... тъй рекоха те

Убичам ги, когато пеят, убичам ги и когато говорят !
Ето ви малко цитати-асорти от страниците на едно любимо рок-списание през миналата година. После да не се чудите защо внезапно съм прослушал Дюран-Дюран :



“След известно време разбираш, че цялата идея за това да остарееш бидейки рокаджия е загубена кауза. Няма начин как да спечелиш, освен ако най-безцеремонно не напуснеш сцената. В противен случай рискуваш да финишираш като Стинг, дрънкащ на лютня ... Уупс, май не трябваше да го казвам, но напоследък, все него давам за пример”
Ник Кейв пред сп. Uncut

“Ейми (Уайнхауз) наистина ме натъжава. Ще ми се да я сложа да седне, да я облека с някакви топли и удобни дрехи, да изчистя боклуците по нея, да й предложа една хубава вана и да я нахраня с топла супа и нормална храна ... ужасно е кльощава, наистина. Ей това ме притеснява – къде изчезнаха знаменитите й цици ? ”
Саймън Ле Бон (Дюран Дюран) пред сп. Uncut

“Паднах на колене, допълзях до него (Джеймс Браун), хванах ръката му и целунах известния му златен пръстен, а той викна : Каква е тази шибана откачалка, бе ! Разкарайте я оттука !”
Ерик Бърдън (Енимълс) пред сп. Uncut

“Смъртта на Сид (Барет) бе тъжно събитие, но ние така или иначе я оплаквахме вече повече от 30 години”
Дейв Гилмор (Пинк Флойд) пред сп. Uncut

“Боб (Дилън) денонощно работеше върху текстовете си. Мъкнеше навсякъде лист хартия, нашарен целия с хиляди думи, всяка една от тях надраскана по различен начин, така че да не можеш да я прочетеш. Думите на тоя лист бягаха във всички посоки – отдолу нагоре, настрани, в кръг, навсякъде накъдето можеха. Никога не го видях да яде. Пиеше само кафе и пушеше цигари и стоеше с часове наред, като чифтосваше тези думи от листа една с друга”
Марк Хауърд, инженер по звука, говори за албума Oh Mercy на Боб Дилън пред сп. Uncut

“Намирам за много интересен факта, че пристрастените към хероина могат да бъдат толкова продуктивни и толкова общителни в социален план. А тези, които са на кокаин и медатон, например са пълни сдуханяци. Метадонът създава у теб неистовото желание във всеки един момент да цапардосваш някой наоколо”
Ким Дийл (Дъ Брийдърс) пред сп. Uncut

“Какво да ти кажа ... ако някой е навит да ми плати достатъчно, веднага ще спра да свиря”
Джеймс Блънт пред сп. Uncut

“Пия само професионално. Отивам да си поръчам едно Chateau Latour и експертите веднага ме награбват да ми обясняват, какъв е букета му, съдържанието на танин, плодовата му жилка и вкусовата симфония. Абе защо никой не ми обяснява по какъв начин точно тази марка вино ще ме напие ? Ето това ме интересува”
Ленърд Коен пред сп. Uncut

“Дилън (Боб) е наистина прикрита персона. Хората остават с впечатлението, че го тресе звездомания, но не е така. Той просто си пести енергията, за да я употреби в това, което прави. Нещо като кунгфуто ... хората ти налитат откъм всички посоки и ти трябва да ги пренасочваш надругаде”
Дейвид Линдли, китарист в албума Under The Red Sky на Боб Дилън, пред сп. Uncut

“С Елвис (Пресли) бяхме големи приятели. Често се отбивахме до апартамента му в хотел Хилтън във Вегас. Той много обичаше да сяда на велосипеда си за фитнес и да слага крак на педала, без да докосва ръкохватката. Спомням си как ми казваше “Упражняваш ли се, Том, упражняваш ли се ? И аз, така. Гледай” След което изсипваше в устата си половин тиган омлет”
Том Джоунс пред сп. Uncut

****
А вие попадали ли сте на подобни умозрения напоследък ?

Дюран Дюран
Че ти не слушаш група, за която са чували повече от 25 човека

...And never again will my letters start
sadly, or in the depths of winter...

Че ти не слушаш група, за която са чували повече от 25 човека

Е, как, през 90-те Ramones са пълнели стадионите на Южна Америка. Пак до 90-те стигнахме.

The dream of the state is to be one
The dream of the individual is to be two

Ау, той им е фен? Не го е срам!



...And never again will my letters start
sadly, or in the depths of winter...

Срам ме е разбира се, как да не ме е срам

В едно интервю на Ричард Хел, който в ранните 70's вече вече бил направил някаква малка пачка aka Richard Hell & The Voidoids си спомня как младият Дий Дий Рамоун отишъл на прослушване за позицията бас китарист : "знаеше само един акорд, който изсвири, после пак го повтори, после след като видя че не съм очарован ми каза : "Виж, мога да го изсвиря и като скоча във въздуха". Двама души веднага хукнахме да му попречим докато правеше засилка, че кой знае къде щеше да се приземи. Студиото ни тогава беше 3 на 3 метра".

елементарен мрежов маркетинг, джанка :
Ако през 70-те 25 души харесат една банда и всеки от тях заработи поне по два фена и т.н. в прогресия, през 90-те вече имаш един готов пълен стадион в Южна Америка. Второто условие е групата да има латино име, че да звучи по-понашенски. Трето, да е от истински badass-ове, или пак по нашенски - cabrones (този художествен елемент се цени особено високо у латиноамериканско), четвърто, пето ... аз ли да те уча како се вади пиперо, когато е посаден на правилното място и в правилното време ?

Абе аз всъщност просто дадох пример за това, че не си чак такъв рок талибанин какъвто се опитаха да те изкарат, и че слушаш групи, които са любими и на по-широк кръг от хора. Можех да кажа и Rоlling Stones, които доколкото знам са пълнели стадионите още през 60-те, и то не само в Южна Америка!

The dream of the state is to be one
The dream of the individual is to be two

Джани, ти искаш да убиеш легендата!

...And never again will my letters start
sadly, or in the depths of winter...

Sakyn, nishto ne iskam da ubiwam, I am such a peaceful and legendary guy!

A ti qwno ne si wnimawala w kartinkata, zashtoto wse pak Cruisera e zaqwqwal tuk, che e fan i na Uriah Heep, a predpolagam ne e nujno da ti kazwam kolko populqrna e tazi banda na nasha teritoriq!

The dream of the state is to be one
The dream of the individual is to be two

исках съвсем невинно да вкарам тема за лафовете в рокмузиката напоследък, но не устиска и два-три постинга преди да се настани пак добрия стар клубен моабет. Ами ... обичам тоя клуб

Ами аз с голям интерес я видях тази тема, ама май нямаше какво да кажа онтопик... По офтопика, който не започнах аз, реших обаче да ти адвокатствам! Но май пак съм лошият!

Това са лафовете в рокмузиката напоследък ли?

Ами нищо не мога да кажа за лафовете в рокмузиката аз, така и не намерих онази книга, където имаше речта на Франк Запа срещу Типър Гор, както и откровенията на Пати Смит как като видяла Ролинг Стоунс за пръв път и се подмокрила от пъпчивото лице на Кийт Ричардс!

The dream of the state is to be one
The dream of the individual is to be two

Ами аз с голям интерес я видях тази тема, ама май нямаше какво да кажа онтопик...

апцелютно ! Аз и затова ви се изкефих на двамата, защото сте добре тренирани клубари - като няма какво да кажете онтопик, ми ... естествено е да превключите на офтопик. Винаги са ме кефили клубовете където цари жизнерадостният плевел на офтопика. Пък ако успее да се закачи покрай него и някоя култивирана тема-зеленчук, това си е вече чист бонус

не знам за Патито и ранните пъпки на Ричардс, но в момента тригласно цвиля препрочитайки едно любимо книжле.
Ето моя офтопичен принос към темата :

"Привалов се събуди от остра болка в крака. Един брадат, голям колкото куче комар, целият на рижи петна, се опитваше да забие дебелия си колкото писалка хобот в прасеца му.
- Пст! - каза Привалов и го перна с юмрук по изпъкналото око.
След което се въоръжи с един том на "Математически основи на магията" и изгони адското изчадие през малкото прозорче. Снежната виелица го завъртя и отнесе в нощта.
"Така се раждат вредните сензации" - помисли си Привалов"
..........................................................

А на мен ми идва да търся снимки на Ейми Уайнхауз - преди и след

Take this bottle and just walk away...

Всичките добри хора в UK отдавна сме загрижени за здравето на Ейми.
(в превод от мъжки - "Това, разбира се, беше първото нещо, което проверих веднага в интернет")

Тая кака има хубав глас, много ми беше харесала, ама дрогата не прощава.

...And never again will my letters start
sadly, or in the depths of winter...

Аз бих казала по-скоро, че на такива като теб, мен, Джани и още няколко други офтопикът им се прощава Може и да греша, де

Ама няма ли още забавни лафчета от разни рок-величия?

п.с. Тая Пати не знам каква е, ама е много извратена.

...And never again will my letters start
sadly, or in the depths of winter...

Може и да греша, де
Ахам. Можеш и да грешиш, Матвеевна. Това може и да се окаже последния ти постинг, който да прекъсне един трагически млад и предимно офтопичен дир-ски живот, една недоизпята ... ъъъ ... соната

Ама няма ли още забавни лафчета от разни рок-величия?
Няма. Рок-величията в момента хъркат в креватите си, защото тука стана много късно.

п.с. Тая Пати не знам каква е, ама е много извратена.
Поналучка донякъде. Води се нещо като Деса Поетеса в рока, но за разлика от Виктор Калев трудно играе ролята на жена. Мокър сън за всеки млад анархист-висшист

Абе не знам как пее, но на вид го докарва по-зле и от Ози

Take this bottle and just walk away...

След кратка гуугълска справка се оказва, че Привалов е герой на братя Стругацки от "Понеделник започва от събота" (а може би не само)... Аз на Братята май само "Обитаемият остров" съм чел, изостанах с фантастиката...

А иначе онтопик - сетих се за един цитат и от родната сцена от около преди 10-на години, когато слушах интервю с Кирил Маричков, каза приблизително нещо от рода на: "Аз съм сигурен, че ако не беше комунизма, ние щяхме да бъдем една от големите световни рок групи"!

Всъщност не знам доколко горното се вписва много в топика.

The dream of the state is to be one
The dream of the individual is to be two

<п.с. Тая Пати не знам каква е, ама е много извратена.
Поналучка донякъде. Води се нещо като Деса Поетеса в рока, но за разлика от Виктор Калев трудно играе ролята на жена. Мокър сън за всеки млад анархист-висшист>

Не слушай Круизъра, Соната, Патито си заслужава да се чуе, нищо че е малко извратена и трудно играе ролята на жена (то това в рока трябва да е плюс, както се разбрахме преди време, в него, рока, няма много място за жени:


"Because the night belongs to lovers,
Because the night belongs to us"

The dream of the state is to be one
The dream of the individual is to be two