Отдалечаване
Когато съм самия себе си
става
неизбежното.
Неизбежно бе да сe влюбя
в полета на
сянката на птицата.
Обгърнат в плаща от тъга
на тръгване
в глух вик за помощ,
в надвикването на тълпата:
- Нямало ме е
във полета й
никога!
Да ме обичат такъв какъвто съм.
Мечтая си.
Докога?
