Вярата, диреща разбиране

Къде е мястото на човешкия ум във верските работи?

Ясно ми е, че първо е самият акт на повярване. Без самата вяра няма нито надежда, нито любов. Но тогава, когато вярата я има, тя може да бъде разколебана. Или укрепена. Или разпространена. Или ясно изложена и формулирана. Или обвита във въпроси и отговори. За всичко това трябва да се намеси разумът. Там, където него изобщо го няма, се стига или до безхарактерна квазирелигиозност, лепкава като розов захарен памук, или до яростен фанатизъм.

Харесва ми това Fides quaerens intellectum на Анселм и Августин. Харесва ми и "Ортодоксия" на Честъртън. Обичам византийското схващане, че всеки християнин има правото да познава и да размишлява над Писанието и Преданието. Възхищавам се на диалозите на Анселм Хавелбергски с византийските духовници. Същевременно се плаша донякъде от смелостта на Анселм и последвалите го схоластици - че се наемат да дефинират всичко във Вселената, та дори и самия Бог. Все пак има тайни, пред които разумът ни, в състоянието, в което сме, е безсилен. И най-разумно е пред някои пътища да му дърпаме юздите.

Докъде ни трябва и откъде ни препъва разумът, що се отнася до верските неща? Осъзнава ли умът ни, че най-близкото разстояние до Бога, което може да постигне, е свети Дионисиевият мрак отвъд всички видения, светлини и духовни радости, тъй като Бог може да бъде "усетен", но не и "засечен" с разумни средства?

Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...

Да. Бог не може да бъде засечен с разумни средства. Но все пак Бог е дал на човека разум. Тогава разумът също може да бъде инструмент за богопознание. И да спомогне за приближаването ни до Бога.

Сред православните обаче има различни виждания по въпроса. Във въпросниците за изповед - и на Иван Николов, и на дядо Иоаникий - се споменава тежкият "грях" за своеволни разсъждения върху Библията и св. отци. Понякога си мисля че не сме далеч от средновековните католици, забраняващи самоволното четене на Библията.

Разбира се, има и друга крайност. Атеизмът - да ме прощават - на някои преподаватели от БФ. За тях богословските разсъждения са се превърнали в рутинно занимание, и вярата някак е изчезнала...

Прав си, важният въпрос е - къде е мярката? Доколко можем да ползваме разума?

Привет,

Темата е хубава, но няма да коментирам следващите стихове(за сега), за да не ми квалифицират убежденията.


"да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си ум и с цялата си сила!"

"Тази книга на закона да не се отделя от устата ти и да размишляваш върху нея денем и нощем, за да внимаваш да спазваш всичко, което е написано в нея; защото тогава ще благоуспяваш в пътя си и тогава ще имаш успех"

"Размишлявай върху това, което ти казвам, и Господ ще ти даде да разбереш всичко."

Знаем също, че Божият Син е дошъл и ни е дал разум да познаем истинния Бог;

Поздрави

Умно момче, си ти, Енгедече, добре разсъждаваш!

Това не е от даскалото, а от добра наследственост :)

Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...

Така е, ама нали знаеш какво се приписва на Тертулиян - credo, quia absurdum est.

Тъкмо по този повод може да се появи Фамулус и да обясни как Тертулиан не бил казал точно това или е извадено от контекста...

Тертулиановата фраза е съвсем точна, според мен. Някои неща са разбираеми и съответно като ги усвоиш с ума си, ги приемаш въз ознова на рационални аргументи в тяхна полза.
Други неща са неразбираеми, но ги смяташ за факти. Значи вярваш в тях. Вярата и разумът са два различни начина да приемеш нови твърдения.

Разбира се, в случая с религията, веднъж повярвал, може и да намериш рационални доказателства в полза на верските твърдения. Но именно - веднъж повярвал.

Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...

и ще е напълно прав.

жалко че не пише тук вече.

Едно от нещата, които ме излекуваха от протестантските суеверия, беше запознаването с оригиналното значение на "пистис" (вярвам) в древногръцка употреба, и в частност в НЗ и в раннохристиянската литература. А то е на първо място: доверие, упование, разчитане на, надежда или сигурност във ... (съответния обект, личност, конкретна реалност); в пасивната форма глагола означава и надежден, сигурен (за човек, оръжие, институция и пр.) Няма нищо общо с късносредновековната схоластична упoтреба, която са взаимствали Лутер и компания.

"Вярата е интелектуален акт на съгласие с определена божествена истина, дължащ се на движението на волята, която от своя страна е задвижена от Божията благодат." (Тома Аквински)

Ако заместим древното значение на "пистис" с тази дефиниция, ще загубим много от оригиналните послания, които НЗ-те и раннохристиянските автори проповядват. И цитирането извън контекст на Яков, както често правят по-прибързаните католици/православни изобщо не оправя ситуацията, а още повече я обърква, ако не се обясни преди това, че в НЗ-та употреба вярата НЕ е "интелектуален акт на съгласие", а вид деятелност. И че противопоставянето на вярата без дела и вярата с дела при Яков не е противопоставяне на две паралелно съществуващи състояния, а реторичен похват на привидно цитиране на абсурд и развенчаването му (2:18-20) за по-отчетливо формулиране на наставлението - няма такова нещо като вяра без дела. Голяма е дискусията къде да се поставят кавичките в този пасаж; къде приключва тезата на въображаемия опонент и къде започва собствено авторовото наставление. Не по-малко объркване, става и при тълкуването на Павловата употреба на вяра и дела; вярата пак погрешно се схваща като "интелектуален акт на съгласие с...", за разлика от поведенческите, външни, дела. Докато в действителност Павел противопоставя упованието (включително действеното упование) срещу делата НА ЗАКОНА, не делата въобще. Смисъла на посланията се контролират и рамкират от съвсем конкретни казуси и спорове в ранните християнски общини в източното средиземноморие и изобщо не са били предназначени да решават схоластично-политически спорове от 16 век в Западна Европа.

Това го казвам не като реплика на твоите заключения, с които общо взето съм съгласен, а като напомняне срещу превратните тълкувания на тоз толкова важен библейски глагол. Съзнавам, че темата ти беше в по-друга посока - за вярата и разума. Малкото, с което не съм съгласен с теб, или с което бих допълнил заключенията ти, е, че не само липсата на разум (разбран в изолирано просвещенски аспект), но и липсата на доверие в утвърдили се духовни авторитети и традиции и безогледното им заместване с приумиците на модерния разум, води до фанатизъм, радикализъм, тоталитаризъм, анархия и прочие левичарски простотии.

ако обичаш, защото не е подходящ-по принцип, не само за теб!


Ех, Павка, Павка..., както писах в един друг коментар!...Ех, български народе!....

Глишев, за теб се сетих в момента...Кажи и ти като културтрегер, как може един народ, ......................(невписано поради автоцензура-фразата има общо със скорошната тема "Интересен факт........"), да си кръсти футболен отбор на националния си герой?.....Е, от това по-долнопробно нещо , ако някой посочи, свалям му шапка!.....Да сте чули някой в Италия да вика "Долу "Гарибалди", или да пише: срамна загуба на "Гарибалди" от "Интер"!??...Турците по-загубени ли са от българите, че не са си кръстили отбор "Ататюрк"!??

Моето категорично и отговорно твърдение, повод, за което ми даде очвекът с ник "Павката от Тарс", е, че , кръщавайки и приемайки без никакви уговорки, футболни и други отбори с имената на национални герои, българският народ прави заявка за нетактичност, простащина и долнопробност-да, именно долнопробност, със страшна сила!

Извинявам се за отклонението, но, ето-човекът "Павката" си пише най-спокойно с този ник, убеден съм-не поради простотия, а поради незамисляне..., лоша преценка, и поради лошата цивилизационна и културна традиция в тази клета балканска страна, България! Освен това, би могло да се види и причинно-следствено връзка, мисля, между явление, като описаните и религиозността (на един народ)!

А аз съм от "Левски"-от малък!

ето-човекът "Павката" си пише най-спокойно с този ник, убеден съм-не поради простотия, а поради незамисляне..., лоша преценка, и поради лошата цивилизационна и културна традиция в тази клета балканска страна, България!

тоест, не от простотия, а поради простотия, ясно.

и да, съгласен съм с теб, че името на този, който като българи наричаме апостола на свободата не е редно да се ползва за титуловането на оня долнопробен милиционерско-говедарски отбор; затова ние, родолюбивите българи, ползваме футболно името "уефски" и без притеснения го псуваме.

а както казва едни друг бг отбор в едно стихче - а вий, вий сте идиоти!

даааа!!!


[линк]

Айдеее, забихме у офтопика...

Иначе това с "Левски" е тъпо, да. А то, Павката като е от Тарс и аз като съм Манол, ще взема да се пиша Емануил и да е вече пълна щуротията.

Аз пък съм си потомствено славистче.

Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...

Тук няма нищо, което да не приема :) А Тома, бедният, очевидно греши. Вярата е едно, а интелектуалното познаване, тоест разбирането по силата на доказателства - друго.

Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...

айде сега-без вяра нямало любов
има много атеисти, които си имат любов, че и по-добра от на много вярващи

и за надеждата може да се поспори

На дребно и на процедурно се обаждаш. Става дума за конкретна вяра, конкретна любов и конкретна надежда ама нали трябва да сме на всяка манджа мерудия...

Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...

Да, добре се обоснова Absinthe.

За Тома Аквински - вероятно зависи от контекста. Може би има предвид че вярата е предимно съзнателно решение. Иначе влиза в открито противоречие с ап. Павел и Евреи 11 :

"вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда."

Щом вярата ни служи за доказателство за невидимото и бъдещото, тя изключва логическото достигане по рационален път. И няма как, щом се касае за невидимото...