Направих я

Първата крачка към голямата си Мечта.
Летях. Управлявах. Кацах и пак излитах. Спусках се ниско над земята, над морето, и се издигах високо, над чайките. Заобикалях облаците и минавах през тях като по паваж. Няма такова усещане. Още не мога да се събера в кожата си.
Пожалавам ви да изпитате чувството да яхнеш мечтата си
Малка част от това.

Наистина. Хубава и лека нощ...
А моята прозаична мечта я хапнах като салатка преди седмица: Най-хубавите сладки домати, тъмночервени и първоузрели в края на май
Всекиму - според мечтите!

Да ти е сладко!
Представих си ги големите домати с неправилна форма и вкус на... домати. Честно казано ми липсват Но и ти си прав - няма пълно щастие

имало е лодка с червени платна? като в книжката?
е не е истина. трябваше да съм на този бряг, а Той на тази кораб.

Хех, ангелче... Браво на тебе!

И аз отгоре да ви светя

Както каза един познат - луд умора нЕма, само се пОти

На дърво без корен се не качвам - както казваше баба ми...

Оооо, като разпериш крилата и усетиш вятъра... друго измерение

Тая яхта... Алыe паруса, както се казва. Преди 3 години бяха по-избеляли. Това да не е около Китен?
Честито за емоцията.

Благодаря ти за споделянето, защото сега ще съм на една крачка по-напред в осъществяването на моя мечта. Както се казва в една реклама - Вулпес ми дава крилааааааа.
Снимките са един път.
Добре дошла, лисичке! Липсваше ни.

Не знам дали бих направила подобно нещо, но със сигурност ще ме е страх. Поздравления за лудата емоция.

Пикирахме над яхтата - закачахме се с пича докато пиеше кафе
Ама не можах да видя има ли халка, та да знам струва ли си да организирам едно аварийно кацане в морето до лодката
И да, около Китен е - от Приморско до Синеморец. Реката е Велека

Ехааа, радвам се за теб, Сарич Напоследък все повече се убеждавам, че стават чудеса, ако ги очакваш

Ти чувстваше ли се мъничка, докато беше във въздуха? Смяташе ли, че държиш контрол над ситуацията или това е подходящ момент да осъзнаеш, че Бог съществува?

По-скоро се чувствах голяма... Прекрачваш собствените си физически граници, които по дифолт изглеждат непреодолими. И ти се струва, че отгоре можеш да прегърнеш хоризонта.
А за Бог не съм се замисляла. Оказа се, че е по-лесно да държиш контрола, отколкото си го представях. Самолетът беше истинско бижу - малък двуместен Лиман, който тежи 240 кг. без горивото и пътниците. В хубаво време се управлява по-лесно от кола и е далеч по-деликатен и по-чувствителен. Като малка удобна дрешка с крила Освен това на учебните самолети всички уреди за управление са дублирани и до мен седеше опитен пилот, макар да (се правеше че ) решава кръстословица.
П.П. Веднъж качих и дъщеря ми - щом и на нея не й хрумна да се страхува, значи наистина не е имало повод

Защото не си качила мен - щях да си представям лебеди в двигателя...

Ти подсказва ли му за кръстословицата?

Ти пък, лебеди чак . Преди полет сам си проверяваш всичко и сваляш тапичките със знаменца, които запушват дупките да не влязат насекоми
И не ми беше до кръстословици - гледах ято делфини как си играят в морето

Като каза за опитния пилот и кръстословицата - на шофьорския курс, инструкторът ми постоянно дремеше, все му се спеше и сигурно затова от мен шофьор все още не става.
Искам да прегърна хоризонта някога, с такова двуместно бижу и теб за пилот.

Ехааа, обещавам ти, като се сдобия с едно такова има да връткаме кръгчетааа , и да сваляме пичовете по яхтите директно от въздуха