което е неразбираемо е, че светът може да бъде разбираем" казал той. Още дълго време ще мислят върху законите на вселената философи, математици, биолози ...и толкоз по-добре. Иска ми се да ти кажа за една от любимите ми мисли, която е казал друг френски учен, етнолог, Професор Yves Coppens: "Да престанем да рисуваме бъдещето с черно. Бъдещето е прекрасно. Следващото поколение ще се научи да рисува генетичната си карта., да увеличава ефикасността на нервната система, да прави чудесни деца, да направлява тектоничните плаки, да програмира климата, да се разхожда между звездите и се установява на планетите, които го привличат. То ще се научи да задвижи земята в друга орбита около едно по-младо Слънце. То ще разбере еволюционния биологичен процес и ще разбере също/много важно/, че образованието прави хората толерантни." Поздрави Перла Свет

eto, tova li e filosofia, da citiras edi koi si deto e kazal nesto umno! kakav filosov e tozi deto samo citira! neka si kajem sobstvennoto mnenie, pak dori i zad nego nepriako da stoiat i mnenieta na mnogo umni hora!

Съгласна съм с теб, но нямам особенно ценно собствено мнение по въпроса, а намирам, че трябва да знаем какво са казали мислителите и особенно философите. Аз мога да дискутирам елементарни теми, като напр. за успеха, за насилието, за искреността на авторите, за рекламата и т.н, а за по-сериозното - размишлявам върху това, което гениите са писали.Така е в моя клуб по философия. Поздрави Перла

izobshto ne mislia, che bydeshteto shte e takova, kakvoto go opisva tvoia chovek francuzina. ima neshta, koito prosto ne mogat da stanat.

ostana da iziasnim, kakvo sa nisko i visoko nivo

poslednia abzac e mnogo romantichen... da ne chetesh fantastika naposledak.... fizikata vinagi me e izumiavala kolko priblijava drugite nauki do sebe si.... naprimer poslednia vid fizika a imenno informacionnata...toest binarnoto razglejdane na procesite i informaciata kato fundamentalno poniatie kato poleto.... ta takiva raboti....

nali.... vselenata e komputerna programa, a, boga e programista! :-) (dano samo ne e pentium s windows i Bill Gates! ) :-))))

Здравейте! Благодаря на всички, които написаха нещо - не очаквах тази тема да предизвика и минимален интерес и съм учуден и приятно изненадан. Интересува ме по-скоро връзката между същността на физиката като най-обща наука за материята, енергиите и движението и филисифията. Проблемите на емпиричността и теорията на познанието са интересни, но могат да са обект на друга дискусия, която да се отнася не само до физиката. Философията отдавна се произнася по въпроса за материята и духа. Физиката от повече от един век говори за вещество и поле като форми на материята. Както правилно отбелязва Вейдър информационните структури са с полеви характер. Крачката от информация до дух е не много голяма въпреки и неочевидна. За мен се получава разминаване в понятията - това, което за филисофията е материя, във физиката е вещество, а духа от филисофията за мен се покрива по смисъл и съдържание с полето във физиката.Т.е. според физиката има само материя. Прав ли съм? Ако това ви заинтересува, моля пишете ми какво казва философията - съвременната по въпроса. Ще продължа и с други конкретни въпроси.

По принцип прави се една много разпространена грешка да се смята че във философията материя и вещество са идентични понятия. В общи линии модерен материализъм не съществува тъй като самата думичка след профанизирането и идеологизацията стана мръсна. Смята се за лошо възпитание да говориш че си материалист. :)) Иначе мога да дам едно определение на материята, което е коректно от философска гледна точка - материята е единството на съществуващото. Забележи че една такава интерпретация включва в себе си и полета, и информации, и духове, и емоции. :) Всичко съществува и всичко произлиза едно от друго. В една друга тема в този клуб споменах че класическата философия достига своя връх във философията на Хегел който открива универсалните закони на човешкото мислене в своята диалектическа логика. След него Маркс се опитва в тезисен вид да пренесе същите тези закони върху всичко около нас (тоест, той ги приема за универсални - затова и говори за диалектически материализъм). Но пак повтарям това е в тезисен вид - нещо като съвсем кратък конспект. Все още диалектически материализъм в теориен вид няма. Защо? Защото терията предполага съответсвие между обекта на изследване и методите и средствата за негово изледване. В случая с Хегел имаме теория защото обекта на изледване - човешкия разум, - намира своето съответсвие в понятийния апрат на логиката. Ето защо истинската теория на диалектическия материализъм ТРЯБВА да говори с езика на математиката. Това ще бъде така желаната единна теория на полето. Много хора може и да не се съгласят, но само ще обърна внимание на едно нещо - и диалектическия материализъм и единната теория на полето имат за задача да покажат как всичко произлиза и се променя във всичко. Всъщност тази необходимост диалектическия материализъм да говори на езика на математиката е послужила на Маркс да обяви философията за мъртва. Разбира се, случило се е печалното събитие идеята за диалектическия материализъм да се натика в идеологически и политически рамки. Но в това няма нищо странно, ако знаеш как се развива човешкото мислене :))) Всъщност няма много значение дали наричаш нещо Диалектически материализъм, Единна теория на полето или вуду :))) Така че който се чувства по-комфортно може ако иска и да забрави за диалектическия материализъм :)

Здравей! Благодаря много за отговора. Както може би се досещаш, аз съм физик и общо взето профан във философията, но не ми пречи да се интересувам. За повечето физици се смята, че са натуралисти или позитивисти. Или аз съм тъп или философията се е променила из основи. Обясни ми ако обичаш, как може определението за материя да включва и духа, както си го написал? Кое е първично духа или материята - не е ли вече основен въпрос във философията? Без да влизаме в обяснения за субстанции и битие, обясни ми какво разбираш под "съществуващото"? А за единната теория на полето - не се подвеждай! Тя не включва само полетата, а и веществото. И е по-точно да се нарече единна теория на взаимодействията. Освен това попитай някой математик как се прилага математиката във физиката и ще го видиш с изправени коси - от чистата математика нищо не остава - тя трябва да се съобрази с конкретния физичен обект или взаимодействие и започват да се правят приближения. Те се налагат както казваме от физически съображения. Та математиците като видят как орязваме или пренебрегваме членове в някое диференциално уравнение от физически съображения, направо колабират и казват, че от математиката нищо не е останало. Малко несвързано се получи, но се надявам да си ме разбрал. Много ще ми е приятно да получа отговор и да те питам за други неща, които са ми интересни.

<<Обясни ми ако обичаш, как може определението за материя да включва и духа, както си го написал? Кое е първично духа или материята - не е ли вече основен въпрос във философията? >> "Съществуващото" или по друг начин казано всичко което е "E" - без значение дали е дух, поле или вещество. Всяко едно от тези неща преди да бъде нещо особено е "Е" - битие. Забележи - за материята аз говоря като ЕДИНСТВО на битието. Грешната представа за материята е като МНОЖЕСТВОТО от нещата. Като нещо съвкупно, но сетивно. Докато ЕДИНСТВОТО е отношение - то е преди който и да е сбор и преди което и да е сетиво. Моя разум и сетивния свят около мен трябва да се намират в едно взаимно отношение по между си за може аз да усещам нещо. ЕДИНСТВОТО е основната категория в човешкото битие. Ние в абсолютно всеки момент предполагаме или действаме върху базата на единството на пространство и време. Някои го наричат Бог, други го наричат Материя (зависи от гледната точка). Истинското (теорийно) познание за него ще бъде Единната теория на взаимодействието (не го бях срещал по този начин, но той е още по-коректен от философска гледна точка - в никакъв случай не противопоставям поле на вещество). Проблемът с първичността на дух и материя ще го намериш в първия етап от познанието на човека за света. Обикновенно на този етап е съществено РАЗЛИЧАВАНЕТО на нещата едно от друго. С други думи анализът. След това идва синтезът. До 20 век човечеството се е занимавало с анализ на света. Първото фундаментално наблюдение (откритие) е че той по някакъв начин се различва от останалия свят. Той се е саморазличил. И своята особена природа е нарекъл дух, противостоящия му свят материя, а Бог е онзи фактор, който е удържал нещата в неговото съзнание в едно цяло и му е помагал да не откачи мислейки такива абстракции. :) След това лека-полека идва синтезът и осъзнаването че разума и не-разума имат общи закони на развитие, които всъщност предстваляват и същността на единството. Бог е детрониран (ненужна вече персонификация), а човек започва да изучава самото единство - как нещата (включае и той самият) се пораждат едно от друго (Единна теория на взаимодействието). Пътьом много физици стават религиозни, но това е страничен резултат. :) Много ще ми интересно да дискутирам с теб на тази тема. Навремето в училище много се увличах първо от ядрена физика (в про-гиманзията), а след това от квантова физика. Разбира се интересът ми си остана на лаишко ниво, но горе долу ако ми се обяснява бавно и без формули мога и да схвана нещо.:))) След това станах философ, но вече не съм и такъв (в смисъл не си изкарвам хляба с това). Но какво става в твоята област живо ме интерсува. Въпросът е дали ще можеш да слезнеш до нивото на един философ :)))

В общи линии "Физика?!", "Философия?!" и др. подобни ми звучат като - "Алабала". Да се разсъждава на тема "Алабала" - е философията, а да се работи в областта "Алабала" - е и :)) модерното ЧОВЕШКО :(( понятие наука. Науката без хората с пачките. Общо взето - нищо. Технологията и производството, за отрочета изроди на "нищото" и са създадени от хората с пачките, за тяхно облагодетелстване, а на нас ни казват - за да може да има цивилизация - разбирай изхранване на 6 милиардното стадо, наричащо себе си хора. :))) Да, и аз съм от тях, от говедата! Признавам си го. Общо взето, всичко е купон (разбирай света), а как ще изтълкуваш изпражненията на тоя или оня и разделя хората на физици и философи. Предварително се извинявам, ако някой се е обидил, но ТОВА е моето мнение.

Здравей! Първо много съжалявам,че чак сега сколасвам да отговоря, но естеството на работата ми ме държа 4 дена далеч от нета. Второ, благодаря за отговора! Винаги съм подозирал, че има нещо гнило в противопоставянето на духа на материята, след като двете са свързани и зависят едно от друго. За мен лично няма никакво съмнение, че духа или субективния ни свят има много общо с полето и вълните. Отдаван известен факт са 4-те типа мозъчните вълни, почти безспорното биополе и т.н. полеви и вълнови структури, свързани с псих. и умствена дейност на човека. Е да ама във физиката полето е материя и това противоречие винаги ме е стряскало. Същевременно всякаква псих. или умствена дейност е немислима без материалния си носител - мозъка. Това, които казваш за "единството на всичко, което е" е ново за мен като философска постановка и много, много интересно и близко до мен. Безспорно потвърждение на този принцип е известният във физиката дуализъм вълна-частица. С две думи например електронът в едни случаи се проявавя като частица (вещество), а в други като вълна (поле). Пък си е един и същи обект, маа му стара! Друго много фундаментален факт е превръщането на полето във вещество и обратно. При достатъчно енергия и подходящи условия квантът светлина (електроматнитно поле) се разпада на двойката електрон-позитрон (вещество). И обратното - при срещата си тези две частици анихилират и на тяхно място се появява фотон - квантът светлина. Това да ти прилича на нещо - на превръщане на енергията от една форма в друга. Е след като ти прочетох отговора, аз си мисля, че Единството е Енергията - енергия притежава и веществото и полето. Енергията е фундаментална величина във физиката и колкото и странно да е, за нея няма точно определение. едно от определенията обаче е, че тя отразява способността на обектите да си взаимодействат, т.е да съществуват! Не е ли близко до това, което ти ми написа! Дано да съм го написал разбрано, но винаги съм готов да разяснявам допълнително. Много интересно ми става да си говоря с тебе. Научавам нови неща! Благодаря за което! С приятелски поздрав!

Хм, общо взето с тези неща съм запознат, но друго си е да ги чуеш от устата на друг. Но ти даваш и една много интересна идея - че единството е енергията. Може би все пак ще бъде полезно да те запозная отгоре-отгоре с основите на хегеловата логика и да видим дали по някакъв начин не се корелира с физиката. По принцип основната схема в диалектиката на Хегел е следната: Имаме А. Непосредственото отрицание на А е не-А. Това е първата дефиниция на А - че то не е не-А. Но като такова просто отношение самото не-А се отнася към А като свое собствено отрицание. Тоест не-А е същото А, но вече друго А. Отношението на двете А-та едно към друго е нов обект наречен В. Непосредственото отрицание на В е не-В. И така нататък до безкрайност. А ето го и началото на хегеловата Логика в съвсем профанизиран вид: В началото е абсолютното битие. Тъй като е абсолютно то съдържа в себе си и своето отрицание. За да бъде наистина абсолютно то трябва освен своята безкрайност да обхвща и своята крайност - своето отрицание. Това отрицание е крайното битие или простото битие - едно прост "е". То обаче се различава и намира своето определение в своето отрицание - друго крайно битие. Когато двете битиета се отнасят едно към друго се получава "нещото". Нещото не е застинало а непрекъснато отношение между две битиета, които се отричат едно друго, но по този начин дефинират нещото. Нещото се отнася със своето отицание, другото нещо, и това отношение предствалява "качеството". Всъщност качеството на едно нещо се проявявява само в отношение с друго нещо. Качеството се отнася със своето отрицание, което е същото като него само че външно на него - неговото друго. Отношението между тези две качества които са еднакви в своя произход, но в същото време са различни е "количеството". Количеството съотнесено със своето отицание - друго количество, - дава "същността". И така нататък... Има и още един момент - да го наречем принципа на спиралата, която обаче има няколко етажа. Според Хегел всички тези категории са различни определения на едно нещо - на абсолютното битие. Просто всяка следваща категория съдържа предишната, но в същото време я разширява. Така например според него нещото е същото онова битие, но по-богато дефинирано; качеството е същото онова нещо, но отново по богато откъм опрделение; количеството е също така и качество, но отново по-богато от самото качество; и тъкмо отношението между качество и количество затваря първия етаж на спиралата тъй като същността е пак онова начално битие но вече самопределило се и съдържащо в себе си всички свои определения. От там нататък започва развитието на същността, втория етаж на спиралата, след нея вече идват и всички останали категории като съществуване, сила, обект, дейност, действителност, субект, разум, дух и най-накрая всичко отново звършва в Абсолютния дух който съвпада със своето начало - Абсолютното битие. В интерес на истината не съм се занимавал с тези неща от 10 години и някои детайли ми се губят. Но за мен това е най-красивото произведение на човешката мисъл - да видиш как целия свят се ражда от едно начало. Чувал съм че и математиците и физиците имат подобни естетически виждания за света - че еди коя си теория била много красива :) А май теорията на всеобщото взаимодействие ще бъде най-красивата :))) Както и да е. Ако виждаш някакъв смисъл във всичко това мога и да се припомня и повече детайли ако те интересуват. Може в един диалог да се опитаме да намерим точките в които диалектиката корелира с физиката. Искренни Поздрави!

Всъщност исках да кажа че мисълта ти за енергията като единството на света е много интересна защото "тя отразява способността на обектите да си взаимодействат". Всъщност точно тази способност за взаимодействие и е закодирана в началната категория на Хегел - Абсолютното битие. Което показва че могат да се намерят много допирни точки между понятията на двете науки. По нататък другите категории доста навяват асоциации с разни физични процеси. Между другото от същността се извеждат пространството и времето като философски категории, а резултата им е съществуването. Но тук се страхувам да не изопачавам или да не пропускам нещо. Навремето съм се опитвал да видя паралелите между развитието на категориите в Логиката на Хегел и наслагването на отделните нива на физическия свят - като се започне с квантовата физика, мине се през ядрените взаимодействия и се продължи към химическите и т.н. Но подготовката ми в тези науки е доста повърхностна за да постигна някакъв убедителен резултат. Всъщност по-полезно ще бъде ако специалист като теб добие представа какво се е измислило до момента във философията и да види дали нещо му върши работа или не. Лично за мен съществуването на идеологически предразсъдъци пречи на науките да комуникират по-ефективно по между си. Спомни си и ти как откри темата тук - мисля че имаше определена нагласа какво ще чуеш :))) Но извинявай ако не съм прав. Просто така ми се стори :)

Здрасти! За съжаление трябва да излизам за работа, но за из път си вземам Логика-та на Хегел. Не се смей - нямам много време за четене, а отдавна се каня да я чета. Но сега се налага, щото съм много, ама мнооооого неподготвен по темата. Ще се постарая до довечера да си вкарам нещо в кратуната и вечерта да седна да напиша нещо смислено. Моята представа за философията сигурно ти се струва много архаична, но това е защото ми е още от училище. В Университета таман да държа изпит и дойде демокрацията и ни освободиха от политическите изпити. Обаче имахме страшна професорка - може би я знаеш : Иванка Апостолова, която е учила физика няколко години и после се е преместила философия. Тя определено ни преподаваше философия, изчистена от всякакъв идеологизъм и винаги правеше връзка с физиката. Та оттам ми е интереса. Между другото имам една позната, която сега води упражнения във философския факултет и се занимава точно с логика. Та тя ми казваше, че напоследък са модерни нови логики, които не са бинарни, т.е. както моя прост мозък го схвана освен Да и Не има и Може би. Преди още да съм прочел Хегел, нещата с А и неА много ми приличат на теория на множествата от математиката - в едно множество, ако елемент или подмножество е А, всичко извън него в голямото множество е неА. А и двете са елементи на едно множество, т.е явно имат сходни качества и характеристики. Това е нещо, което ми хрумва сега, но нямам време да поразсъждавам над корелациите. Страшно ми е интересно! Ако мислиш, че е редно да си говорим само двамата тука, добре. Ако ли не - може би по-добре е по ICQ Моят номер и ник са : 38193767 IvoSl Чао засега!

Не се смея :))) Ако знаеш на колко философи представите съм и още по-архаични.... :)) Иначе Иванка Апостолова ми е преподавала Марксизъм-Лененизъм и не я познавам в собствено философската й роля. Но си спомням че имаше репутацията на доста ортодоксална. Във ФФ имаше доста позитивисти, но те не са ми интересни, защото определено отстъпват от нивото достигнато от Хегел - опитват се да примирят филофософия с точните науки по най-елементарния начин, което не води до нищо добро. Просто май наистина никой не осъзнава че след Хегел философията наистина е мъртва и е смешно да се опитваш да направиш нещо ново там при положение че това ново може да дойде само във физиката. Лично аз съм благодарен на Александър Андонов че ми отвори очите за диалектиката, но си спомням че той хич не беше на мода сред студентите - въобще се смяташе че на диалектиката и е минало времето и е много по-секси да говориш за Карл Попър или Фройд отколкото за Хегел. Може би причината е че доста малко хора са свикнали на такива тежки абстракции като хегеловите, които се отежняват още повече и от немския му стил на изразяване. Всъщност вече ще си сбълскал днеска с него :))) Но пък мисля че тъй като си физик ще си свикнал на абстракното мислене по принцип и няма да ти е толкова тежко. Не ги обичам чатовете. Давам ти хотмейл адреса си, обади се ако искаш там за да ти дам истинския ми мейл. Но нямам нищо против да продължим и тук. Кой знае, може и накой да помогне :)))