Дистанционно

Пак ти пиша от душата строфа,

припнала след истинска мечта.

Но отново сякаш катастрофа

кара ме на прага да се спра.



И в завръщане, и в бягството към тебе

няма как да страдам за мълва,

че във мисли споменът обсебен

към сърцето нежно отлетя.



И в косите вятърът не спира

да разсипва перлени звезди.

Топла обич от сърце извира,

думи святи за любов мълви.



"Да разбереш живота и да го обикнеш в друго същество – в това е задачата на човека..."

подписът ти е от Рилке, нали...и това стихотворение малко напомня на Рилке, поне така ми се струва...:)

Comedy of errors

Искаше ми се да е от Рилке,... но ето го целият:
„Да разбереш живота и да го обикнеш в друго същество – в това е задачата на човека и в това е неговият талант; и всеки може да посвети себе си цялостно само на един човек” Анри Барбюс
а от друга страна ето пък какво казва Аспарух
в откъс от филма "Земя завинаги":
"Човекът всякога е верен на нещо извън ползата си"

"Да разбереш живота и да го обикнеш в друго същество – в това е задачата на човека..."

Просто ми е любопитно -- не ви ли звучи некрасиво да се римува "мечта" със "спра"? Щото второто се произнася "спръ"...

Рилке има един подобен текст, не ми се рови да го извадя. Хм, а този Анри не съм го чувала, явно нещо съм пропуснала от часовете по литература...

Comedy of errors