дъъълга, дълга маса -
33 отговора
0 прегледа
дъъълга, дълга маса -
в двора на село -
получила се е от подреждането на много маси една до друга - взети от комшиите - както се прави при сватби, кръщенета, новобрански, погребения... сковани са пейките отстрани, масата е покрита с мушами - също от комшиите събрани, разноцветни...
седим на масата - много народ сме - съученици, приятели от детинство, бивши момчета, бивши момичета, бивши гаджета... седим и приказваме оживено, припомняме си разни неща, вървят наляво и надясно бутилките с ракия и вино, донесени от присъстващите, мезета разни, мръвки, задължителните пълнени /"гньетени"/ чушки, задължителната лимонада...
оживено е, провикваме се един другиму през масата...
в един момент обаче с изненада се озъртам и гледам - масата е опустяла, останали са само чашите - недопити, хартиените чинии с останки в тях, някоя бутилка се е килнала, някой стол е паднал назад...
празно е - само срещу мен седи един от първите ми приятели - и той сашко се казва, не съм го виждал барем от трийсе години...
тук се сещам, че трябва да отида някъде - казвам му:
- ти ме чакай тук, ей сега ще мръдна за малко - и ще се върна...
ставам и излизам на главната улица - тръгвам на запад...
извървявам петдесетина метра - до първото кръстовище - там, дето е къщата му - вече е почнала да се срива от покрива надолу - и се обръщам -
виждам го, че е излязъл на улицата - и си е взел багажа - раничка на гърба и чанта в ръка...
викам му:
- стоой там и ме чакай - ще се върна!
чувам неговия глас:
- идвам с тебеее, няма да се връщамеее!
викам му пак със всичка сила:
- стооОООЙ тааааам - ще се върнАААА -
с всичка сила викам, ама май не ме чува, тръгва и той към мен...
- стОООЙ тААААМ! -
и се събуждам -
в очите ми е остатъчния образ на улицата, той с раничката,
а в ушите ми е песента -
[линк]
получила се е от подреждането на много маси една до друга - взети от комшиите - както се прави при сватби, кръщенета, новобрански, погребения... сковани са пейките отстрани, масата е покрита с мушами - също от комшиите събрани, разноцветни...
седим на масата - много народ сме - съученици, приятели от детинство, бивши момчета, бивши момичета, бивши гаджета... седим и приказваме оживено, припомняме си разни неща, вървят наляво и надясно бутилките с ракия и вино, донесени от присъстващите, мезета разни, мръвки, задължителните пълнени /"гньетени"/ чушки, задължителната лимонада...
оживено е, провикваме се един другиму през масата...
в един момент обаче с изненада се озъртам и гледам - масата е опустяла, останали са само чашите - недопити, хартиените чинии с останки в тях, някоя бутилка се е килнала, някой стол е паднал назад...
празно е - само срещу мен седи един от първите ми приятели - и той сашко се казва, не съм го виждал барем от трийсе години...
тук се сещам, че трябва да отида някъде - казвам му:
- ти ме чакай тук, ей сега ще мръдна за малко - и ще се върна...
ставам и излизам на главната улица - тръгвам на запад...
извървявам петдесетина метра - до първото кръстовище - там, дето е къщата му - вече е почнала да се срива от покрива надолу - и се обръщам -
виждам го, че е излязъл на улицата - и си е взел багажа - раничка на гърба и чанта в ръка...
викам му:
- стоой там и ме чакай - ще се върна!
чувам неговия глас:
- идвам с тебеее, няма да се връщамеее!
викам му пак със всичка сила:
- стооОООЙ тааааам - ще се върнАААА -
с всичка сила викам, ама май не ме чува, тръгва и той към мен...
- стОООЙ тААААМ! -
и се събуждам -
в очите ми е остатъчния образ на улицата, той с раничката,
а в ушите ми е песента -
[линк]
Редактирано от ceлянинъt на
Re: дъъълга, дълга маса -
Цел от 500 000 гласа си поставя ДПС за предстоящите избори. Това коментира в интервю за вестник Труд Касим Дал. Дал заявява, че партията никога не е преливала гласове и винаги е работила за себе си. Той заклеймява Бойко Борисов и ГЕРБ, че са се скрили и постави въпроса – така ли биха управлявали, ако вземат властта.
„В политиката, както и във физиката, няма празно пространство. Щом ние не сме си свършили работата, други вземат гласовете.” – заявява Дал по отношение на обвиненията за преливане на гласове. Той обяснява отлива на гласоподаватели на партията в Шумен и Кърджали на изборите за Европарламент с – „Хората са в чужбина”
Той очевидно не звучи притеснен от спад от 28% в резултата на партията в Благоевград, спрямо предишните избори, както и спад от 50% в Кюстендил в броя на гласовете на ДПС, като заявява:
„…голям спад няма. Важно е да си вземем поуки и на 5 юли да се представим по-добре.”
Прави впечатление, разбира се, неочаквания ръст на НДСВ в тези региони. Дал обаче е категоричен:
„Няма донорство! Глупост е да караме нашите избиратели да гласуват за друга партия. Съжаляваме, че четвъртият в евролистата – лидерът на младежкото ДПС, не влезе. От 85 000 членове на ДПС 25 000 са млади хора.”
Дал коментира, че има една единствена партия, с която ДПС не би преговаряло за формиране на бъдеща изпълнителна власт (очевидно визирайки Атака) и заявява, че няма негативно отношение към Синята коалиция и ГЕРБ:
„Напротив. Поздравихме с успеха “Синята коалиция”. А изявленията на официалния или неофициалния лидер на ГЕРБ нямаше как да не получат отговор от нас. Особено 20 г. след трагично за България събития като Голямата екскурзия”
Прословутата фраза на лидера на ДПС Ахмед Доган за мутризацията на политиката Касим Дал коментира така:
„Не коментирам думи на лидера. Но вие разбирате за какво става дума. Чудя се каква кампания водим?! Има ли такова чудо?! Някой си пука глезена, крие се. Някой не е на терена, както сме ние. Ние сме сред хората, поемаме своята отговорност… не знам нормална държава, където основният опонент на управляващите да изчезва от тепиха. ГЕРБ ги няма. Явно така мислят и да управляват.”
По отношение на евентуалните бъдещи комбинации на коалиции и хипотезата Тройната коалиция + Лидер Дал казва:
„В деня след изборите можем да отговорим на този въпрос. В политиката няма невъзможни неща. Преди 4 г. три политически субекта се обединихме в името на България въпреки различията.”
На въпрос какъв е подхода на ДПС в кампанията – дали плашат, обещават или убуждават Дал отвръща:
„Плашим? Когато един политик, който твърди за себе си, че е основен опонент на управляващата коалиция, ръси неща, които ушите му не ги чуват, няма как да не получи отговор. Избирателите печелим с работа. Има населени места, където освен представители на ДПС друг български политик не е стъпвал. Преди избори бият тъпана и си мислят, че така ще съберат гласове. За ДПС изборният ден започва след края на вота. Колко глупости се изговориха за Рибново, а кой е отишъл на място да види има ли проблеми. В 21-ви век има райони без ток и вода. И само ДПС прави нещо за тези райони. Има нерешени социални въпроси, въпреки че ДПС е в управлението. Но трябва да има обща воля, не само воля на ДПС.
Знаете ли, че ГЕРБ имат три мюсюлмански имена в листите. БСП и “Синята коалиция” – също по три, ЛИДЕР – две, РЗС- две, НДСВ и “Атака” въобще нямат. В ДПС има 80 български имена и 184 мюсюлмански. Къде е букетът от етноси? Къде е представителството на българския народ? И кое е етническа партия, питам?”
Източник: Труд
„В политиката, както и във физиката, няма празно пространство. Щом ние не сме си свършили работата, други вземат гласовете.” – заявява Дал по отношение на обвиненията за преливане на гласове. Той обяснява отлива на гласоподаватели на партията в Шумен и Кърджали на изборите за Европарламент с – „Хората са в чужбина”
Той очевидно не звучи притеснен от спад от 28% в резултата на партията в Благоевград, спрямо предишните избори, както и спад от 50% в Кюстендил в броя на гласовете на ДПС, като заявява:
„…голям спад няма. Важно е да си вземем поуки и на 5 юли да се представим по-добре.”
Прави впечатление, разбира се, неочаквания ръст на НДСВ в тези региони. Дал обаче е категоричен:
„Няма донорство! Глупост е да караме нашите избиратели да гласуват за друга партия. Съжаляваме, че четвъртият в евролистата – лидерът на младежкото ДПС, не влезе. От 85 000 членове на ДПС 25 000 са млади хора.”
Дал коментира, че има една единствена партия, с която ДПС не би преговаряло за формиране на бъдеща изпълнителна власт (очевидно визирайки Атака) и заявява, че няма негативно отношение към Синята коалиция и ГЕРБ:
„Напротив. Поздравихме с успеха “Синята коалиция”. А изявленията на официалния или неофициалния лидер на ГЕРБ нямаше как да не получат отговор от нас. Особено 20 г. след трагично за България събития като Голямата екскурзия”
Прословутата фраза на лидера на ДПС Ахмед Доган за мутризацията на политиката Касим Дал коментира така:
„Не коментирам думи на лидера. Но вие разбирате за какво става дума. Чудя се каква кампания водим?! Има ли такова чудо?! Някой си пука глезена, крие се. Някой не е на терена, както сме ние. Ние сме сред хората, поемаме своята отговорност… не знам нормална държава, където основният опонент на управляващите да изчезва от тепиха. ГЕРБ ги няма. Явно така мислят и да управляват.”
По отношение на евентуалните бъдещи комбинации на коалиции и хипотезата Тройната коалиция + Лидер Дал казва:
„В деня след изборите можем да отговорим на този въпрос. В политиката няма невъзможни неща. Преди 4 г. три политически субекта се обединихме в името на България въпреки различията.”
На въпрос какъв е подхода на ДПС в кампанията – дали плашат, обещават или убуждават Дал отвръща:
„Плашим? Когато един политик, който твърди за себе си, че е основен опонент на управляващата коалиция, ръси неща, които ушите му не ги чуват, няма как да не получи отговор. Избирателите печелим с работа. Има населени места, където освен представители на ДПС друг български политик не е стъпвал. Преди избори бият тъпана и си мислят, че така ще съберат гласове. За ДПС изборният ден започва след края на вота. Колко глупости се изговориха за Рибново, а кой е отишъл на място да види има ли проблеми. В 21-ви век има райони без ток и вода. И само ДПС прави нещо за тези райони. Има нерешени социални въпроси, въпреки че ДПС е в управлението. Но трябва да има обща воля, не само воля на ДПС.
Знаете ли, че ГЕРБ имат три мюсюлмански имена в листите. БСП и “Синята коалиция” – също по три, ЛИДЕР – две, РЗС- две, НДСВ и “Атака” въобще нямат. В ДПС има 80 български имена и 184 мюсюлмански. Къде е букетът от етноси? Къде е представителството на българския народ? И кое е етническа партия, питам?”
Източник: Труд
Re: Такива мисли
често ме тормозят. Колкото повече вървим "напред в годините", толкова повече приятели губим. И толкова по-трудно е да намерим нови. Когато си на 20 приятелствата идват от самосебеси. Защо - не знам. Сигурно защото си по-непретенциозен или по-отворен към света. А сега все нещо не е наред. Ту са досадни хората, ту са гадни, ту прекалено любопитни, ту не са ти на нивото........
Натъжи ме, Селски с този постинг. Ама много.
всичко ми е интересно
Натъжи ме, Селски с този постинг. Ама много.
всичко ми е интересно
Re: не,
С удоволствие. Заповядай!
Ако "моят" вариант ти хареса, препоръчвам ти да чуеш и това
И двете съм си сложила в ГСМ, за да си тренирам танците, но често си ги слушам в колата, макар да харесвам малко по-различна музика.
Втората песен, "Айде Яно" я има и само в инструментал и ми харесва повече, но ти я пускам с вокал.
Ако "моят" вариант ти хареса, препоръчвам ти да чуеш и това
И двете съм си сложила в ГСМ, за да си тренирам танците, но често си ги слушам в колата, макар да харесвам малко по-различна музика.
Втората песен, "Айде Яно" я има и само в инструментал и ми харесва повече, но ти я пускам с вокал.
Re: радвам се
EEEEЙ! Стига с тези тъжни работи! Сега няма да ми се смееш, нито да се подиграваш!
Аз съм убедена, че духът на хората, които обичаме е които ни обичат е сред нас. Имам, не казвам имах, много силна връзка с баща ми, който не е между живите. Той е с мен непрекъснато. Разговаряме си постоянно. И когато отида на вилата /той много обичаше това място/ и си бачкам нещо из градината, при мен винаги, ама винаги идва едно пиленце. Такова мъничко с жълто по крилцата. Та кацва си пилето на някое клонче и ме гледа. Нито се плаши от мен, нито нищо. Аз се преместя и то се мести на друго клонче. Не пее, само ме гледа. И аз зная кое е това пиле!
всичко ми е интересно
Аз съм убедена, че духът на хората, които обичаме е които ни обичат е сред нас. Имам, не казвам имах, много силна връзка с баща ми, който не е между живите. Той е с мен непрекъснато. Разговаряме си постоянно. И когато отида на вилата /той много обичаше това място/ и си бачкам нещо из градината, при мен винаги, ама винаги идва едно пиленце. Такова мъничко с жълто по крилцата. Та кацва си пилето на някое клонче и ме гледа. Нито се плаши от мен, нито нищо. Аз се преместя и то се мести на друго клонче. Не пее, само ме гледа. И аз зная кое е това пиле!
всичко ми е интересно
RЖитие и страдания грешнаго Сергея
Ако екзистенциалистите са най-добрите сценаристи в театъра на абсурдистите, то към това философско и литературно течение спокойно можем да причислим един млад автор, българин.
Точно до Сартр и Камю в световната класика се нареди Сергей Станишев.
При по-детайлен прочит на книгата му „Защото сме социалисти”, която аз лично изучавах около 10 дни, стават ясни две неща – адът, това са капиталистите. И, разбира се, единственият въпрос, който си струва човек да си зададе, е дали да е социалист или не.
По каква причина, философствайки безпочвено, стигайки до въпроса за живота, Вселената и всичко останало и неговият отговор – 42-годишният министър-председателят не си води дневник (таен!), остава загадка…
С многото отворени въпроси, които Станишев оставя (предимно от областта на медицината) в патетичната си творба премиерът дава и доста отговори. Като например какво означава да си социалист.
„Да бъдеш социалист означава да не се задоволяваш със състоянието на света такова, каквото е...”, казва младият екзистенциалист.
Да бъдеш социалист означава да си незадоволен. Да си социалист означава да се предложиш на монарх – либерал примерно. Да си социалист означава да изпадаш в нервни конвулсии при вида на който и да е опозиционер подобно на застрашена от изоставяне самка.
"Днес можеш да си капиталист, без да организираш работници и без да експлоатираш човешки труд. Можеш да седиш в дома си и пред компютъра да купуваш и продаваш акции. В държавите от т.нар. Златен милиард (Европа и Северна Америка) има близо триста хиляди акционери, които нищо не произвеждат, в мнозинството си и нищо не работят, но всъщност са капиталисти, някои доста крупни."
Извинете, на някого да му е известно какво е работил авторът социалист, преди да упражнява професията на премиер. Упражнява да се чете във всякакъв смисъл…
"Тези, които са безразлични към социалистическата идея, са жертви на насадената у нас през последните двадесет години философия на индивидуализма и потребителството."
В следващото изречение става ясно, че угриженият премиер си мисли как „тези хора” не могат да бъдат щастливи. По-нататък Станишев развива мъдрата си теза, че „животът на един човек има смисъл не само и толкова заради личния малък успех, а ако е част от общия успех на обществото”.
Вместо да кара трамвай като алтернативна професия, премиерът трябва да се изявява на психологическото поприще. Като негов обект и субект. Обяснявайки на нещастните и депресирани граждани как индивидуализмът ги натъжава, с предписание от мента, глог и валериан, както и съвет за включване в някое ТКЗС, подлъгалите се мерзко по капиталистическите възгледи българи бързо ще преборят личното си нещастие.
„Моето основно послание е към онези, които продължават да вярват в социализма. Обръщам се към тях най-малкото защото вярата им е разколебана”. Много сладникаво. Станишев като Месия. „Истина, истина ви казвам...”
Ако това книжле се явява крепител на нечия вяра, а тезите в него стълбовете й... егати вярата е това. „Един размазан Джон. целува сластно Грета. по устните му –. сладострастна лига”...
И сега внимание!!! „Социализмът априори е прогресивна идея (...), най-бързо заразява сърцата на младите, най-енергичните, най-дейните хора, които изпитват вечна страст към промяна. В България обаче не е така. За съжаление не само в България.”
Добре де, хем прогресивна идея, която заразява (поздравления за глагола) младежките сърца, а единствените спечелени са пенсионерите. После става ясно, че в България не е така. Изненада – не само в България.
Ако Станишев беше юрист и съчини подобно умотворение в съдебната зала, защитавайки социализЪма, то присъдата вероятно би била доживотен затвор… „В името на социалистическия идеал през миналия и по-миналия век хората са жертвали живота си”... и не само своя.
"Клеймото „социалистите харчат държавния бюджет и раздават на калпак парите от хазната на бедни и нуждаещите се” в една или друга степен е обвинение към всички леви партии".
Абе БСП да не е стара мома? Празните мисли на един празен човек са като свалка от типа – „имам много недостатъци - много съм честна, не мога да лъжа”. Ядец. Обвиненията срещу БСП, другарю, никога не са били в робинхутовски деяния, а по-скоро в похватите на Али Баба.
"Да си богат в соцжаргона непременно е свързано с представата за разбойник, крадец, експлоататор и изобщо класов враг".
Странно... какво прави този класов враг Георги Гергов в управата на партията? И заговорили за пари, нека продължим с това на соцжаргон сквернословие. Ако бедността изчезне, какво ще се случи с партията? „Ще трябва ли да я закрием поради изчерпване на нейната мисия”, разсъждава задълбочено авторът.
Веднага обаче е намерен резервен вариант. Дори и бедността да изчезне, спасение няма. Защото винаги има опасност да се появят извънземни.
"Понякога на шега се замислям, че ако някой ден заживеем в мирно сътрудничество с извънземна форма на разум, то на власт е наложително да бъдат социалистите..." И е прав. Единствените, които биха се приспособили към тази власт и прийоми наистина са извънземните. Защото имат къде да избягат...
Ако вече сте се зачудили защо им е на малките зелени човечета да се крият, веднага става ясно.
"Опитът от онези 45 години (б.а. преди 1989 г.) доказва, че социална справедливост може да се постигне и с тоталитарни средства. И то такава, на която дълго можем да завиждаме."
Пак се връщаме към обекта и субекта на психологията. Не е ясно и по каква причина умилително премиерът-екзистенциалист си спомня за класово равенство, насаждано с тоталитарни средства...
Ясно е едно – в тази книга се разказва за една партия, изгубила отдавна репутацията си. И тя изобщо не й липсва.
Точно до Сартр и Камю в световната класика се нареди Сергей Станишев.
При по-детайлен прочит на книгата му „Защото сме социалисти”, която аз лично изучавах около 10 дни, стават ясни две неща – адът, това са капиталистите. И, разбира се, единственият въпрос, който си струва човек да си зададе, е дали да е социалист или не.
По каква причина, философствайки безпочвено, стигайки до въпроса за живота, Вселената и всичко останало и неговият отговор – 42-годишният министър-председателят не си води дневник (таен!), остава загадка…
С многото отворени въпроси, които Станишев оставя (предимно от областта на медицината) в патетичната си творба премиерът дава и доста отговори. Като например какво означава да си социалист.
„Да бъдеш социалист означава да не се задоволяваш със състоянието на света такова, каквото е...”, казва младият екзистенциалист.
Да бъдеш социалист означава да си незадоволен. Да си социалист означава да се предложиш на монарх – либерал примерно. Да си социалист означава да изпадаш в нервни конвулсии при вида на който и да е опозиционер подобно на застрашена от изоставяне самка.
"Днес можеш да си капиталист, без да организираш работници и без да експлоатираш човешки труд. Можеш да седиш в дома си и пред компютъра да купуваш и продаваш акции. В държавите от т.нар. Златен милиард (Европа и Северна Америка) има близо триста хиляди акционери, които нищо не произвеждат, в мнозинството си и нищо не работят, но всъщност са капиталисти, някои доста крупни."
Извинете, на някого да му е известно какво е работил авторът социалист, преди да упражнява професията на премиер. Упражнява да се чете във всякакъв смисъл…
"Тези, които са безразлични към социалистическата идея, са жертви на насадената у нас през последните двадесет години философия на индивидуализма и потребителството."
В следващото изречение става ясно, че угриженият премиер си мисли как „тези хора” не могат да бъдат щастливи. По-нататък Станишев развива мъдрата си теза, че „животът на един човек има смисъл не само и толкова заради личния малък успех, а ако е част от общия успех на обществото”.
Вместо да кара трамвай като алтернативна професия, премиерът трябва да се изявява на психологическото поприще. Като негов обект и субект. Обяснявайки на нещастните и депресирани граждани как индивидуализмът ги натъжава, с предписание от мента, глог и валериан, както и съвет за включване в някое ТКЗС, подлъгалите се мерзко по капиталистическите възгледи българи бързо ще преборят личното си нещастие.
„Моето основно послание е към онези, които продължават да вярват в социализма. Обръщам се към тях най-малкото защото вярата им е разколебана”. Много сладникаво. Станишев като Месия. „Истина, истина ви казвам...”
Ако това книжле се явява крепител на нечия вяра, а тезите в него стълбовете й... егати вярата е това. „Един размазан Джон. целува сластно Грета. по устните му –. сладострастна лига”...
И сега внимание!!! „Социализмът априори е прогресивна идея (...), най-бързо заразява сърцата на младите, най-енергичните, най-дейните хора, които изпитват вечна страст към промяна. В България обаче не е така. За съжаление не само в България.”
Добре де, хем прогресивна идея, която заразява (поздравления за глагола) младежките сърца, а единствените спечелени са пенсионерите. После става ясно, че в България не е така. Изненада – не само в България.
Ако Станишев беше юрист и съчини подобно умотворение в съдебната зала, защитавайки социализЪма, то присъдата вероятно би била доживотен затвор… „В името на социалистическия идеал през миналия и по-миналия век хората са жертвали живота си”... и не само своя.
"Клеймото „социалистите харчат държавния бюджет и раздават на калпак парите от хазната на бедни и нуждаещите се” в една или друга степен е обвинение към всички леви партии".
Абе БСП да не е стара мома? Празните мисли на един празен човек са като свалка от типа – „имам много недостатъци - много съм честна, не мога да лъжа”. Ядец. Обвиненията срещу БСП, другарю, никога не са били в робинхутовски деяния, а по-скоро в похватите на Али Баба.
"Да си богат в соцжаргона непременно е свързано с представата за разбойник, крадец, експлоататор и изобщо класов враг".
Странно... какво прави този класов враг Георги Гергов в управата на партията? И заговорили за пари, нека продължим с това на соцжаргон сквернословие. Ако бедността изчезне, какво ще се случи с партията? „Ще трябва ли да я закрием поради изчерпване на нейната мисия”, разсъждава задълбочено авторът.
Веднага обаче е намерен резервен вариант. Дори и бедността да изчезне, спасение няма. Защото винаги има опасност да се появят извънземни.
"Понякога на шега се замислям, че ако някой ден заживеем в мирно сътрудничество с извънземна форма на разум, то на власт е наложително да бъдат социалистите..." И е прав. Единствените, които биха се приспособили към тази власт и прийоми наистина са извънземните. Защото имат къде да избягат...
Ако вече сте се зачудили защо им е на малките зелени човечета да се крият, веднага става ясно.
"Опитът от онези 45 години (б.а. преди 1989 г.) доказва, че социална справедливост може да се постигне и с тоталитарни средства. И то такава, на която дълго можем да завиждаме."
Пак се връщаме към обекта и субекта на психологията. Не е ясно и по каква причина умилително премиерът-екзистенциалист си спомня за класово равенство, насаждано с тоталитарни средства...
Ясно е едно – в тази книга се разказва за една партия, изгубила отдавна репутацията си. И тя изобщо не й липсва.