Постижения.

Можете ли да разкажете какви са най-вежните ви духовни постижения откак сте християни? В смисъл някоя страст, която сте преодолели, качество, което сте придобили или друго, лошо такова, което сте изчистили.

Правя втори опит да спра цигарите. Надявам се този път за винаги. Извинявам се предварително за заядливото си и отвратително настроение.

Може би състрадание. Иначе съм си идиот от малък, а и ми е неудобно да говоря за религиозни постижения. Какво да каже човек - спрях да убивам?

Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...

...спрях да завиждам, например?
или да гледам футбол?

Не знам, според мен който се похвали, нищо не е разбрал. Това, което аз научавам е, че има още хляб да изям преди да стана свестен. Но и това може да мине за самохвалство, нали знаеш :)

Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...

...спрях да завиждам, например?
или да гледам футбол?



аз спрях да пиша...


Голямата трагедия не е смъртта, а това, което умира в теб, докато си жив.

човек може да съобщи, да сподели, да разкаже, да констатира нещо хубаво, без това да е хвалба.

ОК, в моя случай може би е състрадание.

Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...

Грешно си задал въпроса - трябваше - какво Бог ти даде по твоите молитви?

Бог ми даде след много молитви да не поглеждам жена с пожелание.

Бог ми даде след много молитви да не поглеждам жена с пожелание.



Това по скоро ЕГН-то ти го е дало, а не бог !

Бог му го е дал. ЕГН-то влияе не на желанието, а на моженето.

ЕГН-то влияе не на желанието, а на моженето.




Много бързо след като загубиш "моженето" ще
загубиш и "желанието".
Въпрос на време.............

Това Бог ти го е дал още като е създавал човешкия род. Казал е: "Мъжете като навършат 70 да им паднат нивата на хормоните и вече да нямат либидо".Молитви или не-се едно.Все си щял да получиш това висше благоволение.

Аз придобих някакво качество, което не съм сигурна как да нарека...нещо като сила, която ме кара да следвам това, което знам, че е правилно напук на всичко, въпреки трудностите и да не мога да правя никакви компромиси със себе си относно пътя си. Много сложно стана, ама това е.Може да се дефинира и като усещане за мисия и силна вяра, че трябва да я осъществя и няма друг път или това, че съм се родила на земята ще е напразно.

Акупунктура много помага, казват.

Успех!!!

я помисли пак
как влиаят ниските нива полови хормони на либидото?

Хубава тема, поздравления.

Откакто станах съзнателен монотеист и християнин в средата на юношеството си, постепенно започнах да се отърсвам от суеверията си, вкл. детинската си вяра в необясними влияния и обсесивно-компулсивни действия, които уж ги предотвратяват (от рода на: "Ако не прескоча тези три стъпала, ще ми се случи нещастие"; "Ако оставя силата на звука на 13, ...."). Чрез конкурентната и освобождаваща цикличност на неделната литургия и умерената дисциплина на кратките ежедневни молитви (главно "Отче наш") поставих религиозната си чувствителност в режим на трезва предвидимост и преходих в един по-зрял етап на вяра, в който прошенията ми към Бога се трансформираха в благодарствени молитви и накрая в сигурност, че независимо какви ритми на богообщуване следвам и независимо като как разбирам (не)съществуването на Бога, важното е да не смесвам кощунствено името Му в афери, касаещи ежедневните ми страхове, надежди и нужди. Оттук и понякога острите ми реакции към имбецилите, които упражняват тъкмо едно такова суеверно и кощунствено псевднохристиянство.

Доказано е, че в хода на възрастовото си развитие, всеки юноша преминава през някакъв "религиозен", или (което е същото), "обсесивно-компулсивен" период. Парадоксалното е, че за онези, които уж са излезли от него с помоща на атеизма и "научния" мироглед, този период остава необработен и изтласкан, и е потенциално тлеещо огнище за разпалването на по-късни "защитни" суеверия, в случай на житейска криза/слабост. Такива хора често стават фанатизирани следовници на "научно доказани" хранителни режими, "здравословни" начини на живот и често тъкмо те са най-големите паникьори, стане ли въпрос за "научно доказани" климатични, геологични, планетарни, екологични, ..., заплахи.

Та казвам, на мен една по-либерална/неоортодоксална/бартианска и олекотена форма на християнския монотеизъм ми даде стабилен имунитет срещу всичките му там "религиозни" и "нерелигиозни" суеверия, на които са подложени онези, които в юношеството си не са имали шанс да преработят и хармонично да преодолеят горепосочения о.к. период.

една забелжка относно "имбецилите намесващи Бога в ежедневните си дела"...Много силно изказване. Може би проблемът в него идва от там, че не си намесил Бога в това как милиш за ближните си. Той нещо друго беше казал по този въпрос, като го бяха питали коя е най-главната заповед.

Именно в ежедневните дела е мястото на Бога. Защото именно, чрез тези ежедевни дела се прави добро или зло. Ако Хитлер, Сталин, Буш и сие бяха намесвали Бог в ежедневните си дела светът щеше да е едно съвсем друго и брзкрайно по-хубаво място.

И един въпрос: къде е доказано, че всеки юноша минавал през религозен и особено пък обсесивно компулсивен период?

Иначе-поздравления за положителните промени, които намираш у себе си. Не коментирах това, надявам се да е станало ясно.

Меракът умира последен.

една забелжка относно "имбецилите намесващи Бога в ежедневните си дела"...Много силно изказване. Може би проблемът в него идва от там, че не си намесил Бога в това как милиш за ближните си.

Това в кавичките не е мое изказване, а твоя интерпретация; аз не критикувам намесването на Бога в ежедневнте дела, нямам нищо против ежедневното добротворство, ежедневните надежди и чувства да са мотивирани от вярата в Бога; въпросът беше за това, (представата за) Бог да не става заложник на злободневните проблеми.


къде е доказано, че всеки юноша минавал през религозен и особено пък обсесивно компулсивен период?

Това е пак някаква твоя стихийна интерпретация, но този път под формата на въпрос. Няма къде, а има как. Това е предмет на Възрастовата /развитийната/ психология. Методите за изследване са лонгитюдни и винаги се влияят от предварителни теоретични модели. Напр. класически изследвания са тези на Кеган и Левингсън. Има множество изследвния, които се концентрират само върху отделни апсекти (напр. адиктивни поведения, злоупотреби с алкохол и наркотици), без да търсят да ги впишат в по-общи теоретични модели (обобщаващи всички форми на повторително, стеоретипно, циклично поведение). Тук не става дума, разбира се, за пероиод на обсесивно-компулсивно РАЗСТРОЙСТВО. Затова и не съм споменавал думата РАЗСТРОЙСТВО или ЗАБОЛЯВАНЕ, които, навярно, си подразбрал, виждайки словосъчетанието "о.к." Разбира се, че не всеки, а само малък процент от юношите проявяват толкова устойчива и изострена о.-к. симптоматика, че да се диагностицират като притежаващи това разстройство. Но като модел, сравняването на нормалното юношеско поведение с тази симптоматика може да ни помогне още по-отчетливо да видим т.нар. "задачи на развитието" (по Ерик Ериксън), които стоят пред всеки юноша. Нещо повече, някои стереотипни и натрапчиви форми на ирационално поведение, могат да се определят като симптоми, ако са проявени от възрастен човек, и като нормални преходни защитни реакции, ако са видяни в поведението на юноша.