Да ви се похваля

То хвалбата е малко закъсняла, ама... просто много се кефя и искам да споделя. Понеже не ми стигат двата звяра вкъщи, взех, че си донессох от Англия и една книга за един "библиотечен котарак". Ако знаете как й се бях настървила на тая книга миналата година във Франкфурт... ама на онзи панаир на книгата книгите бяха само за гледане. Пък в Лондон културно си влязох в една грамадна книжарница и си излязох с ей това:



Приемам поздравления и честитки, защото това е най-сладурската книга, която съм си купувала досега. А и така неочаквано я открих... тъкмо се бях примирила, че ще си остана само с мечтите да я имам...

Котарака е сладур. Та какво и е особеното на книгата?

Трябвало е да я имаш и я имаш.

Котарака споресд мен е много сладък. Ами, не че има нещо кой знае колко особено в самата книга, ама... цялата всъщност е биография на този котарак. Авторката на книгата го намира като нещастно бездомно коете и решава да го отглежда в библиотеката, където работи. Още не съм чела книгата, но зверчето май почва доста да се разпорежда , става всеобщ любимец на всички, които идват в библиотеката, даже в една глава имаше правила за посетителите, които уж са постановени от него. Вътре има и много сладки снимки, за съжаление черно-бели. Ох, много ми се иска да я преведа тая книга, но не знам кой ще ке навие да я издаде. А си заслужава...

Да, и аз още като я видях във Франкфурт, реших, че ми е писано да я имам. Само дето не знаех, че ще я купя от английска книжарница, и то в Лондон. Беше много смешно. Решавам аз да питам, ама не знам нито името на авторката, нито цялото заглавие на книгата. И обяснявам: "Абе една книга за един библиотечен котарак, който се казва еди-как си". Обаче - културна работа. Хората умеят и с малко информация да работят, имат си компютърен каталог, намериха я по първата дума от заглавието - тоест, името на котарака. Излезе името на авторката, и те - "Това ли е?" На мен точно тогава ми просветна, и викам: "Аха, това е". "Искате ли я?" Викам: "Вие как мислите?" Та ей така неочаквано се докопах до нея... и до още четири, между другото.

Истински библиотекар. Значи за това е толкова сериозен. Интересно ми е обаче каква ли би била тази книга ако можеше котарака да я напише...

Сега, като се загледах, наистина има доста сериозен вид. Ама няма как, то това да си библиотечна котка си е отговорност. И аз също се зачудих как ли щеше да звучи книгата, написана от котарака... на първо място, май щеше да е по-тънка, защото, както е известно, котките са мързеливо племе.

Абе нямаш гаранция - можеше да реши да опише и 9-те си живота в нея...

Да бе, вярно, забравих, че те имат по няколко. Не знам кога ще успея да я прочета, сега превеждам две, и чета трета, пак на английски, пак донесена от пътуването. Обичам да "си удължавам удоволствието", та редът на тази сигурно ще дойде най-рано след месец, обаче пък така ще й се изкефя още повече.

На твое място щях да зарежа другите и да прочета за котарака.

Сигурно накрая и аз ще направя така, и без това имам нужда от разведряване покрай тия неща, които превеждам.