исус е

Според Иисус планината идва при нас.

абе няма теле под този вол : )
утре като пусна тема "днес... е топло, вали, е понеделник, е слънчево, е чудесен ден, е предпоследният ден на юни... прочее..." (ненужното да се задраска) - пак ли ще ти хрумне да ме питаш що го "споделям"
а как ми хрумна...
е ми... правих баница, от готови кори; докато ги навивах на масури се сетих, че старата точилка, дето е тънка и дългаметър и половина... значи не новата, дето е дебела 8-10см в диаметър и с дръжки, и е само на ок. ~25 години, а старата, дето е по-стара от мене и е другият предмет, който все още има място в къщата... което беше тема на една тема отпреди време тук, в клуба, но това е единственото нещо, което макар и толкова бегло има връзка с клуба в тази ми тема...
за какво говорех?
а, да, точилката.
ами да, сетих се за нея докато правех баница изобщо без точилка и си помислих: "е къде й е духът на тая баница сега, а?!" - нещо такова си помислих, щото, нали, духът на баницата е в неизброимите баници, които е точила дадена точилка, независимо под чии ръце...
и от мисъл на мисъл, и от дума на дума... нали знаеш как стаат тези работи, когато си мислиш докато правиш баница
после докато я ядях тая баница с домат в другата ръка, вече темата назря и отбелязах това като я пуснах.

Хехе, да, нали идва от света на мъртвите. И три дни е бил в Ада, и после се явил на Савел, на Магдалена, на учениците, на Тома и като си тръгнал им оставил дарбата да говорят за това на всички хора, независимо от техния език.
Аз пък вярвам, че вярата е дар. Невероятен дар...
Та, тези дни бях в Старосел, връщам се с три кила риба, и с чувството, което сигурно никога няма да забравя. Като влизаш в храма на траките там, има три стъпала, за да се поклониш, когато влезеш под купола, първото нещо, което усетих, почти физически, може да се изрази в тез два въпроса - кой си ти, за кво, аджеба, се бориш. Това място втрещява. Виждала съм къде ли не, какво ли не, но този храм ме разби. Велико нещо, уникално. Небесно.

[линк]

имаш силни усещания защото си зомби, а не някаква тъпо същество.

Ако бях щях да съм неземно богата, примерно да основа агенция за паранормалното, да печеля луди пари и да приличам на каките от "Смъртта й прилича" - нееее... Отивам да чистя риба сега, както се казва..., квото е правил Св. Петър преди да му се яви Господ. И стискай палци да оживея, че ми е слаб ангела и няма да го понеса. ))

[линк]

" връщам се с три кила риба":)))

нямaш шaнc, eргo, изпoлзвaй гo

Няма да те безпокоя, дано намериш златен пръстен докато чистиш рибите, но съм любопитен къде ходи за риба, на каква стръв, какво излезе и.....чиста ли е природата там където беше за риба...и.. как усети мястото, хареса ли ти.
И усамотена ли ловиш или в компания?
Любопитен съм.

е буда , без ного ръце и познания по хинду.

ама си има там и параклис:)

нямaш шaнc, eргo, изпoлзвaй гo

Селото се казва Царимир, намира се на около 130 км. от София, посока Карлово. Кълвеше като луда каракуда, но не голяма, и се хвана на торен червей. И днес специално имаше една буйна компания до нас, които като си тръгвахме десет минути ни се извиняваха да не би да са ни надули главите с глупости. Ловила съм и сама и с компания, стига да няма чалга от някоя кола наблизо... нищо не може да ме смути. Иначе, по отношение на Исус - метнал се е на майка си, защото ако бе взел повечко от баща си - нали си спомняш как Той се разправя с лошите в Стария завет. Айде, чистя риба, слушам рок и мисля на кого прилича Исус - на невинната Мария или на лошия си баща.

[линк]

Хаха, да, случайно се получи. И е риба, а не хора)))

[линк]

абе иди ти без въдица и не на реката, а само на черква, па ште видя с колко конкретна риба ше се върнеш

кеф е, че си си изкарала добре : )

а храмът, макар и много готин, е човешка направа, исус няма нищо общо с нея конкретно. което, обаче, не му пречи да е много готин, наистина. храмът, тва.

Да, няма. Тръгни след мен, ловец на хора ще те направя. Ей така се влиза в историята - не ти кълве, минава един, забира те и после пишат за теб в Библията. )
Риииибааатаааа зооооовеее.

[линк]

аре бегай да стържеш риби сега : ))
така е то! не може само - цопни - дръпни

Не ми харесва, не ми харесва да чистя риба...и на Пътничката не и харесва, изнервящо е. Давам я на другите да си я чистат и ядат, а ми се яде.
Питах за рибарската компания защото аз ходя с две компании, едната си носи скара бира и музика , жвърлят въдиците и започва купон без никакъв интерес към риболова. Втората е табеатлиската, всяко нещо си има кое, как, къде, какво точно и правила рибарски. Аз съм нещо средно между тях, всъщност повече съм пристрастен към природата отколкото към риболово, но те вървят ръка за ръка, знаеш. Трета година по родния бряг /живея на 800м. от брега на Дунава и местата са супер за риболов/ минава млада симпатична жена, супер оборудвана за спининг риболов, блесна, сама и сериозна...и с доста добър риболов, вероятно късмет или упоритост и постоянство за блесна говоря, защото мен ме жваща бързо досадата... хващал съм, но като го видя да скача и да гони , хвърлям блесната и коквато стане за 5 мин.. ако не го хвана значи не е моето.
Мислите ни за Иисус са нещо много свято и лично и засяга само единствено и само нас самите, лично за всеки един. Моите приказки не могат да Го снизят или повишат, а като зная колко са ми малки възможностите за възприемане, не си струва да си слагам излишен товар на гърба, стига си ми другия.
А и Той самия няма нужда от моето мнение и защита.
Иисус за размислите ти на кого прилича казва че не е дошъл да промени, а да потвърди, въпреки че вместо око за око, Той казва...знаеш какво...подаи и другата си буза.
Виж, може би баща Му е работил със същите хора през зимата а Синът през лятото и заради това се чудим с теб защо Единия ни казва да се облечем , а Другия казва да се съблечем, аз им вярвам и избягвам много да мисля, а Те за сметка на това ми показват рази чудесийки.
Но да ти кажа, съвсем съм сигурен че нямам риболовен късмет, в точния смисъл, не че не ловя риба..ще ти разкажа , може би, за един дядка тук от моя град, колко много риби лови и как, прото късмет рибарски, ако си го забелязала.
Ти как се самоопределяш, като късметлийка ли в риболова?

По-скоро да, макар да имам всички възможни такъми, да съм ходила примерно на пет риболовни изложения, да имам хубава и скъпа въдица карбон, да мога да връзвам и т. н., но мисля, че е по-скоро късмет. Била съм и на водоеми, където ходят тези ала Рекс Хънт - столове, шапки, едни прътове по пет метра, тишина пълна, само отраженията им мърдат по водата - ни гък, ни стон, е идеше ми да... хич не ми хареса. Не съм ходила с голяма компания, повече от четирима души, защото се разсейвам - аз отивам там само, за да съм край вода и ако хвана - страхотно би било. Харесва ми и да си говоря с други риболовци, когато аз станах такава, жени по водоемите почти нямаше. На майтап, преди две години отидох на турнир на Пиринско, на изкуствена стръв, на Искър и взех първото място. До мен имаше инструктор, защото не бях хвърляла блесна - сега мога и това, но не съм голям фен на риболова по реки, имам мускулна треска от замятане после. Ловила съм и на чепаре на морето - страхотно е, въпреки мускулната треска, ловила съм и в Средиземно море от водно колело, и на Охридското езеро даже, въобще където и да ида въдицата винаги е с мен. Ако не кълве - нося книга. Предпочитам да ловя шаран или сом, абе нещо по-голямо, защото тръпката е - знаеш... И съм хващала големи риби, които да те разтреперят само като видиш като се приближи, и се дърпа - почти не позволявам да ми се притичват на помощ... Сигурна съм обаче, че ако е облог, да речем, както състезанието, за което ти казах, ако много се ядосам на някого, може би пък да е от инат - мога да скрия шайбата на доста мастити риболовци, просто ми върви, чукни на дърво... Или пък преценявам противника, ако е някой професионалист съвсем, бих се позамислила, но ловя, хващам и днес специално поне 20 рибета изкарах. Не ги снимах, щоту са малки, ако беше нещо, което си заслужава - тогава, да. А и обичам риба, ако не си падах по рибите, може би нямаше да съм така запалена... Възприемам риболова и като спорт, и като забавление, но най-вече като почивка. Който не е ловил не може да го разбере. Нещо такова. Айде, пак се занасям да чистя, това трябва да стане чирузи, нямам сили за друго.

[линк]

Така, значи и ти така като мен, но си късметлийка, за разлика от мен.
Като съвсем дете, наелона не беше дошъл още с канап, после разплитахме едни кухненски наелонови бърсалки за кордата и тапите си ги правихме сами и си го оцветявахме с бои. Правехми си въдици на плувка. Имаше чист и тих канал с надесени върби над него, денчесто прохладно тихо и красиво, много касиво, чисто и ясно небе без промишлени примеси у него. От Свищов се виждаха Карпатите. При такова време ловяхме на този канал широк над 50м. цяла река... имаше много и различни видове риби и чисти...здрави риби.
Нанизвахме ги на здрав конец и им на това казвахме "зизия" не зная защо, тази дума изчезна много отдавна. Прибирах се вечер в къщи са 4-5 зизии дълги по на метър, това и сега е много риба, нанизани хриле до хриле, много риба. Представяш ли си бил съм 5-6 годишен. Можех без затруднение да преплувам 50 метровия канал, ако реша да ловя на другия бряг, мостта беше далеч.
Вече няма толкова риба в Дунав, вътрешните водоеми дават повече.
Всъщност на Дунава, рибата кълве стръвно 3-4 последователни дена в месеца. Така и не можах да установя причините, ниво на водата, фаза на луната, атмосферни налягания, всичко опитвах, няма логика. Стигнах до мъдрото заключение лодката и палатките на българския бряг, въдиците заложени във водата денонощно и щом звънците започната масово да звънят, палим мотора и навлизаме из каналите на отсрешния голям остров. Защото там е едрата риба, а на брега към селищата е по дребната...
Май се увлякох...не не съм запален риболовец, спомени ме налегнаха...
Ловила ли си на Дунав?

Не, много хубаво разказваш. Ето това обичам в риболова, присламча се към някой, който ми е симпатичен и той ми разказва, последно така се запознах с един риболовец, който е към примерно 60-годишен, разказва ми за Трънския край, за реките там, за улова през годините, за отровената река преди години, за това, че пращал сигнали по вестници, пък писал след това стихотворения по темата, извади портфейла - носеше си ги изрязани, абе уникален, страхотен човек, той ми обясняваше как да мятам за щука, какво харесва тя, сложи ми тапа - не знаех, че на стиреопорени плувки им викат така и взех, че наистина хванах, но не обичам щука и му я оставих. Това е риболовът. Ловила съм, да, с Хипо, от Радецки, но нищо не хванах, иначе имам голямо желание да ида в Русе, защото никога не съм била и там ще хвърлям... И още нещо - яла съм дунавска скумрия, така ли се казва - много вкусна е, също и чига, но като дете, обичам я тази река... но в Белград, където се сливат Дунав и Сава, не успях да хвърля, там гледката е... няма такова място. И често мечтая, улавям се, че мечтая за риболов - и съм се спряла на Волга, езерата на Канада, а ако там не стане - на фиордите. Е, тогава вече..., представяш ли си?

[линк]

нямало е нет, нямало е клуб, нито даже вр. за да го каже.

Един мъж имал дълга, мноого дълга брада.
Посъветвали го да я отреже, за да не му пречи.
А той попитал - а мислите, с тях какво да правя?

Наистина ли си го мислиш, или само си мислиш, че го мислиш?

сезони

и те какво отговорили?
а кои "те"?
може и не поименно.

Страхотни мечти, за руските реки, а на север още по страхотно...имам приятели ловували там...нещо прекрасно е.
Бях започнал да ти заразказвам нещо шантаво за чистотата и замърсяването на реките но нещо стана и изчезна
Друг път ще ти го разкажа...става дума за опит на природата да ни изпрати послание да пазим природата...за мен е интересна, широкоизвестна шантава случка тук.
Нищо, друг път... благодаря за дърабърата
Беше ми удоволствие.
Лека вечер.