„Всичко е игра на ума”

Изваждам фразата "Всичко е игра на ума" в отделна тема, защото съм я чувал неведнъж от автора й и от някои негови колегите по система. Пък и защото, предполагам, че съседната тема-обръщение на Наташа към определен вид йоги е продиктувана именно от такива фрази.

Според вас наистина ли ВСИЧКО е игра на ума? Ако не, кое е такава игра, и кое не е. В по-широк план, кое е за вас това, което някои наричат мая? И кое е РЕАЛНОТО за вас?

--------
За мен лично горната фраза не е нито вярна, нито е точна. Обръщам й внимание, защото купища такива празни и безсмислени (според мен) книжни фрази от въпросните йоги правят общуването с такива хора ограничено и безинтересно (това като отговор-съгласие с Наташа относно нейната тема).

Определено НЕ всичко е игра на ума. Може да се каже, че всичко В УМА е игра на ума. Или, че много приказки на някои хора са игра на ума... Или, че отъждествяването с ума е такава игра... Но, че всичко било игра на ума е просто ... глупаво. И даже нормален човек, нечел никакви духовни книжки, но здраво стъпил на земята, ще го потвърди. Впрочем, когато детето и жената на автора на тази фраза имат нужда от нещо, му предлагам да ги „нахрани” с тази мъдра фраза и да види чудодейния отрезвяващ ефект върху себе си.

За да каже човек, че всичко е игра на ума, това всичкo трябва да се изчерпва с ума му. Трябва да е много центриран в ума си... И тогава разбира се фразата е вярна. Но светът, за добро или за лошо, е много повече от ума...

Забелязвам в различни теми наоколо, че някои хора възприемат Ошо главно като човек, който можел да си служи много добре с ума и да вижда неговите противоположности (т.е. можел да извърта нещата). Чудесно е, че въпросните хора биват привлечени от Ошо и че се оказва, гледайки съседните теми, че има толкова ошовци в клуба. Но за мен въпросните интелектуални способности на Ошо далеч не са същественото. Същественото е, че той отива ОТВЪД ума. Че показва, кое може да бъде РЕАЛНО. Че дава методи осъзнаване на тази реалност... Че инспирира всеки да търси духа в себе си на базата на собствената отговорност и свободолюбие.

Уважавам правото на всеки на безкрай празни приказки, но все пак ми се иска да напомня, че Ошо клуба не е за игри на ума (това може да се прави на толкова други места, вкл. и във втория етап на ДМ), а за споделяне на духовни опитности и методи, и въобще за общуване, което да ни прави по-будни и по-осъзнати.

--------

Ще се радвам да споделете вашето мнение по темата, но радостта ми ще е по-голяма и ще бъде умножена с благодарността ми към вас, ако медитирате преди да пишете. Не е нужно да бързате. Що е време, все е пред нас.

Много съм съгласна с теб. Че не всичко е игра на ума може да се види ясно "като на длан" в критични ситуации. Умът е първият, който извднъж изчезва, "кат хайдушка пръдня" със "скоростта на мисълта". Тогава нещо друго взема контрола и ти спасява задника. А после, когато опасността е преминала - ей го те на - нашичкият се връща отново с цялата си суета, надутост, клошария и претенции за "трона", и започва да сервира порой от обяснения, варианти и а, у, какво и що. Че всичко било негова игра и дрън дрън. Като е негова игра, що не вземе да го повтори, а??


[линк]

Много хубава тема Мире
..ще си дам мнението, след мъничко..искам да се полюбувам на дъжда..



!...Времето е Ограниченото Лице на БезВремиетО...!

Едно от първите неща, които среща търсещия е така наречената троица - дух, ум, тяло в христянството, трите веди при индийците и пр. Ясно е, че не всичко е ум, не виждам защо се коментира. На мен ми е по интересно следното противоречие, че за да се освободиш от ума (временно разбира се) единствения инструмент, с който разполагаме е ..... ума :)

Leben und leben lassen !

Ошо си е Ошо.
миро си е миро.
L.L. си е L.L.
хуанджи си е хуанджи.
арсон си е арсон.
И изит си е изит.

Всичките сме подобни,
изградени сме на един и същи принцип, божествения Принцип.

Пейзажа около този Принцип, обаче е различен,
и ако не беше така, щяхме да си умрем от скука

Всеки има нещо характерно за него самия,
колкото и да сме подобни,
всеки носи своята уникалност.

Ако характерното за Ошо,
е неговата ловка игра на думи,
и "магьосническите му способности" да обръща смисъла на
мисловната характеристика на даден аспект,то това
идва точно от овладяването на ума, преминал е отвъд него...
Иначе няма как да стане такъв магьосник на думите...

та така,че ако изглежда,че "се акцентира на интелектуалните способности",
това не е така,
акцентира са нещо друго-и това е собствената оригиналност.

Руми е проявил своята собствена оригиналност в поезия.
Башо, чрез "хайку"- поезията.
Мацарт, Бетховен-и двамата създават най-великите произведения в класическата музика, и въпреки това се различават съществено в своята оригиналност.
Ван Гог, чрез изобразителното изкуство..
Леонардо Да Винчи, чрез Изобретенията си, а също и художническата си оригиналност,
Айнщайн чрез физиката и науката стига до Същността на Универсума, чиято същност е и нашата Същност...
Дарвин чрез биологията и геологията,
Хорхе Букай, чрез психоанализата,
Дийпак Чопра чрез психологията, докторската професия, стигайки до сърцевината,
Толстой, Хемингуей,Тагор,Шекспир,Дюма,Куелю са проявили оригиналността си с писателски талант.
Монтесори,Амонашвили, с преподавателски/педагогически талант.
Шри Ауробиндо със синтеза на Всички видове Йога в Една универсална йога.
Ошо пък измисля техники, в помощ на съвременния ум-динамична медитация-термин нечуван до този момент историята на духовните учения.
Петър Дънов пък измисля паневритмията-която представлява динамична медитация-танц, за хармонизиране с ритмите на вселената; за хармонизиране на микрокосмоса в ритъма на макрокосмоса.
От реализацията на Буда,
произлиза и Будизма, като духовно учение,
в последствие с множество разклонения,създадено от други хора с по-различни
проявления и духовни изживявания..
Христос, оратора, който обикаля света, и избира метафората за да проявли
своето знание, своята божественост, с която да покаже посоката на Пътя.

Само Посоката може да бъде показана, но не и Пейзажите по Пътя да бъдат предсказани, написани, определени.Колкото хора на Земята, толкова
различен ще е подхода и детайла в пътуването/в реализирането.


Но намирането и проявляването на тази твоя собствена оригиналност,
за съжаление или не, не пада току така от небесата,
бум, тряс, и докато си разтръскаш главата да се осъзнаеш какво е станало,
и ето,че си разбрал каква е твоята собствена оригиналност.
Има посока за достигането на това индивидуално откритие-
и в тази посока сочат всички духовни учители.
Посоката е - НАВЪТРЕ.

Хората, които вървят в точно обратната посока,
са тези които не правят нищо друго освен да се ровят по книгите или в нета,
и "практикуват" с COPY/PASTE бутоните. Те са доволни, че ето аз сега видиш ли тука си имам 50 гига на духовна тематика, винаги когато се говори за нещо на определна тема в клубовете, "нема" ник'къв проблем, все ще се изрови нещичко по темата, COPY&PASTE, готово! Ума е презадоволен, че "притежава" информация, за всичко!...

Тук, някои от хората, постъпват по този, некоректен за самите тях начин,
да се "развиват" и общуват с другите.
Загуба на ценно време,
и заблуда в ума по собствените му лабиринти и задънени улици.

Фразата "Всичко е игра на ума", е точно това, което казваш Мире,
а именно Може да се каже, че всичко В УМА е игра на ума. и че
За да каже човек, че всичко е игра на ума, това всичкo трябва да се изчерпва с ума му.


Но истинската практика,
е ВЪТРЕ В САМИТЕ НАС...отиването отвъд Ума,
наистина се осъществява ПРЕЗ самия Ум,
както казва хуанджи,
но НЕ "чрез" самия ум,
а чрез Духа(или Висшя Аз).

Духа е наблюдателя,
затова и всички духовни Учители,
включително Ошо,
повтарят непрекъснато,
да бъдем наблюдатели на вътрешните процеси и аспекти на нашето същество,
и не да се отъждествяваме с тях,
дори и с ума, преминавайки през различните му аспекти/нива,
които са изключително интересни за наблюдение.

!...Времето е Ограниченото Лице на БезВремиетО...!

да се умува дали е вярно твърдението е игра на ума.
Ако се приеме че не е вярно твърдението, може да се поразсъждава, какво трябва да опадне от него, за да стане вярно.
Например ако се отреже до "всичко е игра", ще се намери някой да каже, че не всичко е игра. Ако го резнеме до "всичко е", ще се намеи някой да каже, че ще се намери нещо, което не е. Ако оставим само "всичко", това ще е безинтересно за ума и той ще спре да си играе с него, защото това вече не е твърдение

П. С. Струва ми се че въпросът ти е свързан с това дали има граница между ума и останалото. Когато я има, значи умът я е приел като условие, за да може да си играе - условие което да му помогне в разсъжденията по отношение на ума и истаналото.

the holy herb

Здрасти Миро,
аз пък забелязвам, че напоследък дискусиите наоколо са доста его-моторни (моя дума) - т.е. водени не от желание някаква истина да се избистри, а от желанието един или друг говорещ да излезе прав, да победи. за мен това е игра на ума със сигурност, и по-точно игра на егото.

иначе, по темата ти. не съм запозната в детайли с последните говорения тук и не знам контекста, в която таз тема изплува, така че ще си кажа директно как според мен изглежда отговора на въпроса ти, без да съобразявам динамиката наоколо изобщо.

този въпрос е много стар - нито сме първите нито сме последните, които ще го бистрят и избистрят. мен лично също ме е вълнувал много отдавна. в античната и средновековна философия това е въпроса за битието (онтология май се наричаше като дял във философията), а последствията на този въпрос се разглеждат в две основни направления - на номиналистите и и на реалистите. за тях въпроса не е има ли реалност или няма, а имаме ли ние достъп до реалността или нямаме. това също е интересна посока, която е пряко свързана с твоя въпрос, за мен даже е по-интересна от темата за това дали изобщо има реалност.

според мен всичко зависи от гледната точка. аз лично вярвам, че всичко е одухотворено - което в есенцията си значи, че има съзнание, т.е. има нещо - материя или не - която носи, обменя и трансформира, обработва информация с някакво намерение, а не случайно - на всички нива и във всички аспекти на битието. камъните имат съзнание, дърветата, водата, за птиците и животните да не говорим. е, и хората - това е ясно. при хората обаче също има какво да се бистри - за това къде е съзнанието, в мозъка ли, в тялото, какво е ума и т.н. - ролята на тялото за работата на духа, ама това е вече друга тема.

оттам насетне, за мен сега, на настоящия ми етап на развитие, ще бъде реалност да бия един десен прав на една скала и да си счупя ръката като следствие. ако обаче съзнанието ми е достатъчно разширено - или достатъчно устойчиво в това да не се идентифицира с егото, ако имам съзнание трайно виждащо материята като енергия, най-вероятно ще виждам също и че моето цяло е част от тъканта на някакво по-голямо цяло, което пък е част от тъканта на някакво по-голямо цяло и т.н. и ръката ми няма есенциално да се промени при този акт - нито като материя, нито като възприятие за случващото се (двете ще бъдат интегрирани, споени - за разлика от сега-то ми, когато трудно и рядко бих имала шанса за такова съзнание).

така че - всичко зависи от интерпретацията и гледната точка. примера, който даваш с родителя, който трябва да си изхранва детето не е съвсем уместен, защото всичо е въпрос на приоритет - в смисъл, и парите са символ, и храната е символ, всичко материално има за съзнанието ни символен характер. ето, хората се хранят със слънчева светлина - и ттова е съвсем ок за мен. даже не е бог знае каква философия. друг пример е хомеопатията, която работи по някакъв немариален, а чисто енергиен - информационен, значи и духовен/одухотворен - начин. няма да се изненадам, ако на 'оня' свят установя, че всичко, коет сега си мисля за ежедневна реалност, е сън, от който много трудно се излиза, ако изобщо е възможно. както и джуан цзъ, прекрасния, казва в притчата за пеперудата и сънуващия. съня е форма на реалност, реалността - форма на сънуване, зависи от прочита, и всичко е тъй преплетено всъщност, че няма особено значение от прагматична гледна точка...

по някакъв начин въпроса за реалността и илюзията е какво всъщност е материята, има ли материя или не и т.н. твърдата материя е сгъстена енергия или даже не сгъстена, щото всъщност има решетка и много пусто пространство в нея, но е някаква друга форма на енергия - от топлинната, светлинната и т.н. енергии, за които обичайно говорим. абе нали за светлина се искаше да има частица и трептение/вълна/енергия, ами това се иска за всичко - това е и енергия, и материя, не е ли? - ти си физиика, ти ще кажеш. т.е. енергията е материална, материята е одухотворена. така че от тази гледна точка всичко е игра на съзнанието - на духа, но също е и реалност. ха сега де!

от друга гледна точка обаче това прозрение в ежедневието на един непросветлен (т.е. на мен) няма никакво значение, тъй като аз трябва да отделям време и пространство в личното си време (;) :D), за да работя - трябва да отделям и време в личното си пространство, за да медитирам. т.е. в реалността на моето ежедневие, такава каквато съм на настоящия си етап на развитие, това прозрение все още не ми играе роля от прагматична гледна точка. следователно преди да се науча да работя с различните нива на материите, енергиите и т.н., които са по-силни/по-големи от мен (или аз не си давам сметка за това кое какво е в ограничението на настоящото си съзнание), за мен реалността си остава реалност - а за илюзията мога да говоря в по-друг смисъл, мога да говоря за други нива на илюзия.

в крайна сметка сякаш въпроса за реалността и илюзията е - кое на кое е подвластно и кое множество кое обхваща. в момента т.нар. реалност мен ме обхваща повече, отколкото би обхванала един просветлен - допускам, че за него е много по-вероятно реалността да е илюзия и всичко да е игра на ума - дали на моя/неговия - или на съзнанието на някаква по-голяма реалност - няма значение - т.е. всичко е вярно и всички тук са прави, по един или друг начин.

в кратце - един реално-илюзорен пример - тук-и-сега в тоя форум се случва един виртуален бой напоследък между говорещите, който според мен е част от реалността (понеже е извън мен/моето множество, донякъде, защото аз не участвам в него - не и до този момент), но аз съм също част от този форум - т.е. този двубой е в моята реалност все пак, илюзия би било да го смятам за отделно от мен нещо. и за капак, той със сигурност е част от его-илюзията на говорещите, с което обаче - както стана ясно от предишното изречене - значи е и част от моята его-излюзия ))))))))) илюзията на практика е, че ние сме отделни едни от други - а реалността съществува, но всичко е в ума въпреки, или по-точно заедно, а не въпреки това - в моя или твоя или в неговия, или на някое по-голяямо от нас цяло - ума, съзнанието... )))))))))

на израза "кат хайдушка пръдня"? Така съм съгласен с всичко казано от теб, че само се зачудих откъде произлиза този израз.

На теб, пък и на повечето, е ясно, че не всичко е ум, но виждаш, че има йоги, за които все пак всичко е ум и негова игра.

Ясно е също, че не е нужно да се освобождаваме от ума. А за да видим какво друго има в нас освен ум, за това НЕ е нужно да си служим с ума и определено нямаме само ума като инструмент. Ако имахме само него, нищо не бихме могли да видим.

Това другото ("дух"/"център"... както искаш го наречи) се проявява само и е нужно просто да му обръщаме повече внимание на него именно. Както ти казах преди време, ако обръщаме все внимание на така нареченото "его" (и игрите на ума), просто ги правим реални до степен, в която те стават всичко. Докато обръщайки внимание на духа, умът си заема от самосебе си своето нормално място на слуга на духа. Всъщност, той (умът) изпълнява съвсем нормално ролята на господар, когато духът спи и по-добре той да движи нещата отколкото никой. По-трудното е само преходния процес, когато духът се събужда. Но това не е болка за умиране.

Брей какъв дълъг увод си написала.

Понеже познаваш, и Ошо, и Ауробиндо, кое това при втория, което ти е харесало и не си го намерила при първия?

П.П. Не ми пречи да критикуваш Ошо или да казваш, че друг ти е бил по-полезен. Намирам го за напълно нормално.

Даа...

(по повод отговора ти към Арсонн)

!...Времето е Ограниченото Лице на БезВремиетО...!

Аз не искам да се умува над въпроса. Напротив, помолих пишещите да медитират. Всяка тема и въпрос може да бъде разгледана само чрез ума, но може да бъде разглежда и далеч по-цялостно и екзистенциално.

Има неща, за които умът е полезен, но има толкова много неща в живота, за които умът не върши съществена работа и НЕЩО друго в нас е двигателя. Просто, трябва да му се обръща повече внимание на това друго нещо и за това пуснах тази тема.

Ауробиндо ме привлече с това, че е
буквално, Spiritual scientist...той описва
вътрешните процеси с чудесна яснота,
без метафори, без притчи, без абстракции.

Яснотата, най-вече ме привлича в него,
и подхода, а подхода е ДИРЕКТЕН,
влизаш и ДЕЙСТВАШ(!),
без никакви излишни действия
или загуба на време.

Първи ден, това се свършва,
на втория ден-следващото,което трябва да се свърши,
на третия-следващото по ред...
без прескачания, без липси, без рискове.
Стъпало по стъпало.

Има учители, чийто подход,
прескача няколко стъпала,
и директно се гмурка в ананда, в нирвана или каквото там си избереш
от тези блаженните състояния, НО
тези прескачания,
не остават безопасни,
стъпвайки назад, незнаейки какво има там,
на тези стъпала,
рискуваш, да стъпиш на криво в тъмното,
да се изкълчиш, да се препънеш, да пропаднеш,
образно казано.
Методите на Ошо, са по-скоро такива,
и затова и не ги усетих подходящи за себе си.

А е възможно и друго,
не, че не са подходящи, а да не са били за конкретния момент, подходящи,
за мен самата. Ако тогава, когато опитвах неговите методи,
бях успяла да направя реална връзка с Ошо, мисля, че би имало голяма вероятност, за осъществяване.......Може и да греша,
не мога да бъда сигурна, тъй като не съм го преживяла,
но само предполагам, че има и такава възможност.

!...Времето е Ограниченото Лице на БезВремиетО...!

с други думи - нещото, което ми се избистри след цялото това писане - изводът поради който навремето се отказах да мисля повече по въпроса, а го отказах за някакъв свой по-безтелесен етап, или по-одухотворен, да го наречем - е, че от настоящото състояние на съзнанието си на въпроса има ли реалност или няма не мога да дам отговор, който да излиза пряко от мен - мога да чета какво са казвали други по този въпрос, но колкото автори - толкова мнения, пък и какво ме интересува мен това, след като не мога да свидетелствам пряко. и тъй като отговор не мога да получа от първа ръка (може би все пак си струва да потърся някой просветлен и да го попитам, иначе няма сми...) - всички останали отговори нямат ценност за мен и губя интерес към тях.

много повече ме интересуват прагматичните аспекти на живота - като например как да съвместявам в настоящата си реалност - била тя илюзорна или не - всичко, което искам да съвместявам в настоящето си, което вече се пука по шевовете.

или - все пак да се придържам по-близо до темата ти - ако все пак има реалност, как да осъществя досег с нея (както споменах - спора между номналистите и реалистите). отговора ми е много прост и изпитан (както между впрочем са и много от мислите ми, споделени в първия постинг, макар и да изглеждат игра на ума и думите - практически са, прагматиката ми е пътеводна светлина) та, отговора ми е "да, може да има достъп до реалността - чрез медитация". понеже иначе възприятието ни е опосредено от какво ли не - от сетивата, от символната система, в която функционираме (обществена, семейна и т.н.) така че остава единствено медитацията, която е средство за непосредствено възприятие и излизане от зациклянето на конвенцията (конвенцията е състоянието, в което ни вкопава символното ни обучение още от раждането - с цел адаптация към настоящите условия на живот).

но дали тази реалност, до която имам шанса да се докосна чрез медитация е Онази Реалност [в този момент гледам сериозно и строго] - кой да ми каже??? и кой да ти каже... аз лично разчитам основно на опита си и това, което ми остава, е само да чакам, за да видя... но дори да не е 'Онази Реалност', тя все пак е 'една отделна реалност' и това ми е достатъчно, за да ме интересува.

Изразих се грешно с това освобождаване, идеята ми беше, да го поставим на мястото му или по точно да се освободим от господството му. Запомнил съм думите ти :)

Leben und leben lassen !

Всичко е енергия. Умът има способността да интерпретира тая енергия и да и предава познати форми, да създава от нея света, в който живеем и познаваме.

И понеже всички живеем в този свят и за повечето хора той е неизменен и нямат алтернативна гледна точка, то може да се кажа, че при това положение, всичко е игра на ума.

Ума създава света, като освен форма, той му предава и емоционална окраска. Почти не забелязваме детайлите, хвърляме им мимолетен поглед, но затова пък емоцията ни води от всякъде. Двама човека могат да бъдат на едно и също място,по едно и също време и единият да мисли, че това е добре, да се чувства добре, а другият да мисли, че е на неправилното място, да се чувства кофти.

Всеки от тях се намира в еднакви обективни условия в този момент - заобикалящи предмети, температура на въздуха, влажност и т.н., но живее в свой собствен свят, създаден от Ума.

Друг пример - към тези хора, които се намират на едно и също място, по едно и също време, трети човек отправя шега. единият се смее, другият я приема враждебно и се обижда.

Доколкото съм запознат, една от целите на Йога е човек д ане сепривързва към емоционалните си състояния, за да може да възприема обективния свят, без филтъра на субективното преживяване - някой ме обидил, значи днес е кофти ден и ще съм вкиснат докрай и т.н.

По тоя начин човек не зависи от играта на Ума, и може да бъде отвъд нея.

___________

Моят личен брахмачарски рай!

с какви методи медитираш?

Има много реалности, и всичките са реални.
Има враждебни реалности, има заблуждаващи реалности,
а има и такива реалности, които те извеждат в реалността, в която няма никакви заблуди, никакви враждебности, никакви несигурности, никакви крайности, никакви условности.

Съществуването е точно като пясъчен часовник.
И часовника е истински, и безкрайното пространство около него
също е истинско. Въвтре във вътрешността му, също е истинско,
времето е истинско, съществува, но все пак е ограничено в тази стъклена
форма, която има формата на 8-ца, която е и знака за безкрайността в
математиката. Безкрайност, но въпреки това, там има две пространства, в тази осмица, които са ограничени, нали..
Горна и долна част. Горната част е спиралата на еволюцията,
долната част е спиралата на инволюцията.
Човека, влиза ту в горната, ту в долната спирала,
нямайки контрол над собствените си действия и мисли.

А "Мислите управляват света", беше казал някои от пробудените души.

СъУмявайки, че Мисълта ни може да се контролира от нас самите,
влизаме вече в горната спирала, и стигайки до върха на пясъчния часовник,
образно казано, се появява Вратата към Безвремието,
където получаваме способността, както да влизаме във времето,
така и да сме извън/да не независим от/ него.

Времето съществува само в ума на човека.
Ума е временен, той зависи от времето.
Съзнанието, което е отвъд ума,
не зависи от ограничението на времето.
Съзнанието не мисли, за това което трябва да свърши "утре",
или за мъртвото минало,
СъЗнанието е ТУК и СЕГА,
и действа незабавно,
без планове за утре или други ден..
без главоблъсканици в миналото...
СъЗнанието ТВОРИ в ТУК и СЕГА, бъдещето.

Ума винаги си губи времето, от което е толкова зависим,
в бръщолевене за миналото или глупави планове за бъдещето.

!...Времето е Ограниченото Лице на БезВремиетО...!

Когато говорим за ума е добре първо да уточним понятието ум, като инструмент на физическото тяло, ум = мозък, или обхваща по широко разбиране ум = съзнание. Що се отнася до ума-мозък, сигурно не е за това темата, но да кажа - 2/3 от човечеството смята, че основният мозък са червата, те приемат първите впечатления от това, което се случва, те са като антена, наслоени, едно над друго § (принципът на антената е взаимстван от там между другото), играят ролята на приемник, улавят сигналите и тогава ги предават на мозъка, който ги трансформира в емоционално-оценъчни мисли. Този ум, с който наблюдаваме, създаваме наука, смятаме, че земята е кръгла е следствие на това тяло и си отива с него. Този свят, всичко, което наблюдаваме, не е обективно, той е проявление породено от съществуването на това тяло, всичко останало са латентни възможности. Към тези латентни възможности се обръщаме, когато сядаме да медитираме примерно, когато изключваме сетивата, възприемането, оставаме в тишина. Но не за това е темата, предполагам.

Колкото до ума-съзнание, не че искам да поправям мъдреците, но за мен е така едно към едно - Всичко е игра на съзнанието, и малко повече - Всичко е съзнание. Няма да кажа много, само ще си задам отново въпросите.
Какво има предвид една жена, казвайки: „Той влезе в мен”?, само физическото проявление ли визира?
Къде свършвам аз и започваш ти?
Има ли граница между външната, т. нар. обективна действителност и мен? Къде свършвам аз и започва външната реалност?
Имам ли аз въобще някаква граница? Къде е тя? С какво се определя? С физическото тяло ли? С аурата, менталното тяло, първото, петото, десето тяло (да използвам и аз думи, които не разбирам)
Тази вселена, материята, природата биха ли съществували под тази форма ако нас ни нямаше?
Тялото ли съдържа съзнанието или съзнанието тялото?
Под хипноза парче сладка ябълка се превръща в кисел лимон? Коя е обективната действителност - "нашата" ли или лимонената? Ако се събудиш мравка как ще виждаш действителността - там една подметка е краят на светове? Коя е обективната действителност? Досадна ставам наистина но действителностите са толкова колкото и съществата.
Учените знаят че Вселената функционира и се оформя по този начин само ако се наблюдава от тук, от Земята. Всички неща се формират по начин в зависимост от това кой наблюдава и какво е отношението му.

Идва от времената, когато хайдушката пръдня е трябвало да излиза бързо и най-вече незабелязано, за да не издаде четата.

[линк]