изгърмяхме

, и двамата,
вече сме без работа,
наведнъж,
с тинейджър и
кандидат студентка.
46 и 48-годишни-вече.
Дърти и в малък град.
Седнахме и мислим-емиграция ли?
Иска ни се, ама дали, или по-точно-къде?
Без владеене на езици-
сега накъде?
Весело, значи.

Тежко, тежкоооо. Ако смятате да ходите в чужбина мн. ама мн. внимавайте да не ви изментят. Сега по край кризата има мн. фирми ментета, които взимат пари за пътни и след това осигуряват такава работа дето можете да си я намерите и в България та и мн. по-лоша но за сметка на това малко по-зле платена. Мен ако питате в чужбина само ако имате познати и то близки познати или през агенцията по труда с някоя напълно легална работа иначе вероятноста да ви измамят е около 80:20 процента в полза на изманиците.

На близки и разчитаме, не бих се доверил на непознати.

Испания или Англия-мисля.

Имаме оше месец-два-три да се огледаме, та затова се и итересувам от дестинациите-плюсове и минуси.

Няма какво да мислиш. Зависи къде са по близките близки :). Това, че стандарта на жив. в Анг. е по-висок няма никакво значение особенно ако не знаеш езика и няма кой да ти подаде ръка. Аз съм ходил на гурбет в две държави Гер. и Дан. в първия случай бях при роднини, а и беше мн. преди кризата и останах мн. доволен. Във втория все едно бях в Анадола от преди Ататюрк. Така че не бързайте защото може мн. да се опарите.