Проблем със срокове

Много Ви моля за мнение срока по чл.33 от закона за собствеността преклузивен ли е или не.
Казуса е че имаме решение на което срока за обжалване изтича изтича на 23.05.2007г. но вземайки предвид почивните дни по това време на решението слагат печат влязло в сила на 29.05.2007г. и започна една сага не е истина.... Сега се борим с чл. 38 от ГПК и доказваме кой крив и кой прав. Моля Ви кажете вашето мнение.

Всяко злодеяние си има равно по големина и обратно по посока отмъщение

Преклузивен е.

А за сроковете дайте да проверим, ако искате. Може да сте сбъркали с един ден в броенето и тогава наистина срокът ще изтича не на 24-ти (защото са почивни), а на 28-ми и решението наистина ще е в сила от 29-ти. Може и в съда да са сбъркали, разбира се.

Ако срокът е 14-дневен (тоест за обжалване на решение на първата инстанция), за да изтече на 23.05.2007 г., трябва решението да е било съобщено на 9.05. Ако е съобщено примерно на 10.05., срокът изтича на 28.05. и отбелязването е правилно.
Същото за 30-дневен срок (за обжалване на решението на втората инстанция) - съобщението трябва да е връчено на 23.04., за да изтече срокът на 23.05.

Но постът Ви е много весело-объркано-неясен. В смисъл, не сте дали инфо какво е общото в случая между чл. 33 от ЗС, чл. 38 от ГПК (стария ГПК, предполагам?) и 23-ти и 29-ти май.

Борбата с членовете не я водете сами, а с адвокат.

Strawberries, cherries...

Ами то хубаво ама според мен нещо лесно за адвокатите и съдиите разбира се /според мен/ като сроковете се оказа казус върху който шест адвокати изказаха мнения и разбира се различни,а четири дела до тук взеимно си отменят решенията.
Та....съобщението за решението е връчено на 23.04. и според мен срока изтича на 23.05. Решението обаче е със заверка от деловодител и съдия с текст- влиза в сила на 29.05. И сега си спорим трябва или не да се броят 4-те почивни дни или влизаме в хипотезата на чл.38 от ГПК или направо да си искаме оспорване на документа по чл.154 от ГПК.

Всяко злодеяние си има равно по големина и обратно по посока отмъщение

Правилата за сроковете са много прости и не виждам какво толкова сложно има...че и чак противоречия.
Срок се брои в календарни дни се брои от следвашия ден.
Ако последния ден от срока е неработен,той изтича в първия работен след това.
23 май е бил събота.Значи срока ти е изтекъл в понеделник,25 май.
(ако става дума за 2009 година,естествено)

За 2007 г. става дума, горе си пише.
23 май е бил работен ден (аз грешно го бях видяла четвъртък, сряда е било), 24 е почивен, явно и 25-ти е бил, 27 и 28 са събота и неделя.

Срокът изтича на 23-ти, следователно според мен решението е в сила от 24 май. Категорично. Нищо, че е почивен. Почивните дни "удължават" неизтеклия срок, но никъде не пише да отлагат влизането в сила при изтекъл срок в последния работен ден преди това.

Пак не е ясно какво е общото с чл. 38 (аз вече забравих и кой точно беше този член, в петък го гледах, тук отменения ГПК го нямам) и с оспорването на документ (ново двайсет). Ама нищо. Поне за срока се разбрахме.

Да не би да искате да оспорвате удостоверяването, че решението е в сила от 29-ти? Според мен чл. 154 не е за това. Откога е в сила решението, е въпрос на преценка, а не на удостоверяване на осъществил се пред длъжностното лице факт. Осъществилият се факт е връчването на съобщението, другото е правна преценка. Тоест - просто си представяте доказателство за датата на връчването (ако можете) и преценката кога е влязло решението в сила си се прави самостоятелно от съда по новото дело, никой не е обвързан от преценката за 29-ти, та изобщо да трябва специално оспорване.
Всъщност ако се приеме моята теза за това, от кой момент решението е в сила (а аз не виждам защо да не се приеме), то с просто око се вижда, че е невъзможно решението да е в сила от понеделник, защото е невъзможно и срокът за обжалване да изтече в неделя (второто поне е безспорно, докато няма работни недели).
Разбира се, недотам богатият ми опит вече сочи, че има около амнайсет различни мнения за това, кое подлежи и кое не подлежи на оспорване по чл. 154 (нов 193). Така че...

Абсолютно съм съгласна с разсъжденията ти, но ....вече и аз не си вярвам та ми трябваше потвърждение,че мисля правилно. Защото точно в отделно заседание оспорихме срока и като начало апелативен съд прие тезата ни. Другата страна обжалва пред ВКС, които върнаха делото за ново разглеждане защото сме били лишили страната от триинстанционно обжалване започвайки направо от апелативен съд. При връщането първата инстанция също се съгласи с нас, но втората /пак същия апелативен съд/ отмени собственото си становище и в решението си записа - приема срока за валиден, защото съда ВЕРОЯТНО Е ВЗЕЛ ПРЕДВИД И ПОЧИВНИТЕ ДНИ а и решението като не е оспорено значи се приема от страните. И сега се опасявам, че обжалването пред ВКС е по новия ГПК и познай как се вкарва там жалба....... Според мен казус като влизането в сила на едно решение е ясен и категорине, но се оказа одисея.......

Всяко злодеяние си има равно по големина и обратно по посока отмъщение