L O V E

та -
имах дипломантка - преди двайсетина години, преходът току-що беше
започнал, чертаеше се още на ръка...
дребничка, къдрава, чернокоса, общителна със живи очи - беше от близкия
изток - Сирия ли, Ирак ли, Палестина ли - не помня...
и трябваше да прави жилищен район в София - горе, край околовръстния
път...
и реши, че със жилищните сгради и улиците трябва да се изпише -
L O V E

колко я убеждавах, че така не се прави, че си има функционални и композиционни принципи, че градоустройство, че това, па онова, че ще и се смеят...
упорита обаче -
лове - щото хората трябва да се обичат, любов да цари между тях, лове, та лове...
нейсе - вдигнах ръце, казах си - арабска и работа - оставих я да си начертае идеята, помагах и тук и там със съвети -
и накрая - направи чертежа си на жилищния район - изчертан на ръка - с голямо старание - и със жилищните сгради и улиците беше изписано
L O V E

ето тук, това беше мястото - и от въздуха трябваше да се чете
L O V E

горе вдясно е студентския град, а пътят диагонално е околовръстния път...

защити дипломната си работа - някои бяха озадачени, някои се подсмихваха,
някои бяха доволни...

после - преходът се развихри, някои младежи забегнаха по чужчините, тя остана тук,
след време я срещнах - работеше като продавачка в някакъв плод-зеленчук и
каквото намери оттук-оттам, дребничка, къдрава, ръцете и едва забележимо трепереха,
след още време пак я срещнах - беше се омъжила за един младеж - палестинец,
когото пък евреите арестували - та бил в затвор, тя беше тук, имаше бебе,
продаваше в някакво гаражче козметика - дребничка, приказлива, къдрава -
ръцете и трепереха...

оттогава - петнайсет години не съм я виждал и чувал за нея - ама ей-на, днес се сетих -
къде ли е, какво прави, мъжа и в затвора ли е все още, жив ли е, треперят ли
и още ръцете, присадила ли се е вече, расте ли детето и...
Сафаа - дребничка, приказлива, къдрава, не искаше да се върне в оня размирен свят...

L O V E

та - тогава ми беше весело, почти смешно,
сега ми е тъжно...

LOVE- Какви сме и какви искаме да бъдем.
В нашето време и на нашето място ще намерим това от което имаме нужда.
Треперещите ръце и другото са дребни подробностти в сравнение с изявлението ни.
Да, скъпа е цената, цял един живот...но е нищо за целта.
Не зная каква е целта и на кого е?
Може и на Сафаа да е!
А ако не е това, останалото не си струва и е без никакво значение...
Погледни назад...като сън...не е ли?
И като да беше вчера...
Такъв ли трябва да е края?
Какво струва такъв край- НИЩО!
LOVE е заявяване на позиция-въпреки.

Или реди строфи на Омар Хаям нейде из проектите за разширяване на Абу Даби .... или тантурка 17то внуче в някой бордей на Дамаск или Бейрут. Зависи накъде е насочила жаждата си за Любов.

Don`t Worry! Be happy!
"Оти се косиш, като че ти мине!"

В какво се превръщат мечтите....

Моят град

В какво се превръщат мечтите....

Не всеки може да осъществява мечти. Едни могат, други - не. А трети чакат друг да им ги осъществи. Хора разни...

"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш"

Така е, Опти.Но ми е мъчно, че толкова усилия са били може би напразни.

Моят град

Тя е мечтала за любов - любов е намерила. Омъжила се е. Родила си е детенце.
От тук нататък, има и друго. И тя не го е намерила. Може би защото не е мечтала много за другото. Или защото животът си е адски, ама адски гаден понякога.

всичко ми е интересно

Не са били напразни. Не е осъществила едно, но пък е осъществила друго. Има си дете.

"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш"

Да се изучиш за строителен инжинер въобще не е лесно.За такива усилия си мислех.Да родиш дете не са нужни усилия, а други неща.

Дано е здрава и спокойна тази жена.Нищо, че сме непознати, какво пречи да й пожелаем хубави неща

Моят град

девойчето беше заявила позиция,
тогава ми беше смешно - абе, арабска им работа,
ама сега от дистанцията - мисля другояче...

тя е архитект,
а пък студентските и дипломни проекти са само упражнения на хартия...
дано да е наред,
ама все пак сама, без сигурно препитание в чужда държава, с мъж, който не знае дали ще го види въобще...
ама все пак остана тук, докато наште младежи бягаха по на запад...

животът си е такъв, какъвто си го направим в конкретните обстоятелства,
ама и от нашто - лукановата зима -
е имало и има по-лошо,
щото там си се трепят...

За нея тук е на запад. А то в онези години за нашите архитекти нямаше работа, камо ли за чужденка.Зная го защото мой добър приятел, архитект, /който между другото сигурно познаваш, защото беше преподавател във вашия институт, той вече е покойник/, правеше вкъщи лампи за да връзва бюджета.

всичко ми е интересно

кой е...
между другото -
доста колеги на 40-50-55 от факултета си отидоха... че и не мога да се сетя - 4 ли бяха, 6 ли бяха, осем ли бяха...

сега в момента все още има работа, ама намалява и секва...

нот уор!

Много хубава интернационално хипарска история си е това, селянино!
Много ми хареса! Благодаря за нея!

Но е гадно - дипломирал се архитект да продава на сергия...

Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.

написах ти го на бележка

всичко ми е интересно

И аз мисля другияч за тези неща.
В мисленето ми тези неща, който са логика, не са никаква логика и са си просто предварително заложени условия за индивидуално развитие на личността.
Неща, които няма как да знаем и са извън нашата човешка логика.
Хубаво е човек да може да приеме, че има много неща които не знае.
ТЪП пример: Вчера син убил майка си и сестра си, наркоман! ФАКТ, кото можем да коментираме с човешка логика.
АКО, предния ден майка му го беше убила с мотиката, днес сестрата и майката щяха да са живи. Факт, който щяхме да коментираме със същата логика.
Събрани двата примера на едно място променят цалата предишна логика.
Това е човешката логика, такава е и нашата относно случая Сафаа.
Сафаа е изразила каква иска да е, а условията не и го позволяват, вероятно да изпитат силата на изявеното от нея...защото и аз могаа да изявя че съм най- добрия човек в света, ангелче, но когато децата ми остана гладни да убия човек за храна на децата си...примерно... Така вече не съм ангелче , а убиец ...
Селски, всички ние така сме се превърнали в лъжци, въпреки че твърдим, че не сме....
Първо сме излъгали себе си...много сила ни трябва за да се видим.
Сафаа все още не е излъгала за LOVE, ми се струва...
Зная че е нелогично това което пиша, но така мисля...
Всички ние сме пред изпитание и всички ние правим грешки-така е замислено.

е кво е гадно
дипломирал се архитект - ми естествено е да продава на сергия, тоест - по-естествено ми се струва отколкото да градоустройства против всякакъв разум, функционални, композиционни принципи и т.н.
историята за милото момиче е много мила, но това, че не е станала мил архитект, който да градоустройства поописания мил начин, а е станала мила продавачка си е просто естествен ход на нещата.
даже жалко, че не е още по-естествено естествен; щото маса такива мили хора стават едни... действащи по този си начин "специалисти", та знае ли се
обикаляш на л о в е -то буквичката "л" и после още десет преки, за да стигнеш спирката на гр. транспорт, която е зад дългата чертичка на "л"-то, или къртиш усмихнат (и отровен), ако си млада майка-кърмачка, която има жлъчна криза поради прегъване на жлъчните канали след раждането, а милият доктор й е предписал коктейлче от 7-8 пейнкилъра, щото мил човек, пък нея нали я боли и плаче...

но дано е жива-здрава и добре жената : )
има и по-важни неща от това да си непременно архитект, нали така : )

въпросът, разбира се, има твоя отговор.

Аз по принцип говоря - не е получила възможност за професионална реализация.
Иначе, по презумпция всеки може да направи семейство и деца. Биология, а не разум, култура, цивилизация, естетика, красота.

Имала е някакъв талант. Който е останал неразвит. Толкова рядко срещана статистически възможност, съсипана от обществено-икономическите условия.

За мен хората с талант са най-ценното нещо на света.
Както и библиотеките са единствените наистина свети храмове на тази планета.

Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.