За илюзиите

Здравейте! Отварям тази тема,защото за мен е изключително важна-тя се отнася до това как независимо колко време не взимам,колко усилия съм положила за това,изведнъж се случва нещо и аз се надрусвам! Страшното е това,което се случва в моята глава! Винаги едни и същи мисли са ми били препэни къмък! А това са мисли от типа-толкова време съм ок,аз съм железна,нищо няма да ми стане отведнъж,2-толкова ми е натоварено и напрегнато,само вкъщи седя и уча,заслужавам и аз да се отпусна веднъж,3-никога не бих се друсала като имам дете,но само един път,който утре ще забравя и всичко ще е по старому! Та какво се случи вчера-бях с едни приятели,както казах бях мн напрегната и излязох за цял ден! Бяхме в квартала на бившото ми гадже,вие сте чували за него,този на мед! Аз у тях имах мн бебешки дрешки и решихме да идем да ги вземем! Той се оказа,че е напуснал програмата,друса се яко,ходи и на работа! Когато ме чу по телефона веднага излезе от работа и се прибра! Показа ми шепичката си,която беше пълна пакетчета-поне 5-6! И аз на бъзик мувикам-айде дай малко де,кво се правиш! Отидохме у тях и той взе да си прави и изведнъж ми подава пакетче ,в което имаше може би към 5-ка! Каза,че ще ми стигне абсолютно,че е супер добър! и аз си викам-ще го взема и ще го изхвърля! И без това бях с един приятел,който е супер против,но другия е отскоро на мед и доста нестабилен! Та казвам им аз и съм сто процента сигурна,че ще го изхвърлим и изведнъж момчето,което е най-против,чисто от 8 години вика айде ще го изпушим на фолио да ти мине меракът и да млъкнеш вече с това! И аз викам-хубаво айде,то е толкова малко,сигурно е кофти,а и ние сме 3-ма! Да,ама се оказа ебати материала наистина-искам да ви кажа,че 3-та се направихме на кучета направо! Тази сутрин първата ми мисъл беше да се обадя на гаджето ми и да му кажа,че искам пак!
Но отгоре на всичко гледайте какво нещо-дават ти го в ръката без да си имал такава идея изобщо,без да си търсил,без да си плащал!
Мисълта ми е,случвало ли се е на някой,как се справяте с желаниеото за ПАК?

На всеки се случва да прояви слабост. Животът е много напрегнат и човек иска поне замалко да забрави за проблемите си. Ще се справиш, силна си.

Най - сигурният начин, според мен поне, е да избягваш срещите с хора, свързани с миналото, което искаш да забравиш. Никакви наркоси, никакви нестабилни метадонисти. Гледаш си детето и службата.

Трябва да избягваш срещите с тях по същата причина, по която алкохолиците избягват срещата с първата чаша след дълга ремисия.

След време, когато станеш достатъчно стабилна, дори и няма да се сещаш за тях. Убеден съм!

По принцип съм съгласен с почти всичко което пишеш, но не смятам че е добре или нужно човек да забравя миналото си. Така само отлага проблемите и рано или късно пак се връща към истинската си същност.

Напротив, според мен трябва да се гордее от миналото си, да види и позитивните и негативните страни и да продължи да живее опитвайки се да не повтори грешките които някога е правил.

Но да забрави ... не.

не зная как става така,обаче абсолютно винаги се намира някой,който да ти даде ей така.Та даже и хора,които дотогава никога нищо не са ти давали

Клерфе,да случва се,аз наистина нямах никаква идея да си взимам,нито да друсам! Аз се избъзиках с него и той взе,че ми даде наистина! Той ми е давал много пъти де,не е за първи път,все пак бяхме 6 години заедно
Въпросът е как този един път наистина да остане ЕДИН път? Днес като се събудих първата ми мисъл беше да му звънна пак и да мисля разни врътки-как,кога и тн! А не искам да става такова нещо,още по-малко искам кризи Иначе за това,че го направих-майната му,няма лошо ако си остане прецедент! Дори не виждам нищо лошо ако някой взима примерно 1 месечно,само че аз знам,че аз не мога да се контролирам,иначе има хора,които го правят така рядко и всичко е ок!

бах, само на мен никога не ми се е случвало.

все аз давам, и все ми се качват на главата и ме гърбят...

______________________________________
exterminate all rational thought.

Нарочно го правят, да ни зарибят.

Не бе, сериозно - проблема си е в самите нас. С бягане тая работа не става.

Бе спокойно бе момиче, не е станало кой знае какво. На всички ни се е случвало, и пак ще ни се случва ... Гледай сега да си живееш живота, не го мисли - колкото повече го мислиш, толкова по-зле.

Хихи, батка, не става въпрос за бягане или за забравяне.
Става въпрос за това да си дадеш време, да си дадеш шанс. Ти самият си го казвал и за това ти мнение ти правя евала.

Хехо,това писах,че не ме притеснява толкова,че се е случило! Притеснява ме да не стане сериозно,да се закача,да не мога да спра!
Това ме плаши в момента и то много!

Значи да ви споделя,утре е изпитът,който ме мъчи толкова и сега 3 дни вече си мисля как ако го взема,тоест дори и да не го ще се надрусам,като се замисля даже май тази мисъл ме спираше да не го направя и през тези 2 дни Даже казах на бившото ми гадже,че утре ще спя и тях Просто не знам как да си избия тази мисъл от главата Не знам какво да правя!
Сори ако на някой му досаждам вече с моя проблем,обаче просто знам,че направя ли го пак,ще има пак ,и пак,и пак

Обмисли го сериозно. Самото взимане не е толкова важно. Направи си два сценария в главата:

1. Ще взема. Опиши си добре какво ще стане, как отиваш, взимаш, хваща те, пуска те, събуждаш се на следващия ден и какво правиш ? Обмисли не само взимането, ами добре размисли за това което следва след взимането. Ще вземеш ли пак ? Ще се въздържиш ли ? Какво ще кажеш на приятели, близки и познати ? Направи си един филм в главата, но го направи честно.

2. Няма да взема. Пак си го опиши добре, какво ще направиш, къде ще отидеш, как ще ти мине деня, какво ще правиш в следващите дни.

Слагаш резултатите в хазната и мериш. Ако натежи към взимането, значи така си го преценила. Взимането ти няма да е просто резултат от някакъв компулсивен инстинкт ами е добре обмислено решение. Значи че приемаш и последиците и си носиш отговорността. Значи че приемаш че взимането ще ти даде повече от колкото ще ти вземе. Значи че няма какво да криеш от близки, приятели и семейство защото ти си го взела това решение и си достатъчно голяма да решаваш сама за живота си.

Изобщо на коя страна ще натежи кантара не е толкова важно, важно е решението ти да е отговорно и обмислено.

Хехо,много ти мерси! Между другото ти винаги ми помагаш много,макар че се чепкаме отвреме-навреме
Та,точно това е проблемът,че винаги при мен е добре обмислено и планирано! ))))))Много ясен план си имам как ще отида у тях,той вече ще ми е взел или ще си има,все едно! ще се надрусам,ще се изпокараме,щото ставам много заядлива тогава и ще се сдобрим и ще си спинкаме! На сутринта ще се прибера и готово! Ще съм казала,че съм у една приятелка! Въпросът е,че не съм сигурна,че сутринта няма да искам пак И това,което ми пречи най-много,е,че съм гузна спрямо детето! Много ме тормози това
И исках и да добавя,че много държа на теб,колкото и да е странно,но е факт
И малко встрани-вчера пък срещнах тази Диана от Невидимите! На мен все ми върви да срещам героите на филма Значително много е надебеляла,може би от меда и имаше ужасно грозни белези по лицето

Все още и то не веднъж мислим да се надрусаме. Искаме да избягаме и се чустваме гадно. Нуждаем се да си припомним от къде идваме, и че ако се върнем там този път ще стане по зле. Тогава ни е нужна програмата. Ако чустваме, че отиваме към срив, сме длъжни да представим пред себе си своята употреба до печалният и край. За много от нас този край представлява много проблеми със здравет, затвор и дори смърт. Кой от нас познава хора, който са били много време чисти само за да умрат после от болеста си? Но съществува смърт, която винаги съпътства връщането към активно друсане, и тя е ужасна, не физическа а духовна смърт, която преживяваме, когато се отделяме от Висшата ни Сила . Ако употребим наркотик, духовните връзки, който ние трепетно възвръщахме в себе си толкова години, ще отслабнат и може даже да изчезнат. Ще се почустваме истински самотни.
Несъмнено във възстановяването ни ще се случат черни, трудни неща. Има само един начин да оцелеем в тези трудни времена-чрез вяра. Ако вярваме, че нашата Висша сила е с нас, то в нас ще доиде увереност, че всичко ще стане хубаво.
Колкото и лошо да се чустваме без наркотици, срива не е изход. Заедно ние намираме възстановяване. Ако останем чисти, мрака се разсеива и в нас се получава по силна връзка с Висшата Сила.
Просто за днес: Ще благодаря на Висшата Сила за това, което ми даде АН. Зная, че срив това не е решение. Каквото и да ми се случва в живота аз ще се срещна с него с Бог така, както го разбирам.

Анаморф мисля, че знаеш, че ти си ми най скъпият човек от този форум. Решението си е твое и от мен имаш пълна подкрепа, каквото и да решиш. Тези дни, трябваше да е тази вечер, но-ми излезе малко работа тук, и ще е или утре или вдруги ден, ще доида да работя в софия. Всичко ми е уредено и ще се радвам да се видим, каквото и да е станало утре. Успех на изпита знам, колко усилия положи. И да целунеш Миленка, разбрах, че е голяма красавица .

Бе за това сме хора, да говорим - не е нужно винаги да сме на едно мнение.

Облисли я добре тази сутрин. И дори след тази сутрин.

Недей да се концентрираш само в позитивните неща които получаваш от друсането ами обмисли и негативните. И си направи сметката. Всичко в живота си има цена и всички ежедневно взимаме някакви решения които променят живота ни. Въпроса е единствено да не съжаляваме и да можем да отговаряме пред самите себе си за пътя по който сме поели - останалото не е важно.

Anamorph,
Съвземи се, моля те!
Всеки можеш да предадеш ,но детето си НЕ!
Никога не го прави,защото в живота всичко се връща и то на "най-скъпото"
Сила и железни нерви,докъто ти размине!!!
Нали, затова се различаваш от животното!
УСПЕХ В БОРБАТА С ПСИХИКАТА!!!
ЩЕ ПОБЕДИШ!!!

Бухм с фалшива морализация тия неща не стават.

Да се друсаш не е неморално, следователно не виждам за какво трябва да се обвинява човек. А самообвинението води само до едно място - обратно при веществото. То поне не те съди, не те обвинява. Дава и взима.

Всеки сам си преценява какво получава и какво дава. Тя е единствената която си ги знае тези неща.

Най малкото пък и е гадно да наречеш някой "животно" само защото е взел един път.

Едва от вчера влизам тук,но мога да кажа че вече съм "зарибена" с този форум,цял ден днеска чета постовете ви.Искам да ти кажа аз как спреях матреиала и бялото.
Живея с човек,който и до ден днешен взима.Когато аз реших даси остана само с метадона той не спря да взима.Всеки божи ден го гледах кк се цели, внчалото ме дразнеше,но от инат и на напук на дрогата си казах няма,писна ми.И така до днес, преди няколко месеца го помолих да спре да друса в къщи ,защото ставаше всичко в кръв(запушиха му се вените от кокаина).И тогава не занм какво станя,но започнах почти всяка седмица да си намирам пакетчета.Под нашият блок всяка вечер е пълно с дилари.Аз която през живота си 5стотинки не съм намерила на улицата,почнах пакетчета с дрога да намирам.
Тълкувах си го,че има някой или нещо което ме кара пак да почна, но на инат няма да го направя.Взимала съм 10 години,като може би ми се събира 1година лечения.
От това което прочетох,разбрах,че имаш детенце.Ако не мислиш за себе си мисли за нея(извинявай ако съм те засегнала с това че споменавам детенцето ти)