Хайде да пием!

Питате се, за какво ли?
Да пием за предателствата. Онези, които ни нанасят непознати и които не би трябвало да болят толкова, колкото болят тези, нанесени ни от познати. Може би дори не са предателства, а онова усещане за несправедливост, което те човърка, което не ти дава мира, което те тласка да се бориш докато не победиш...или докато не те победят и останеш само една купчина кървящо месо.
Да прием и за предателствата, които ни причиняват познатите. Обичаните, любимите хора. Хората, които би трябвало, някак, надяваш се, приемаш (о, глупави наивнико!), че ще те подкрепят. Но те само топват пръст в раната, подушват кръвта и казват: "я, ма как можа от нещо толкова дребно така да прокървиш...".
Да прием и за кръвтта, която изтича. Да пием за това най-накрая да имаш късмет и да умреш от загубата й!
Да пием за онези неща, които толкова бихме искали да откъснем от себе си - гордост, его, обичащо сърце....Проклетото сърце! Все си мислиш, че ето, последният удар го е разбило, а то все, мамка му, притупква и ти носи още и още болка.
Колко може да понесе един човек според вас?
Хора като мен не би трябвало да живеят. Разказвала ли съм ви за онази стара викингска традиция, според която оставали новородените навън, в лютата зима и само тези, които издържали няколко часа получавали правото да живеят? Дарвин е прав - само най-силните от вида имат право да имат живот.
Такива като нас трябва да ни оставят там, в снега. Един единствен удар, няколко часа мъки, а не един цял живот бавна агония. Да те нараняват чужди думи, да те боли от всяко дребно предателство. Не мога да се променя, не мога и да живея повече така.
Ами сега?

Та сега, ще пием. Ще пием докато преглътнем всичкото това. Или докато алкохолът не притъпи всичко.

Аде, сипи едно малко.

en arche en ho logos

Засилих се да ти отговоря.... и не успях да намеря подходящи думи
Затова ще пия с теб....
Дано компанията облекчи болката (щото ми е познато и се чудех дали да споделям тук или да си мълча)

Айде да пием, ама айде и да кръшнем после, а?

Не искам малко! Познаваш ме, с малките неща не се справям добре. Мегаломан съм и няма сега точно да се науча да ми стига малкото.
Така че, какво да е? Нека е река от шампанско. И аз като Теодора (онази, императрицата, дето ней пукало дали ще умре, стига да е в пурпурните й дрехи) може да се давя, но по дяволите, нека поне да е с класа и стил!

Няма какво да се каже
Всеки тук знае подобна болка. Всяка една мила дума понякога би била само обидна.

Отношението алкохол - проблем е същото като гратисен период - кредит.
Често пъти гратисния период е необходим за да може усвоените по кредита средства да започнат да функционират за да спомагат изплащането му, но не трябва прекалено да се удължава гратисния период защото като цяло води до изплащането на по висока лихва.

Айде наздраве за хиперинфлацията

Само шампанско ли? Нека има и нещо дребно за похапване (за разкош)

...вдигнал наздравица за предателствата. Не искам да ги забравям и не искам да ги подминавам ненаказани от мене лично. Зная точно кой ме е предавал и с какво точно. Зная също така кога и къде да нанеса отмъщението си и в каква форма да е то, че да нанесе максимална болка на предателите. Иначе е много баламски с кютек. Но физическата саморазправа не винаги е най- болезнената.


Прочетох много внимателно темата ти. Определено не ми харесва.

Добре би било ако само в момента си в такова настроение.

Късмет!

Несправедливостите ги затварям в някои по-дълбоки чекмеджета в мозъка си и не ги забравям, но и не се терзая като си ги припомням. Просто си ми служат за урок и ориентир как да се държа с причинителите им. Не кървя дълго, защото обичам живота и не искам да си го развалям с глупости.

Колко е хубаво да не правиш нищо, а след това да си починеш.

Да пием ! .. и за сбъднатите желания ! .. Но не във вида им, в който сме искали ..
Да пием ! .. и за липсите ! .. Дето ни изпълват и са повсеместни ..
Да пием ! .. и за болката ! .. Споделена, но повече болка, отколкото сладка ..
Наздраве !

Мога да се зарадвам за теб, наистина.
Но, прости ми, не точно сега. Не днес.

Аз не мога.
Слабост?
Сила?
Не знам. Просто характер. Моят.

За живота! До дъно

Наздраве!

Наздраве за това, че след като всичко мине ще си по-силна. Наздраве за справедливостта, която всеки я разбира по своему. Наздраве за това, че не винаги е нужно да си победител. Дори и да останеш само една купчина кървящо месо ... слънцето отново ще изгрее. Наздраве и за всички наши очаквания - не съди толкова строго хората ... те дават от себе си толкова колкото могат.
Наздраве и аз всички онези горчиви чаши, които ще пием и занапред.

Иска ми се да ти дам от моята увереност, че всичко ще се оправи много по-бързо отколкото си мислиш. Дори после ще се чудиш защо си си тровила толкова нервичките

Хм, не си мисли, че ти си в състояние да определиш длаи да живееш или не.Не си ли си мсилила, че си била подложена на много по-сериозни изпитания от едно физическо оцеляване на студа?!

Ама ако наливаш, да не е с това лигаво шампанско.То и без това е напитка за празници!Нещо по-сериозно и зашеметяващо!

Да пием!
Повод ще се намери....


П.С. Някои пият от сутринта, аз - от 6-ти клас.

Не разбираш. Не искам да изгрява слънце. Слънцето носи със себе си нови надежди, а надеждата нова болка, когато бъде отново разбира на скалите на живота.
Искам да се науча да остана и да живея с тази болка, в черен мрак. Да не искам и да не очаквам нищо. Безнадежността е вид свобода.

Абсент?



Не се мисля за единствената оставена на студа. Не мисля, че само мен ме боли.
Просто, ето, дошъл е и моят ред.

Дай една квадратна чаша и за мен. уиски с кола






[линк]