...

Вчера ми инсталираха нови антени и устройства за безжичен нет, и демонтирахме старите след четири години вярна и безотказна служба. Тогава те бяха две идентични новички антени, но съдбата ги раздели: едната в Кюстендил, а другата в Еремия. След години се събраха отново:



Ако можеха да говорят, сигурно едната щеше да се оплаква от смога, от лошата зимна кюстендилска инверсия и т.н. Те обаче не могат да говорят, затова реших да ви разкажа тяхната история, без коментар...

Малко тъжна ми се стори тази история....

Ами тъжна си е. В Кюстендил през зимата често се образува инверсия, тогава всички пушеци остават в приземния слой (0-100 метра) и концентрацията им расте до безумни величини. Там много хора все-още се отопляват на дърва и въглища, а серния двуокис и въглеродния окис разяждат не само металите.