Имате ли самочуствие?

Хайде мами, една темичка специлано и само за нас Кажете как се преценявате, имате ли самочуствие? От какво е породено то и достатъчно ли е или има още какво да се желае ?
Да се "поразкършим" малко на лична тематика

Hot stuff

Някъде в себе си знам,че притежавам качества, които са ценни и мога да бъдат полезни. Но пак някъде в себе си съм неуверена, доколко това е така и доколко това има значение за самочувствието.
Като цяло по-скоро нямам самочувствие, което се изявява и придава самоувереност, а от онова..дето само ми пречи да се свия в черупката си..
Преди години бях много затворена и предимно наблюдавах. Ако тогава ме беше попитал някой, щях да отговоря НЕ.
Сега..осъзнавам доста неща и ми се иска да бъда малко по-самоуверена.
Като цяло осъзнах,че липсата на самочувствие пречи в общуването.
Въпреки това има хора, които успяват да оценят цените качества дори на хора без самочувствие и да им помогнат да се изявят в най-добрата си светлина.
Между самочувствие и гордост има известен нюанс..Моето поколение е научено,че самочувствието е нещо лошо, но според сегашните ми разбирания възгордяването е това, което е "лошо"..
Харесвам хора със самочувствие , което има покритие и... леко ме объркват хора като мен, които имат основание за самочувствие, но не са достатъчно уверени в себе си..

"Който иска нещо-намира начин,който не иска-търси оправдание"

Самочувствието може да го има, но не е задължително да се демонстрира. Хубаво е да го имаш като усещане за да се чувстваш добре. Но да не парадираш с него, защото дразни.
Примерно израз на самочувствие е да даваш съвети без наистина да имаш основание да ги дадеш, защото всъщност са голяма глупост, но ти не го знаеш поради прекалено високото си самочувствие, което ти пречи да гледаш реално и по мащабно на живота, а не само от собствената си гледна точка и личен опит. В такива случаи по добре да кажеш Моят личен опит говори еди какво си. А не да се изказваш като че ли съобщаваш неоспорим факт.

Имам самочувствие, че съм добра в работата си и изобщо мисля, че съм по-скоро умна, отколкото глупава.
По отношение на външния си вид никога не съм имала самочувствие. И може би затова винаги съм се дразнила на хора, които прекалено демонстрират самочувствие в това отношение (тук съм съгласна с Ники, че има разлика между това да имаш самочувствие и да го демонстрираш).

Хубаво е да го имаш като усещане за да се чувстваш добре. Но да не парадираш с него, защото дразни.
Съгласна съм с това. Според мен парадирането с каквото и да било качество не означава, че човек го притежава.
Примерно израз на самочувствие е да даваш съвети без наистина да имаш основание да ги дадеш, защото всъщност са голяма глупост, но ти не го знаеш поради прекалено високото си самочувствие, което ти пречи да гледаш реално и по мащабно на живота, а не само от собствената си гледна точка и личен опит.
Според мен това по-скоро е пример на неумение да виждаш по-далеч от собственото си мнение. Да даваш съвети, без наистина да имаш основание да ги дадеш ми звучи леко..безсмислено. Хората не сме склонни да "взимаме" съвети, освен когато не съвпадат със собственото ни мнение или желание по въпроса. обикновено, когато човек иска мнение от приятели и познати по свой казус, той има някакво собствено решение, което очаква да чуе за да се увери, че постъпва или мисли правилно. Когато това не се случва, е напълно възможно да не си съгласен с тези, които мислят различно и предлагат различни гледни точки. Наличието на различни гледни точки не е основание човек да смята, че всички гледни точки, различни от неговата са глупост..
И..личния ми опит показва, че човек няма как да гледа по-мащабно от личния си опит и опита на хората около себе си. Обикновено, какъвто и съвет да дава някой, то той се базира на неговия личен опит, прочетеното от него и/или личните му възможности да пречупи проблемите на другите през призмата на собствените си възгледи.
Хубавото на съветите, които човек получава отстрани е, че не са задължителни и този, който ги получава, има възможността според собствената си интелигентност и възможности да си избере тия от тях, които биха работили най-добре при него в неговата конкретна ситуация и да се възползва от гледната точка или опита на тези, които го имат.
Не е нужно да ползва опита на всички
..
Веднага се сещам за един познат, който ми обясняваше, за разликата между българина и западняка в случаите, когато го черпят примерно една бира ..
Американеца винаги и при всички случаи казвал: "Тhank you very much", а българинът обяснявал: " Не обичам бира", "Не пия тъмна, а свела", " На вино съм" или..куп други .. Черпещия не е длъжен да знае всичко това.. Той има две възможности- да те почерпи, или да не те почерпи.. А ти имаш две възможности - да приемеш почерпката или да не я приемеш. Да се сърдиш, че те е почерпил е... проява на лошо възпитание .
Иначе си права.. не всички са длъжни да обичат бира

"Който иска нещо-намира начин,който не иска-търси оправдание"

Много исках да постна една литография на Казуо Икеда - Един женски крак, обут в червена обувка на много висок ток, стъпил на хоризонта между две небета.

ясно, че всеки си говори от личен опит. Но има значение как го казваш. Едно е да го споделиш като свой опит, а съвсем друго да го кажеш като неоспорим факт и да се опиташ да го наложиш или пък да се разсърдиш, когато някой с различен опит от твоя ти каже, че не си прав и откаже да последва съвета ти.
Западняците наистина са учтиви, така са възпитани. Не мога обаче до ден днешен да разбера дали примерно ако получат смотам подарък, който за мен поне е очевидно, че е отбиване на номер си мислят Ето, тоя отбива номера, или изобщо такива мисли не им минават през главите. Случавало ни се е и на двамата с мъжа ми да получаваме идиотски подаръци, чак граничещи с подигравка. Като кажа на мъжа ми примерно, Виж, този подарък явно на оня човек не му е трябвало това нещо и затова ти го е подарил, или пък е някакаъв очевидно обезценен боклук и го питам дали не се дразни от такива подаръци и той само мъцне и никога не изказва мнение. Не мога да разбера кво му се върти в главата. Но поне е типичен любезен западняк.

Имам самочувствие за качествата си.Умея да общувам с хората,ориентирам се бързо в обстановката,бързо и лесно усвоявам нова информация.Не че го изтъквам по този самохвален начин ежедневно,просто това ми самочувствие ме кара да се чувствам уверена в работата и в общуването с хората.
Нямам самочувствие за външността си.Даже комплекси съм си завъдила последните години и това много ми пречи.На моменти си мисля,че всички ме гледат и цъкат неодобрително.Купих си ролери и ме е срам да се кача на тях,защото си представям коментари от сорта "гледай едно гюле на колелца......горките ролери". Осъзнавам,че надали някой изобщо ми обръща внимание ,но другояче го усещам
А като стана въпрос за съветите,се сетих за една позната,която се държи много наставнически - все всичко знае и нейния начин е най-добър.Откачах като я видя Приемам съвети и давам такива под формата на личен опит

Имам, но не го демонстрирам. Мисля, че се справям много добре с работата си, с грижите за семейството си. Е, за външния вид - в момента по-скоро не се харесвам 100%, но след няколко месеца и 4-5 смъкнати килца всичко ще си дойде на мястото.
За себе си мога да кажа, че има над какво да работя по отношение на самочувствието при общуване с хората. Старая се да не показвам, че се притеснявам, но аз си знам как се боря с това...

Не знам дали мога да отговоря еднозначно на въпроса. В общи линии се харесвам и като външен вид и като качества (приела съм се, каквато и да съм), мисля, че добре се справям с голяма част от живота си. Но нямам особено самочуствие когато се налага да общувам с хора, особено с непознати. Обикновено имам какво да кажа, но пък и се притеснявам. Не мога да определя дали е от липса на самочуствие или нещо друго, което ме спира.
За съветите - давам, понякога съм особено досадна, макар да не мисля, че моето мнение е последна инстанция

Имам и го използвам там където трябва - в днешно време, в моята професия и ежедневие липсата му означава, че ще бъдеш оставен не в девета глуха, а и зад нея.

Нямам никакво самочувствие относно външността си! Там съм много зле....Когато обаче стане въпрос за работата ми там е съвсем различно нещо....когато съм убедена, че знам нещо го устоявам много разпалено.
По същия начин много освободено се държа и с непознати. Удоволствие е да общувам с хора (защото съм много приказлива), но на горките хора не им е удоволствие да ме слушат, ама какво да се прави.....
Та така има върху какво да се работи и то многоооооо

Присъединявам се на 100% към мнението на Сърфа!

.... хехеххе... мноо смешна тема... да аз има самочувствие, без никво покритие , ама ми е гот... има още на къде и какво да се желае...

сега сериозно... има дни в които направо се страхувам заради това, че нямам никво самочувствие... събуждам се в едно смачкано настроение... не ви трябва да заете направо... и ... след това ми трябва доста време да се коригирам...





тинтири-минтири

Заири, и ти ли бре, душо? Ти си последния човек тук, за който бих се сетила, че няма настроение. А за самочувствие имаш хиляди причини - поне аз така си мисля.

Аз имам самочувствие за определени неща. За останалите като че ли не ми и трябва. Виж за външния ми вид по подобие на Нас не мога да напиша розови неща. Особено за окръглянето ми след Дюкан - върнах всички свалени кила. До едно. Плюс едно. Само че вече съм на 32 години и ако продължавам все за това да се терзая животът току-виж минал покрай мен. Така поне винаги имам една недостигната цел и предизвикателство, което да ми вдига адреналина - да сваля излишните килограми.


[линк]

Ми случва ми се бе Черка, по-често отколкото ми се иска... тъпа работа знам... но му се вижда края... съвсем скоро очаквам пак да си подкарам безметежното съществуване, а тогава определено нямам криви сутрини





тинтири-минтири

Не грам нямам, нъцки, зиро, нула.
И се комплексирам и се депресирам.



Блогът на бай Момчил

мъж!!!





тинтири-минтири

пропуснала!?! На кое му се вижда края?


[линк]

края на кривото бе слънце....





тинтири-минтири