Само споделям
1 отговора
0 прегледа
Само споделям
Сетих се нещо, което исках да напиша преди три-четири седмици, но забравих.
Събудих се сутринта в състояние, което бах забравил като усещане. Малко треперех, бях спал много лошо и ми се повдигаше. Беше си силна настинка, зщото знаех и как беше станало предния ден, потен на течение и още тогава си помислих, че може да се случи, но се излигавих и в крайна сметка си се разболях. Както и да е, опитах да си изпуша една цигара и тогава вече наистина ми стана много лошо. Пробвах да кажа добро утро на тоалетната чиния, но не се получи и бързо се върнах в спалнята и седнах на леглото. И тогава ми мина през акъла, че точно по същия начин се чувствах преди около 2 години и половина, всеки ден по всяко време. И да Ви кажа честно това ми се видя невъзможно. В такова състояние се събуждах, работех и живеех. Ако някой друг ми беше казал, че това е истина, щях да го помоля да понамали малко. Щото 2-3-те минути докато малко ми поразмина най-гадното, ми се видяха като 2 часа страшна мъка.
Това е което исках да споделя, защото и сега като си помисля как съм го живял това в такова състояние, не 2-3 минути, не 2 часа, а почти през цялото време когато вече бях се засилил към "крайната цел", ми се струва, че няма как да е било истина това. Но си беше и се подсещам, че ако някой ден ми се стори труден, това само аз си го измислям.
Пожелавам на всички спокойна вечер и приятна и трезва неделя
Събудих се сутринта в състояние, което бах забравил като усещане. Малко треперех, бях спал много лошо и ми се повдигаше. Беше си силна настинка, зщото знаех и как беше станало предния ден, потен на течение и още тогава си помислих, че може да се случи, но се излигавих и в крайна сметка си се разболях. Както и да е, опитах да си изпуша една цигара и тогава вече наистина ми стана много лошо. Пробвах да кажа добро утро на тоалетната чиния, но не се получи и бързо се върнах в спалнята и седнах на леглото. И тогава ми мина през акъла, че точно по същия начин се чувствах преди около 2 години и половина, всеки ден по всяко време. И да Ви кажа честно това ми се видя невъзможно. В такова състояние се събуждах, работех и живеех. Ако някой друг ми беше казал, че това е истина, щях да го помоля да понамали малко. Щото 2-3-те минути докато малко ми поразмина най-гадното, ми се видяха като 2 часа страшна мъка.
Това е което исках да споделя, защото и сега като си помисля как съм го живял това в такова състояние, не 2-3 минути, не 2 часа, а почти през цялото време когато вече бях се засилил към "крайната цел", ми се струва, че няма как да е било истина това. Но си беше и се подсещам, че ако някой ден ми се стори труден, това само аз си го измислям.
Пожелавам на всички спокойна вечер и приятна и трезва неделя
Re: Само споделям
И да Ви кажа честно това ми се видя невъзможно.
И на мен неведнъж разни неща от миналото ми се струват невъзможни. Не ми се вярва, че това съм бил аз.
Сякаш тези неща са се случвали с някой друг, а на мен ми ги разказват. Разказват ми ги, а на мен на моменти ми идва да кажа: Е, не, чак пък толкова, нещо съчинявате и преувеличавате!
АА имат един лаф: Ако си забравил последния си запой, значи той е пред теб.
Някои обаче казват: Не искам да си спомням, само с миналото ли ще живея, искам да забравя.
След като благодарение на програмата на АА и на д-р Време срамът и чувството за вина изчезнаха напълно у мен, аз не искам да забравям.
Не живея само с миналото, живея си съвсем пълноценно в днешния ден. Но споменът за миналото ми действа добре, защото благодарание на него мога да оценя най-добре настоящето.
Иначе ежедневието предлага от време на време разни неприятности, които могат да ме вкиснат.
Вкисването олаче изчезва, като се сетя къде бях преди време. И днешните ми неприятности започват да изглеждат незначителни.
И на мен неведнъж разни неща от миналото ми се струват невъзможни. Не ми се вярва, че това съм бил аз.
АА имат един лаф: Ако си забравил последния си запой, значи той е пред теб.
Някои обаче казват: Не искам да си спомням, само с миналото ли ще живея, искам да забравя.
След като благодарение на програмата на АА и на д-р Време срамът и чувството за вина изчезнаха напълно у мен, аз не искам да забравям.
Не живея само с миналото, живея си съвсем пълноценно в днешния ден. Но споменът за миналото ми действа добре, защото благодарание на него мога да оценя най-добре настоящето.
Иначе ежедневието предлага от време на време разни неприятности, които могат да ме вкиснат.
Вкисването олаче изчезва, като се сетя къде бях преди време. И днешните ми неприятности започват да изглеждат незначителни.