Лятно спамче

Много се смях тази сутрин на едно близко до сърцето ми произведение, та няма как да не го споделя и с вас.


Драги ми Смехурко,

От черква се върна баба Цоцолана. Моята дружина пред нея застана.

— Какво ново, бабо?

— Деня на детето днес цял свят празнува. Навсякъде днеска децата царуват! Днеска няма глъчка! Днеска всичко може!

— Ех, игра ще падне! — обади се Мика. — Патилански празник днес е, то се вика. Чухте ли, другари! И за нашто царство днес часът удари!

— Зарадва ни днеска баба Цоцолана! — провикна се Дана. — Дано така бъде, както пред нас рече!

А Ганчо отсече:

— Днескашният празник за чудо и приказ нека да остане! Казвай що да правим, бате Патилане!

Аз тозчас измислих. От чичо Захари измолих за малко сивото магаре. Впрегнах го в колата, покачих децата. Бързо го подкарах и викнах високо:

— Хайде, дий, мой Сивчо! В полето, в гората! Да си отиграем, както ний си знаем! С цветя да напълним догоре колата, с цветя да накичим из града децата!

Докато излезем в улиците крайни, тръгнаха с колата много патиланци, знайни и незнайни.

Стигнахме в полето. Влязохме в гората. Тичахме, играхме. Смяхме се, крещяхме. И цветя набрахме. Помниче и здравец, момини сълзици, синчец и иглика — късахме и с радост пълнехме колата. И венци овихме, глави патилански със цветя покрихме. А едно момиче със божур челото на Сивчо накичи.

— Браво, патиланке! — провикна се Данчо. — Добре, че се сети. Скоро цветя дайте! Венци изплетете! Като млада булка Сивчо украсете!

И доде издума, Сивчо се превърна на цветно магаре.

— Да вървим, другари! — викнах и подкарах към града колата.

Поехме със песни по главната улица и отвред събрахме из града децата. Наизлезе вънка мало и голямо. Ний кичехме всички със синчец и здравец, с помниче, с иглика. И още по-гръмка песен се понася. И Сивчо се трогва, отваря гърлище, почва да приглася.

Пред къщи ни среща баба Цоцолана.

— А, бре, Патилане! — извика засмяна. — Откъде намери толкоз дечурлига, че не ми ли стига твоята дружина!

— Жива да си, бабо! Радвай се и смей се! И от всички баби най-много гордей се! Патиланска баба! Така ти се пада! Сред тия юнаци вечно ще си млада! Ура! Да живее баба Цоцолана! Ура, да живеят смехът и игрите! Като днес да бъдат всички дни честити!

И на ръце взехме баба Цоцолана, с цветя я покрихме. И пак смях и песни, пак игри чудесни…

Тъй весело мина денят патилански, драги ми Смехурко!

Поздрав най-сърдечен!



Твой приятел вечен:

Весел Патиланчо


От тук...

Знаеш ли, че съсвсем скоро купих на Боби тази книга. Вечер му четях по една история-беля и се заливахме от смях.
Толкова мил детски спомен ми е...

Ей браво ,супер е .Това ми беше една от любимите книжки като малка,върнах се в детството бях ги позабравила патиланците,а сегашните не са по различни от тези в книгата

Чекай да викна тук едно Ехооооо преди да легна да спя....

Мацки... засрамете се... темата с три мнения.... голямо лято ви е ударило....





тинтири-минтири

Много приятна и весела книжка.Заслужава си всички деца да я имат и да се забавляват с историите на патиланците и баба Цоцолана.Това е една от най любимите детски книжки + Пипи дългото чорапче и Лукчо.Така че този който все още ги няма в домашната си библиотека да си ги набави.....много са готини за децата а и няма постоянно да висат на компютрите.

Много свежо .
Ето нещичко от мен [линк] .

Ми, те основните спамърки заминаха на почивка Останалите се пробваме да оспамим другите теми

[линк]

Това мнооого ми хареса

Хахахахаха. Не той ще бъде инженер!!! Жестоко.

ужас!!!
горките ние инженерите - то било диагноза
хи хи хи

Ехоо, момичета, днес е Еньовден!!!
Янчето има имен ден.
Да ни е жива и здрава - все така хубава и във форма!!!
Честит имен ден и на всички, които носят името Йоан, Йоана, Яна и може би Биляна.
Късмет, здраве и любов на всички!!!

Не знаех че Яна има имен ден ....странно

Честито и от мен,на патерица но не знаех,сега прочетох.Много здраве и много любов.

честит имен ден Яне... ама и аз не знаех, че Яните са днес...





тинтири-минтири

Благодаря, момичета и аз го разбрах снощи вечерта, точно след кат опо новините казаха, че имам имен ден народа се раззвъня

Hot stuff

Иха Яни, наздраве!!!

Със закъснение- честито на всички малки и големи именички! Да си носят със здраве името!

С две думи случката е следната - до градината(разположена е една до друга с началното училище) на Симона има пекарна, от която най-често децата си купуват закуски за училище. Там е и стойката за колела, където обикновено връзвам моето, когато карам детето с него. Има една групичка от 3 момчета в 4ти клас, които всяка сутрин карат като бясни покрай пекарната и винаги минават много близо до пешеходците. Поне аз съм им правила няколко пъти забележки, даже единия път се скарах много здраво на единия, защото буквално си хвърли колелото върху краката ми, за да влезе първи в хлебарницата. И днес спирам на стоянката за колелета, смъквам детето от столчето и се обръщам да заключа катинара. Вали дъжд, Симона е с чадър зад мен. Деца навсякъде, глъчка - знаете 7.30 пред училище как е. Надвесена чувам как свирят спирачки на колело МНОГО близо зад мен, някакъв крах, едно момиче изпищява, а Симона започва да пищи неистово, обръщам се - колелото и точно това момче, на което му правех забележка върху нея, от крака и започва да тече кръв, жената от хлебарницата изтича навън (евала и) с комплекта за първа помощ. Бутна ми ръцете и и затисна раната с някаква марля. В това време сещате се, че става каламбур пълен - деца, родители. Една мацка ни натовари в колата си. Айде в болницата. Снимаха крака - няма счупено, но е ного силно натъртена и раната на единия крак на се наложи да я залепят, а втория не искам да ви казвам как изглежда - спукани вени, оток, надуто...Пратиха ни вкъщи да се наблюдаваме и така. Пак е малкият дявол, че не ми се мисли, ако я бяха ударили по корема какво можеше да се случи...