помощ

С един пристъп съм на МС. Според вас добре ли е или не да се започне бетаферон. Доколкото чета го препоръчват на болни, които са имали поне 2 пристъпа за последните 2 години. какво да правя?

Ако наистина е МС , от опит мога да те посъветвам, да не отлагаш лечението, колкото по-навреме , толкова по- добре...................
Нищо добро няма при МС , но можеш да живееш пълноценно и да се чувсташ здрав-а много години, понякога първата диагноза е погрешна.
Ако желаеш, пиши на ма мейл
vania.r@dir.bg.

Пропуснах да ти пиша, че не е толкова лесно да получиш Бетаферон , или някое от другите лекарства, модулиращи, хода на МС, така , че увери се в диагнозата и действай, не са много приятни за прилагане, но заболяването, ако наистина го имаш , е по- неприятно, става дума за качеството ти на живот и реализация , а не за това , как ще понесеш лечението в началото, освен това има нова програма за лечение на МС и докато събереш необходимите документи, няма да е лесно.
Успех желая и дано е грешка в диагнозата!

Здравей,аз също имах само един пристъп,но диагнозата ми е недвусмислена.Бетаферона не е нещото,което ще ни излекува,освен това не помага качествено на всички.Можеш да получиш пристъп и докато си го поставяш.Но все пак бетаферона е една надежда,така че това е твое решение.За себе си съм решила да изчакам втори пристъп.Дано не се хванем с Ванчето за гушите.Каквото и да решиш за бетаферона,не се плаши и бъди сигурна в успеха

Благодаря ви !
Лекарите ми казват, че ако ми го отпуснат е добре да го започна, но доколкото четох и в чуждите сайтове не препоръчват започването му ако е имало само 1 пристъп. За това ми е много трудно да взема решение.
Към Жени- твоят пристъп къде те удари, силен ли беше?

На мен като ми поставиха диагнозата, 2008, бях сашто с първи пристъп и моя невролог ми каза 4е е най добре веднага да запо4на терапия.Запо4нах с Rebif 8.8,22 и сега съм след нов пристъп през февруари на 44 .Не се колебай,ако не помага поне не вреди.
Аз не живея в Бг и не съм имала проблеми с полу4аването на лекарството но знам 4е в Бг се 4ака дълго.Пожелавам ти да нямаш пове4е пристъпи и това е и целта на тези интерферони 1а и 1б да забавят и предотвратяват пристъпи

То пък това , остава, Жени.........B

Здравей,тъй като имах само 1 пристъп,не знам дали е бил силен.Проблемът беше в изключително лошото равновесие.Всъщност насоката към тази диагноза беше провлачването на левия ми крак при силна умора и честото ходене по малка нужда.След това се появиха и някой други проблемчета-треперене на ръцете,бърза умора,дълго време не мога да стоя права,но на този етап невролозите лекуват симптомите,а на болестта.Казах ти мнението си за бетаферона,сигурно всички ще се нахвърлят върху мен,но това си е лично мнение и никого не задължавам с него.Ако мога да ти дам съвет-почивай си,не мисли за глупостии ,мах не се ядосвай.За мен спокойствието е най-доброто лекарство.Желая ти много усмивки.

Благодаря ти, Жени!

Здравейте! Необходима ми е помощ! От няколко дни започна силен тремор на един от пръстите на дясната ми ръка. умората е в мускулите и на китката и на лакета. Изпитвам страх от лекари, затова се обръщам към вас. напълно здрава жена на 36 години съм. Треморът обаче ме притеснява, защото се появява в състояния на покой и не след физическо или психическо натоварване. Предварително благодаря

Привет, Клио,
Моят съвет е да се обърнеш към добър невролог. Започнала си да се паникьосваш. Грешка! Всичко ще се оправи!
А що се отнася до дискутираната тема: Аз съм против интерфероните!

Crocozebel, ти не си ползвала интерферони ли? От колко време си болна и как се чувстваш? Някакво друго лечение прилагаш ли и какво? Много въпроси. но ще ми е интересно да разбера!

Здравей, Гост 1,

Ползвала съм бетаферон в продължение на две години. Бях сред първите в България, на които бе отпуснат. Нямах проблеми или странични ефекти при прилагането му. Преди да го започна, а и по време на ползването му се чувствах напълно здрава, със съпруга ми правихме 15 километрови планински преходи. Почти година след спирането му получих пристъп, а след това пак и пак, и пак, изразяващи се както в нарушена сетивност, така и в изтръпване, щуращи се армии от мравки, парене, загуба на двигателни умения, повишен мускулен тонус, нарушена перисталтика, спазми, наподобяващи гърчове, замъгляване на зрението и какво ли още не. Станах прекалено чувствителна.
Не можеше да не се запитам: Къде са обещаните ми от представителя на Шеринг пет години без пристъп?
Вече трета година се боря с последиците на последния пристъп. Първоначално броях стъпките си в хола. След това започнах обиколките на "опознай апартамента, за да го обикнеш". И така, днес мога да мина километър, а след половинчасова почивка още един. Когато се прибера, отново почивам по-продължително. Но забелязвам, че нуждите ми от почивка са намалели. Изтръпването и мравучкането са другите проблеми, с които меря сили. И те бият постепенно отбой. В едно, обаче, съм сигурна, че колкото по-лабилна и податлива е психиката ми, толкова по-силно изразена е симптоматиката.
Правя упражнения от стречинг йога и някои от видовете дишане, описани в книжката на проф.Байкушев/преди години той беше н-к на Неврологична клиника към ВМИ Пловдив/ "Сериозно за почти свръхестественото" - убедена съм че ми помагат.
В момента съм на 2таблетки преднизолон от 5мг, ПК Мерц 2 таблетки дневно, имуран 2 таблетки дневно и пия лексотан, за да мога да заспя. Милгама N действа добре на зрението ми, но наблюдаващият ме невролог каза да я спра, тъй като тя се натрупва в организма. Периодично пия омега 3 фортекс с витамин Е или смляно ленено семе/слагам го в какво ли не/. Консумирам много плодове и мед. Щях да пропусна, че тази година открих балсами с пчелна отрова, които също изпробвах. Третираните места бяха: гръбнака и ходилата. Мисля, че имаше ефект, но ще изчакам да се захлади и тогава ще подновя втриванията/загряващи са/.
Но, Гост 1, все повече вярвам, че ще катурна тая гадина МС, сако ако нито за миг не се усъмня, че ще го сторя. Повтарям си, че ще танцувам пак с часове/започнах да правя някоя и друга чупка - стават все по-плавни/. Не забравям и доброто настроение. Наскоро се изненадах приятно от себе си, като не позволих простотията на еди кой си да ме подразни. След това вървях и ми беше густо.
А моята нежелана спътница МС, навърши 20 години. При пълнолетието й/ако приема американските стандарти/ с повече късмет смятам да й отнема думата.
Сигурно се интересуваш защо не вярвам в интерфероните? Просто мисля, че те създават зависимост. Серията от пристъпи, която ме сполетя, бе нещо напълно непознато за мен.
Ако имаш конкретен въпрос, моля, питай. Ще се радвам да бъда полезна.
Изглежда всеки един от зъбите на МС ме е дъвкал по някое си време.
На изпроводяк ти пожелавам толкова много радост и щастие, че да ти се прииска да дариш и на другите от тях!

Браво Crocozebel! Възхищавам ти се духа!

Браво и от мен.Поздравявам те за духа и борбата ти с МС.Няма да се даваме на тая гадина.

Благодаря ти, Гост 1, благодаря и на теб Станче,

Всички го можем, но най-трудна е битката със себе си. Звучи като клише, но това е моят опит.
Заклевам ви: Нито за миг не губете надежда и вяра, че ще се справите! Повтаряйте си, че се обичате и че в името на това ще постигнете желаното. Няма сила, която да ви спре! Медикаментите ни помагат, но основното е в нас.
В далечната 1989 год. първия си пристъп/тогава бях пълен труп/ преодолях освен с лекарства и с О.Хенри. Той може да се окаже и за вас този, който ще ви даде нужния тласък. Държаха ми книгата и четях, и цвилих от смях.

Гост 1, Станче,
Усмихвайте се!