неусетно
6 отговора
0 прегледа
неусетно
[линк]
Интелигентните хора знаят или поне най-често казват, че знаят, че нищо вечно няма на тоя свят, но по-скоро второто. Някак, макар знаейки, че всички ще си идем от него, най-малкото поради многократно доказвания факт за неизбежността на смъртта все си мислим или приемаме някъде дълбоко в себе си, че да, така ще бъде, но ще бъде някъде в далечното, ако не съвсем неопределено бъдеще. Или повечето от нас го правят.
А трябва само малко да се взрем, за да видим как детайлите се променят, а детайлите се менят пред очите ни, стига да имаме сетива и желание да ги видим и признаем. Климатът не е съвсем същият като преди 30 години, сградите наоколо, цветятя в градината, орехът в ъгъла на двора, Слънцето, ако щете има 30 милиардни части по-малко водород, превърнат в по-тежки елементи, а "разликата" сме ние- тая енергия, от която сме изградени.
Но най-важното са хората: пресметнете колко хора около вас ги няма. Пишейки това направих една бърза ретроспекция спрях...двуцифрено число са. Усещането, че се превръщаш в динозавър, своего рода Матусал на 30 и нещо, че хората отпреди 30 години около теб ги няма, с 1-2 изключения е ...изключително странно, като осъзнаване.
Гротескно е малко, но и смешно, въпреки всичко. Не съм харесвал Майкъл Джаксън, по-скоро вицовете и шегите за него, комплексираните му опити да стане бял, ала няма как да се отрече, че влиянието на гения му върху съвременната музика(сик!) е равна, ако не и по-голяма от тая на прехвалените ливърпулски дрогарчета(не ми се спори, а и не е толкова важно).
По-важното е, че той е един от хората, които вече ги няма, един, колкото и смешно да ми е и на мен самия, един от най-важните детайли, трегер, носеща колона на миналия век и "златните" му безгрижни 80 години...
"Почивай в мир"...изтъркана фраза, която е по-скоро формула за нищонеказване...
[линк]
Интелигентните хора знаят или поне най-често казват, че знаят, че нищо вечно няма на тоя свят, но по-скоро второто. Някак, макар знаейки, че всички ще си идем от него, най-малкото поради многократно доказвания факт за неизбежността на смъртта все си мислим или приемаме някъде дълбоко в себе си, че да, така ще бъде, но ще бъде някъде в далечното, ако не съвсем неопределено бъдеще. Или повечето от нас го правят.
А трябва само малко да се взрем, за да видим как детайлите се променят, а детайлите се менят пред очите ни, стига да имаме сетива и желание да ги видим и признаем. Климатът не е съвсем същият като преди 30 години, сградите наоколо, цветятя в градината, орехът в ъгъла на двора, Слънцето, ако щете има 30 милиардни части по-малко водород, превърнат в по-тежки елементи, а "разликата" сме ние- тая енергия, от която сме изградени.
Но най-важното са хората: пресметнете колко хора около вас ги няма. Пишейки това направих една бърза ретроспекция спрях...двуцифрено число са. Усещането, че се превръщаш в динозавър, своего рода Матусал на 30 и нещо, че хората отпреди 30 години около теб ги няма, с 1-2 изключения е ...изключително странно, като осъзнаване.
Гротескно е малко, но и смешно, въпреки всичко. Не съм харесвал Майкъл Джаксън, по-скоро вицовете и шегите за него, комплексираните му опити да стане бял, ала няма как да се отрече, че влиянието на гения му върху съвременната музика(сик!) е равна, ако не и по-голяма от тая на прехвалените ливърпулски дрогарчета(не ми се спори, а и не е толкова важно).
По-важното е, че той е един от хората, които вече ги няма, един, колкото и смешно да ми е и на мен самия, един от най-важните детайли, трегер, носеща колона на миналия век и "златните" му безгрижни 80 години...
"Почивай в мир"...изтъркана фраза, която е по-скоро формула за нищонеказване...
[линк]
Редактирано от Kиpo на
Re: неусетно
По-важното е, че той е един от хората, които вече ги няма, един, колкото и смешно да ми е и на мен самия, един от най-важните детайли, трегер, носеща колона на миналия век и "златните" му безгрижни 80 години...
Абсолютно съгласна съм.
Earth Song
Настръхвам от някои негови песни.
Ой-ой-ой
Абсолютно съгласна съм.
Earth Song
Настръхвам от някои негови песни.
Ой-ой-ой
Re: неусетно
Респект! за темата - честно - успя да ме изненадаш и затова ще го документирам с това мнение.
За Майкъл - още не мога да повярвам - така си отиват хората. Крайно шантавите, ненормални и различни хора, които даже и да не обичаш особено или да не са ти близки, няма как да не оставят някаква следа в тебе.
...And never again will my letters start
sadly, or in the depths of winter...
За Майкъл - още не мога да повярвам - така си отиват хората. Крайно шантавите, ненормални и различни хора, които даже и да не обичаш особено или да не са ти близки, няма как да не оставят някаква следа в тебе.
...And never again will my letters start
sadly, or in the depths of winter...
Re: неусетно
Тази песен я помня от филма му. Помня и как крещяха децата, правейки почти невъзможно да се чуят песните, в онова кино на ъгъла на Славейковото площадче. Помня и колко ме впечатли финала на "Били Джийн". Тогава ми се стори, че е най-ефектния клип, който може да съществува.
Отива си емблематична фигура от онова време. Помня един английски филм, където се правеха на еко - футуролози и пускаха новините от 2035 година.
В тези "новини" се споменаваше как Майкъл Джексън се обявил против развъждането на едър рогат добитък, а лейди Дайана разпоредила да се заличи името на Маргарет Тачър от всички обществени сгради заради антиекологичната политика, която водила. Бяха им сложили и състарени снимки.
Май се оказаха много лоши пророци.
Но най-важното са хората: пресметнете колко хора около вас ги няма. Пишейки това направих една бърза ретроспекция спрях...двуцифрено число са. Усещането, че се превръщаш в динозавър, своего рода Матусал на 30 и нещо, че хората отпреди 30 години около теб ги няма, с 1-2 изключения е ...изключително странно, като осъзнаване.
Не само това. Няма ги онези хора, които сме били ние преди 10 години. И все пак сме ТУК. И дори не знаем защо. Не е ли това абсолютна фантастика!
Има нещо много лунапаркско в настоящето, нещо шантаво.
Или се качваме на въртележката и излитаме, или си оставаме с билетите за вход в ръка без да знаем какво да ги правим.
[линк]
Отива си емблематична фигура от онова време. Помня един английски филм, където се правеха на еко - футуролози и пускаха новините от 2035 година.
В тези "новини" се споменаваше как Майкъл Джексън се обявил против развъждането на едър рогат добитък, а лейди Дайана разпоредила да се заличи името на Маргарет Тачър от всички обществени сгради заради антиекологичната политика, която водила. Бяха им сложили и състарени снимки.
Май се оказаха много лоши пророци.
Но най-важното са хората: пресметнете колко хора около вас ги няма. Пишейки това направих една бърза ретроспекция спрях...двуцифрено число са. Усещането, че се превръщаш в динозавър, своего рода Матусал на 30 и нещо, че хората отпреди 30 години около теб ги няма, с 1-2 изключения е ...изключително странно, като осъзнаване.
Не само това. Няма ги онези хора, които сме били ние преди 10 години. И все пак сме ТУК. И дори не знаем защо. Не е ли това абсолютна фантастика!
Има нещо много лунапаркско в настоящето, нещо шантаво.
Или се качваме на въртележката и излитаме, или си оставаме с билетите за вход в ръка без да знаем какво да ги правим.
[линк]
Редактирано от Kaлoмaин на
