Евхаристия

Евхаристия
от Уикипедия, свободната енциклопедия:

Традиционните християнски изповедания вярват, че виното и хлябът се „преосъществяват” и стават истински тяло и кръв Христови. Преосъществените хляб и вино се наричат Свети дарове.

Възприема се обяснението на свети Йоан Дамаскин, прието от Седмия вселенски събор, според което хлябът и виното не променят материалната си природа, но и не остават обикновени земни вещества, а тяхната същност се свърза с божествената същност на Иисус Христос. Това се случва по време на определен момент в богослужението (Литургия, Меса), който е и неговата кулминация.


Някой би ли посочил какви са били разбиранията на християните от 1-ви, 2-ри или 3-ти век по въпроса за Господната вечеря - (Мат. 26:26-28), (Лук. 22:19) ?

На английски е, но преводите не са ми слабост, така че ако някой иска да го преведе.

As regards the doctrine of the Fathers, it is not possible in the present article to multiply patristic texts, which are usually characterized by wonderful beauty and clearness. Suffice it to say that, besides the Didache (9, 10, 14), the most ancient Fathers, as Ignatius (Smyrnaeans 7; Ephesians 20; Philadelphians 4), Justin (First Apology 66), Irenaeus (Against Heresies IV.17.5, IV.18.4 and V.2.2), Tertullian (On the Resurrection of the Flesh 8; On Pudicity 9; On Prayer 19; On Baptism 16), and Cyprian (Treatise 3.16 and Treatise 4.18), attest without the slightest shadow of a misunderstanding what is the faith of the Church, while later patristic theology bears witness to the dogma in terms that approach exaggeration, as Gregory of Nyssa (Great Catechism III.37), Cyril of Jerusalem (Mystagogical Catechesis 4, no. 2 sqq.), and especially the Doctor of the Eucharist, Chrysostom [Homily 82 on Matthew, 1 sqq.; Homily 46 on John, 2 sqq.; Homily 24 on First Corinthians, 1 sqq.; Homily 9 de pœnit., 1], to whom may be added the Latin Fathers, Hilary (On the Holy Trinity VIII.4.13) and Ambrose (On the Mysteries 8.49, 9.51 sq.). Concerning the Syriac Fathers see Th. Lamy "De Syrorum fide in re eucharistica" (Louvain, 1859).

Цялата глава: The Real Presence of Christ in the Eucharist
Дадени са и връзки към въпросните творби.

Благодаря !

Поздрави

1 Кор. 10:16 "Чашата на благословението, която благославяме, не е ли общение с кръвта Христова? Хлябът, който ломим, не е ли общение с тялото Христово?" От ясно по-ясно!

1 Кор.11:27. "Затова, който яде тоя хляб или пие чашата Господня недостойно, виновен ще бъде спрямо тялото и кръвта Господня."

Ако виното и хлябът бяха просто символи, както вярват всички протестанти, как така човек може да е виновен спрямо тялото и кръвта на Господа? Логично е да е извършил символичен грях спярмо символичното тяло и кръв. Павел обаче говори съвсем друго.

Привет Фелине,

казваш:
Ако виното и хлябът бяха просто символи, както вярват всички протестанти ....

Целта ми не е да дискутираме какво вярват - протестантите и какво православни или католици.

Бих искал да разсъждаваме върху това какво казва текстът !

Стиха:

27. Затова всеки, който яде този хляб или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа.

казва, че когато Църквата(Събранието) се събира да разчупва хляба и да отпие от виното, както Господ Христос е заръчал - то християните трябва да правят това по достоен начин. Затова и няколко стиха преди това той ги упреква за това че не са се изчаквали да са заедно, а и някои са се напивали на тези събирания.

Стиха НЕ ТВЪРДИ че виното и хляба се "превръщат" в кръвта и тялото на Господ.

Както и стиха:
29. защото, който яде и пие, без да разпознава Господното тяло, той яде и пие осъждане за себе си.

също не го твърди.

Една символика също е доста сериозно нещо, за да се подхожда към нея несериозно.

Ако ти се отнесеш с неуважение към националният флаг на някоя страна например и се погавриш с него, ще бъдеш виновна пред законите на страната.
Флагът е само символ на съответната държава.

В заключение прочетох пасажи от произведението на Тертулиан - "За възкресението на плътта". Не съм прочел цялото произведение, но четох пасажа в който коментира Йоан 6-та глава - "плътта нищо не ползва".
Неговото разбиране е че думите на Господ Исус не трябва да се разбират буквално, но в символичен смисъл.

Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва. Думите, които ви говоря, са дух и живот.

Поздрави

Привет,

Прочетох тези места:
Didache (9, 10, 14)
Ignatius (Smyrnaeans 7; Ephesians 20; Philadelphians 4)
Justin (First Apology 66)
Tertullian (On the Resurrection of the Flesh 8; On Prayer 19; On Baptism 16)

Не съм на мнение, че авторите имат разбирането за буквално превръщане на хляба и виното в тялото и кръвта на Исус Христос.

Мнението ми е че използват следната символика - участието ни(на християните) в Господната трапеза е за нас - духовна храна и духовно питие (хляба и виното).
Това е полезно за духовното ни здраве и е израз на вярата ни и обичта ни към Спасителя.

Ритуала е като припомняне на жертвата на кръста.
Вярващите изразяват, че са част(участват / имат общение) от/в Христовото тяло и че участват (в Христовата кръв - простени им са греховете)

Неговото разбиране е че думите на Господ Исус не трябва да се разбират буквално, но в символичен смисъл.

Това се нарича "аргумент от мълчание" - да се посочи, че някой ранен източник не учи изрично определено учение, като доказателство, че тогавашната Църква не е изповядвала такова учение. Така може да се докаже и че никeйското определение за взаимоотношенията м/у Отец, Син и Св. Дух не отразява най-ранните християнски учения по въпроса. Наистина е твърде вероятно, но...

... ако не се посочи автентичен ранно-християнски източник, който изрично да отрича и осъжда учението за евхаристийното пресъществяване/ трансусбстанциация, то не може да се заклейми като анти-библейско/ или несъвместимо с най-ранното Християнство. Такава е логиката на църковната традиция, независимо дали ни харесва или не. И късно-сектантските опити да се селектират едни части от нея (напр. учението за Божието Триединство) и да се отхвърлят други (напр. ученията за евхаристийното пресъществяване и за апостолическата приемственост) и то въз основа на определен тъкмо от тази църковна традиция новозаветен канон, са колкото вътрешно противоречиви и аисторични като подход, толкова и анти-християнски като религиозни последствия.

За мен пък посочените места, особено Смирненци 7 и от Апологията на свети Юстин, съвсем ясно имат предвид тялото и кръвта на Христос буквално. Аз специално не бих се причастил, ако не съм твърдо убеден, че приемам истинските тяло и кръв Христови.

Терминът transubstantiation е плод на западната схоластика. С него западните богослови се опитвали да обяснят как точно хляба и виното се превръщат в тяло и кръв Христови. Традиционно православните не са се занимавали с този момент.

Още: On the Body and Blood of Christ от Кирил Йерусалимски

... ако не се посочи автентичен ранно-християнски източник, който изрично да отрича и осъжда учението за евхаристийното пресъществяване/ трансусбстанциация, то не може да се заклейми като анти-библейско/ или несъвместимо с най-ранното Християнство. Такава е логиката на църковната традиция, независимо дали ни харесва или не.

Написах в един от постовете, че целта на дискусията е:

1. Да разсъждаваме какво казва текста. (а очевидно традицията каквато я познаваме сега е започнала доста по-късно - Седмия вселенски събор)
2. Не се интересувам особено върху противоречията между православни, католици и протестанти и т.н.

Искам да разбера как трябва да се разбира текста и за сега заключението ми е, че
"хляба и виното" са символи.

"...за сега заключението ми е, че "хляба и виното" са символи."

Твърдение. Имаш ли аргументи в негова полза?



Тук има две равнопоставени тези :

а) хлябът и виното са истински Тяло и Кръв Христови
б) само символи.

Всички аргументи - библейски, раннохристиянски - сочат към първото, в различна степен. В подкрепа на второто - нищо. Чисто логически.

Например този стих обобщава това което Господ Исус е казал за ритуала Господна вечеря:


23. Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох - че Господ Иисус през нощта, когато беше предаден, взе хляб
24. и като благодари, разчупи и каза: Това е Моето тяло, което е (разчупено) за вас; това правете за Мое възпоменание.
25. Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е Новият Завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоменание.
26. Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете (тази) чаша, възвестявате смъртта на Господа, докато Той дойде.


Свързващата дума е ВЪЗПОМИНАНИЕ

Това правете за Мое възпоминание

1. Тялото е разчупено за вас - символизира Христовото тяло, символизира християните като части от Христовото тяло

2. "Защото това е Моята кръв на (новия) завет, която се пролива за мнозина за прощаване на греховете."(от Матей) - виното символизира - кръвта на завета.
"Без проливане на кръв няма прощаване на грехове" казва Библията

3. Този ритуал ще се прави ДОКАТО - Исус Христос дойде втори път

4. Към ритуала трябва да се подхожда достойно с разбиране на жертвеното дело на Нашия Господ и Спасител. Следващите стихове предупреждават за това:


27. Затова всеки, който яде този хляб или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа.
28. Но човек да изпитва себе си и така да яде от хляба и да пие от чашата;
29. защото, който яде и пие, без да разпознава Господното тяло, той яде и пие осъждане за себе си.


Поздрави !

Това, че Господнатя вечеря има възпоменателен аспект съвсем не е доказателство, че хлябът и виното в нея не се пресъществяват в истинско тяло и кръв Христови. Съвременните примници на древната апостолическа Църква (католици, православни, ...) не отричат, че евхаристията има възпоменателен и символичен аспект. Но работата е там, че това тайнство не се изчерпва само със своя възмопенателен и символичен аспект.

Сравни отново това обсъждане с казуса около догмата за Божието Тридинство: библейските пасажи, които посочват подчинението и зависимостта на Христос от Бога, не могат сами по себе си да бъдат доказателство, че Христос не е Бог. Когато на анти-тринитаристите им се посочи стихът "Аз и Отец едно СМЕ" (Йн. 10:30), те отговарят, че това е само единство в целите, но не единство в еднобожествената същност, еднобожествената природа, еднобожественото "СМЕ", еднобожественото БЪДЕ-не, еднобожественото битие... (?)

По подобен начин сектантите, отхвърлящи догмата за евхаристийното пресъществяване (макар в повечето други слуаи да са инатливо "буквалистични"), когато се стигне до Господните думи - "Това Е моето тяло...; това Е моята кръв..." - изведнъж стават първи алегорици и се чувстват длъжни да заместят директния библейския глагол с уклончивото: "това СИМВОЛИЗИРА моето тяло..." (?)

Не случайно Древната църква нарича това тайнство Евхаристия (Благодат), Communio (Общение), Причастие. Няма как християнинът да получи Господната благодат, да бъде причастен към Тялото Христово и да бъде в живо общение с Главата и членовете на това Тяло, ако не участва в тайнството Евхаристия, учредено от самия Спасител и запазено през вековете чрез апостолическата приемственост и тайнството Свещенство.

"Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.
Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.
Защото Моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие.
Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.
Както живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене." (Йн. 6:53-57)

Това, че Господнатя вечеря има възпоменателен аспект съвсем не е доказателство, че хлябът и виното в нея не се пресъществяват в истинско тяло и кръв Христови. Съвременните примници на древната апостолическа Църква (католици, православни, ...) не отричат, че евхаристията има възпоменателен и символичен аспект. Но работата е там, че това тайнство не се изчерпва само със своя възмопенателен и символичен аспект.


Да но това, че е нещо повече от възпоминателен ритуал в смисъла на "превръщане" в истинска плът и кръв на Исус Христос иска подкрепа от Библията.


По подобен начин сектантите, отхвърлящи догмата за евхаристийното пресъществяване (макар в повечето други слуаи да са инатливо "буквалистични"), когато се стигне до Господните думи - "Това Е моето тяло...; това Е моята кръв..." - изведнъж стават първи алегорици и се чувстват длъжни да заместят директния библейския глагол с уклончивото: "това СИМВОЛИЗИРА моето тяло..." (?)


Такъв е начина на изразяване в Библията.
Когато Исус казва "Аз съм пътят" или "Аз съм светлината на света" - буквално ли ги приемаш. Евангелието от Йоан, което цитираш е пълно точно с такива примери, които представят духовни истини и не се възприемат буквално.

Например:

10. Иисус му каза: Който се е окъпал, няма нужда да умие друго освен краката си, а е цял чист; и вие сте чисти, но не всички.
11. Защото Той знаеше кой щеше да Го предаде; затова и каза: Не всички сте чисти.


Когато тук говори за "окъпване" Исус има предвид - духовно окъпване.
Исус не казва, че Юда не е ходил скоро на баня. :-) а това, че Юда не е духовно окъпан, макар може би да е направил водно кръщение.

Така и думите на Исус Христос:

51. Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, (която Аз ще дам) за живота на света.

които юдеите разбират буквално


52. Тогава юдеите започнаха да се карат помежду си, като казваха: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?


Исус обяснява това по следният начин:

Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва.
Думите, които ви говоря, са дух и живот.


Петър също е разбрал това:

67. Тогава Иисус каза на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?
68. Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот;
69. и ние повярвахме и познахме, че Ти си (Христос, Синът на живия Бог,) Светият Божи.


Вярата в Исус Христос - като Господ и Спасител и ежедневното "хранене" с Неговите думи са - "хранене с Неговата плът и пиене от Неговата кръв"


47. Истина, истина ви казвам: който вярва в Мен, има вечен живот.
=
54. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има вечен живот;


Поздрави.

Такъв е начина на изразяване в Библията.

Няма такова нещо като (един единствен) начин на изразяване в Библията, има множество начини на изразяване в Библията, множество речеви стилове, фигури на речта, реторични похвати и пр.


52. Тогава юдеите започнаха да се карат помежду си, като казваха: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?

Исус обяснява това по следният начин:

Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва.
Думите, които ви говоря, са дух и живот.

Точно така, тук Иисус показва откъде идва силата за даване на живот. Юдеите не са разбрали нищо за телесното възкресение на Христос и Благодатта, която следва от него. Смъртната плът, дори Неговата смъртна плът, преди Възкресението, нищо не ползва във вечен план, нито пък би следвало да се яде. Прочити си пак цялата гл. 6 от Йоан. Кои бяха думите, които Иисус им говореше непосредствено преди да им каже: "Думите, които ви говоря, са дух и живот"? Тъкмо онези, които цитирах в предния си постинг и срещу, които ти възпропта. Виж сега в каква наивна заблуда изпадаш. Ти ми вадиш от контекста Христовото изказване "Думите, които ви говоря, са дух и живот" като доказателство, че не плътта и кръвта Христови дават живот, а думите... Това би казал и някой атеистичен хуманист, четейки този пасаж - за какво изобщо ни е нужна вярата в телесно възкресение на Христос, щом само думите му (разбрани изобщо като моралните му учения) са живот?


Петър също е разбрал това:

67. Тогава Иисус каза на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?
68. Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот;
69. и ние повярвахме и познахме, че Ти си (Христос, Синът на живия Бог,) Светият Божи.

Прескок, прескок. А контекста? Защо пак го пропусна? Ако тук Петър има предвид, че думите на Иисус са достатъчни за да имат вярващите вечен живот, защо бяха нужни жертвената Му смърт и възкресение? Без да искаш, в опита си да омаловажиш евхаристийното тайнство, се опитваш да цакаш Иисус Първия Плод на Възкресението с Иисус Учителя. Но за внимателно прочелите НЗ е ясно, че нещата са взаимодопълващи се, а не взаимоизключващи се. Христовите слова действително за един от комуникационните канали (ако ползваме тоз съвр. израз) за получаване на Божията благодат и вечен живот, но далеч не са единствения или дори най-важния комуникационен канал.


Вярата в Исус Христос - като Господ и Спасител и ежедневното "хранене" с Неговите думи са - "хранене с Неговата плът и пиене от Неговата кръв"

47. Истина, истина ви казвам: който вярва в Мен, има вечен живот.
=
54. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има вечен живот;

Ето, за това говоря. Опитваш се да заместиш едната истина с другата, макар от текста е ясно, че става въпрос за съвместяване на едната истина с другата. Това, че християнинът трябва да вярва в Божия Син съвсем не значи, че християнинът не трябва директно да приема Неговата плът и кръв в евхаристийното тайнство.

Здравей Павел,

Радвам се, че си сериозен във вярата, но доста протестантски подхождаш към нея. Знаеш ли, че всички християни без изключение преди Лутер са вярвали именно както правосланите и католиците и днес вярваме? Мислиш ли, че Бог би допуснал 15 века хората да се заблуждават? Преди да се появи Лутер та да им отвори очите?
Стиховете, които цитираш не казват нищо за "преосъществяване", а казват буквално, че виното е кръвта, а хлябът - тялото на Господа.

Също така стиховете не казват и че са символи!

Виж например и тези стихове: Йоан 6:51-58. Особено интересна е реакцията на тези Му думи, виж ст. 60, 66. Ще цитирам ст. 55-56: "Защото плътта Ми е наистина храна и кръвта Ми е наистина питие, който яде Моята плът и пие Моята кръв пребъдва в Мене и Аз в него."

И после обърни внимание как мнозина не можаха да понесат това, видя им се твърде тежко и Го оставиха!

Лука 22:19-20: "И като взе хляб и благодари, преломи и им даде, казвайки: това Е Моето тяло, което за вас се дава, това правете за Мой спомен. Също и чашата след вечеря, като рече: тая чаша е новият завет С Моята кръв, която за вас се пролива."

След възнесението на Господа, апостолите всяка неделя са се събирали да правят, каквото им е завещал.

Относно Тертулиан: нямам добро мнение за него. Знаеш ли, че той е станал монтанист и е бил отлъчен от Католическата църква? "плътта нищо не ползва" в контекста, който Тертулиан е дал /от това, което се разбира от постинга ти/ няма нищо общо с реалния библейски контекст противопоставящ плътта на Духа и обратно. Докато в Евхаристията говорим за Въплъщението на Словото Божие, приело човешка природа и плът. Препоръчвам ти, ако имаш възможност, прочети "За въплъщението" на св. Атанасий Велики.

Струва ми се, че в религиозните работи основното е вярата, а не разбирането. Да се търси разбиране преди вярата и разбиране на всяка цена, значи да се поставя каруцата пред коня.

Казано ни е, че причастието е плът и кръв. Очевидно обаче все още има вкус на хляб и вино. Наша работа е дали ще повярваме или не. Ако повярваме - добре, това е едно нещата, които ни правят християни. Ако не повярваме, може би не сме вярващи.

Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...

Да, вярата е по-важна от разбирането в религиозните работи, но аз считам, че основното е общението, причастността към богопочитащата общност, обитавана от Божия Дух; вярата (независимо дали съпътствана или не от разбиране) е само един от аспектите на общението; като такава тя никога не е моя или твоя вяра, нито дори вярата на този или онзи индивидуален светец, а е споделената вяра на Църквата, веднъж завинаги дадена на светиите.

Освен това, въпросът за това дали дадена считаща се за християнска общност вярва или не вярва в ралното пръсъствие на Тялото и Кръвта под формата на евхаристийните хляб и вино е пряко свързан с това какво значение се отдава на телесната природа на Христос. Огрубено казано, протестантското отричане на реалното присъствие е своего рода обреден докетизъм. Не случайно тъкмо по-късният спрямо другите основни НЗ писания Йоанов кропус (евангелието, 3-те послания и Откоровенито) е не само най-литургично ориентираният, но и с най-явно изразени анти-докетически послания.

Привет на всички,

Да започна с това, че съм съгласен с glishev, че вярата е първостепенна.

Моето убеждение е , че ако човек е приел Исус Христос за Господ и Спасител и
искрено се е покаял за греховете си е спасен. Павел чудесно е формулирал основата
на християнската вяра в стиховете:


1.Коринтяни 15:1-4
1. И още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите,
2. чрез което се и спасявате, ако държите здраво онова слово, което аз ви благовестих, освен ако не сте повярвали напразно.
3. Защото ви предадох преди всичко това, което и аз приех - че Христос умря за греховете ни според Писанията,
4. че беше погребан, че беше възкресен на третия ден според Писанията.


Сега за Евангелието на Йоан:

В него е предадена голяма част от тази последната Пасха на Христос с учениците, вечерта преди да го заловят.
Мисля че това е представено в глави 13 до 17 включително.

В мен възникват следните въпроси:

1. Защо Йоан е пропуснал да отбележи тези думи на Исус ? :


Матей 26:26-29
26. И когато ядяха, Иисус взе хляб, благослови и го разчупи, и като го даваше на учениците, каза: Вземете, яжте: това е Моето тяло.
27. Взе и чашата и като благодари, даде им я и каза: Пийте от нея всички!
28. Защото това е Моята кръв на (новия) завет, която се пролива за мнозина за прощаване на греховете.
29. Но казвам ви, че отсега нататък няма вече да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Своя Отец.


2. Думите:

" Защото Моята плът е истинска храна и Моята кръв е истинско питие." записани от Йоан са от друга случка, не тази от последната Пасха на Исус.


3. В Матей се казва "моето тяло", а в Йоан "моята плът". Едно и също ли е значението на тези тве думи. На нито едно място в глава 6 на Йоан,
Исус не говори за своето "тяло", а за своята "плът".

4. Когато Павел обяснява за "Господната вечеря", той се позовава на думите на Исус, според както са записани в Матей и Лука:


"Това е Моето тяло, което е (разчупено) за вас;"
"Тази чаша е Новият Завет в Моята кръв;"

"това правете" ... "за Мое възпоменание."


Казвате, че е изключено това да е символично. Има текст от Библията в който изразяването е така:

" ---- Това нещо СИМВОЛИЗИРА ето това, а пък онова нещо СИМВОЛИЗИРА ето това ---- "

5. Ако в ритуала "Господна вечеря" става "претворяване", защо в никоя друга книга от Новият завет това не е обяснено.
Ако това е от изключителна важност за спасението на вярващите, то защо например Петър не го обяснява в двете си писма.

Защо Павел не е писал за него в писмото до евреите ? Той казва:
"А Моят праведник ще живее чрез вяра";

и още


19. И така, братя, като имаме дръзновение да влезем в светилището чрез кръвта на Иисус,
20. през един нов и жив път, който Той е открил за нас през завесата, тоест плътта Си,
21. и като имаме велик Свещеник над Божия дом,
22. нека пристъпваме с истинно сърце в пълна увереност на вярата, след като сърцата ни са били поръсени,
за да се очистят от зла съвест, и тялото ни е било измито в чиста вода;


Как са били "поръсени сърцата ни" - буквално ли ? (или МЕТАФОРИЧНО)

Вижте писмото до римляните. Не е ли сметнал Павел, че от особено значение да им обясни подробно този ритуал ?


Такъв според мен е смисъла на поученията в евангелието на Йоан.:


Господ Исус Христос е източника на живота и средството за поддържането на живота.

Ако сме повярвали в Него - получили сме нов живот, родили сме се отново (МЕТАФОРИЧНО нали ?)
Ако се храним с Него - то Той поддържа този нов живот в нас (пак МЕТАФОРИЧНО нали ?)

Не забравяй, че проповедите на римския гражданин Савел сред неевреи се различават от учението на Исус, заради което последният си е имал доста проблеми с Яков и другите по-твърдолинейни ученици.

Възможно е. Това ми звучи добре. Тъй или иначе, аз вярвам, че това, което ми дават в храма, е кръв и плът. Понякога (не се шегувам), ме е било страх да го приемам.

Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...