Синьо Лято

Един музикален поздрав за лятото: [линк]

Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

(не е писан от мен, но ми хареса)

Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!

С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки.

Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!

Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!

Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят.

Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се
скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите:

Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
01. Без да искаш въвеждаш пин кода си на микровълновата.
02. Не си играл на пасианс с истински карти от години.
03. Не можеш да си намериш колата на паркинга, освен ако не я повикаш с алармата.
04. Баба ти говори повече за Есмералда и Рич, отколкото за собствените си деца.
05. Знаеш повече за проблемите на Брад Пит, отколкото за тези на собствения си брат.
06. Чуваш по новините, че 50 човека са били взривени и сменяш канала, защото не е нищо ново.
07. Сваляш си обувките, преди да влезеш... в самолета.
08. Имаш списък с 15 телефонни номера, за да се обадиш на 3 членното си семейство.
10. Най-добрият приятел на човека вече не е кучето, а мобилният телефон.
11. Звъниш си всяка сутрин... за да си намериш мобилния телефон.
12. Тъпо ти е, че не можеш да звъннеш и на дистанционното на телевизора, като изчезне.
13. Чудиш се на къде да насочиш мебелите си в стаите, където нямаш телевизор.
14. Не знаеш ничий телефон наизуст, дори собственият си, защото всички са ти в GSM-a.
15. Да си забравиш GSM-a в къщи е драма. Единственото по-страшно е да го загубиш!
16. Децата ти играят футбол всеки ден... пред компютъра.
17. 10 годишния ти племенник не може да говори много, но може да чати перфектно.
18. 10 годишния ти племенник пише по-бързо на клавиатурата, отколкото говори.
19. Не си модерен, ако вече си на повече от 20 и още не си спал с някой от твоя пол.
20. Ако си на тинейджърски купон, можеш да пикаеш навсякъде, но не и в тоалетната. Тя е само за секс.
21. Повечето хора родени около 1990 вече са правили повече секс от теб.
22. Ако слушаш песни, чиито текст има смисъл, значи или си прекалено стар или прекалено гей.
23. Цената на квадратен метър в центъра на столицата ти е по-ниска от цената на квадратен сантиметър в любимия ти уебсайт.
24. Сложил си парола на файла с паролите си.
25. Пращаш е-мейли на колегата в съседния офис.
26. Като причина да не поддържаш връзка с роднини и приятели изтъкваш, че нямат е-мейли.
27. Проверяваш си е-мейла по 5 пъти на ден, но нямаш време да поговориш с майка си повече от веднъж седмично.
28. Ако не получаваш поща вкъщи повече от седмица, се чувстваш пренебрегнат, макар да получаваш редовно само глупави реклами. Ако обаче не получиш никакъв е-мейл за повече от ден-два, даже спам-ът започва да ти липсва.
29. Мразиш да пишеш с химикал, защото няма спелинг чек (проверка на правописа).
30. Използваш си телефона повече за писане, отколкото за говорене.
31. Оплакваш се, че на GSM-ът ти нямаш "copy" - "paste".
32. Купил си си дигитална камера, за да правиш колкото си искаш снимки и сега имаш толкова много, че нямаш време да ги гледаш.
33. Спираш пред къщи с колата и използваш GSM-a, за да провериш дали няма някой вкъщи, за да ти помогне с покупките.
34. Ядосваш се на приятелите ти, че закъсняват с 5 минути и още не са ти звъннали на GSM-a.
36. Ставаш сутрин и влизаш в Интернет, преди да влезеш в кухнята да си направиш кафе.
37. Колкото повече си разпределяш времето, толкова по-малко ти остава.
38. Слагаш наклонени усмивки, дори когато пишеш с химикал
39. Накланяш си главата на една страна, когато се усмихваш
40. Четеш това и клатиш глава, и се усмихваш.
41. Дори още по-лошо, знаеш на кого точно ще препратиш тази статия.
42. Прекалено си зает, за да забележиш, че на този списък му липсва номер 9.
43. Даже се връщаш назад, за да видиш, наистина ли няма номер 9.

Дълбок поклон и въпреки че днес съм в един не толкова летен и син английски град, направо ми стана синьо и лятно. А определено добре си прекарвахме детството ееееххххх

И нещо от мен - аз редовно си го препрочитам, дори скоро и на колегите го четох:

"Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин -известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия - толкова уместна и днес, в епохата след 11 септември.

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко.

Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем по¬вече, но научаваме по-малко. Планираме по¬вече, но постигаме по-малко.

Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки.

Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове.

Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.

Време, в което има много на витрината, но малко в склада.

Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас.

Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни."

Put Your Lights On
[линк]

Мда, най-добре кръстете темата "Архивите са живи"
Чакай и аз да разровя прашните файлове за нещо старо, но златно

en arche en ho logos

И аз за този текст се сетих, четейки..

за малкко да ме разплачеш!!!...мръсник...
бива ли да разплачеш клуба така макар и да е вярно всичко....и наистина с евърнах да прверя номер 9
нали за ебане пишеме тука -ква и връзката????

Котьо, остаряваш братче. Звучиш като този от "Специалист по всичко"
- Абе едно време...
- Кво едно време бе, тва да не ти е преди 9ти

И ние карахме велосипеди и бабите цъкаха след мен , ше си строши некъде главта. И ние гледахме телевизия и тва нервираше баба ми страхотно.

Светът се променя. Еволюира
А за 10 годишните .... не си прав
Сина ми е на 10. Няма скайп, ползва ПЦто повече за игри, чете книги и пише на ръка много по-добре отколкото на ПЦ и предпочита да рисува вместо да играе на компютъра

Благодарско, върна ме години назад, почти се просълзих..........
А и сериалчето/мелодията.......... как не им писна да го дават всяко лято?????? но пък си го гледахме и ни беше хубаво/.......

Поне имахме детство....... а сега, жал ми да ги гледам децата сега........затворени отвсякъде.......


Ееееееееееххххххх........

Много е трудно да откриеш черна котка в тъмна стая, особено когато котката я няма в стаята!

Аз и на Котьо казах... стига сте ги съжалявали. И те имат детство но е различно. Времето върви и не можеш да го спреш. Тва че детството им не е като твоето и няма да станат като теб не значи че е по-безрадостно или по- безинтересно

тва го разбирам, че не може да е като моето.....
но се съмнявам че е толкова безгрижно, спокойно... и детско.....
някак бързо порасват сега......

Много е трудно да откриеш черна котка в тъмна стая, особено когато котката я няма в стаята!

Адски си прав - "И те имат детство но е различно." Случило им се е да живеят във време на промяна, което би трябвало да ги направи по-адаптивни и по-силни.

И какво от това?
Нима аз не съм пораснал много по-бързо от баща ми? Просто по негово време е имало автобус до града 2 пъти дневно пък по мое на 20 мин. А дядо ми е бътхил пеша по 15 км за да отиде на работа.
Живееш бавно, растеш бавно.
Всяко следващо поколение живее по-бързо. Няма лошо. Така преживява повече значи ефективно живее по-дълго

[линк]

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !

Тезата ми е че тези котешки и кикиморешки размисли всъщност не са разсъждения за детството на днешните деца а носталгия по нашето си детство.
Остаряваме

Българското Y-поколение
[линк]

А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели
не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали??




НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !

Бате Асен Кисимов.
Поклон!

Толкова ли е страшно, че остаряваме?

Всяка възраст си има своята прелест стига човек да може да я оцени и да я изживее по начина, по който иска.

Напълно подкрепям и споделям, просто..
И друг път съм цитирал тук
"И колко ли години
ще трябва да отминат
за да се примирим с това
не ще се срещнем пак с неизживените неща"

Мъдрите хора се примиряват с това, което не могат да променят, а всичко останало е в наши ръце.

"за да се примирим с това
не ще се срещнем пак с неизживените неща"

Неизживените неща оставят един свой, по-своему прекрасен белег, в нашите сърца...

синявици...



нЕкъф коктейл...