Капка

Отново се преплъзва капка
Капка от чувство и вода
Капка от протегната през въздуха ръка
Капка от премигнало око
Запечатан миг сред клоните
на лятно слънчево дърво
Мажорен спомен в далечно лято
напуснал времето в птиче ято...
И отново се преплъзва разминаване
Разминаване между теб и мен, нали?!
Между теб и мен има вече разтояние
И разлепването малко ме боли
И одраскването сякаш ме сърби
И от мен търкулва се и капка
Капчица от кръв и чувство и вода
Наранено ми е...
и болката е гладка,
минава на пресекулки от докосване с ръка
Минава от вперване на погледа напред,
Стопява се и всичко е наред,
Като топящ се в длани ми сладолед
Като трептящ в тъмното тромпет
Отпуска болчицата малка,
Отпращаме в въздушен сън
Забравям всичко що е вън,
Забравям всичко извън мен
Като изваден от сърцето трън
Ще заспи ли липсата ми
завинаги
след този ден?

"лято - ято"
"боли - сърби"
"тромпет - сладолед"

Всичко си и обяснил, пич, подробно,
римите нарочно ли наредил си банално кофти?

анализът ти е малко по-банален от римите:-)))))))))))))))))))))))))))))))) а римите са банални защото преживяното е банално, но все пак съществува:-)))))))))))))))))))))))))) само Холивут прави истории по частен случай:-))))))))))))))

четох пак, останах с впечатление за самоанализ.
Баналните рими не придават достоверност че е "истински случай".


не ритай топката пак към четящия,
никой не ти е виновен.

Някога пещерните хора са рисували картинки по стените на пещерите, банални картинки, но с емоционално съдържание. Аз си мисля, че в наше време хората пишат по форуми поезия под въздействието на подобен стремеж. Дали тогава някой "художник" облечен в кожи е казвал на друг Флинстоун, че бизона не е нарисуван така както той го вижда? :-))))))))))))))
Забавлявай се, ако ти идва, ако не, покажи с твое стихче как смяташ, че трябва да се забавляваме:-)))))))))))))) Ако се получи по-добре, супер, много хора ще изпитат удоволствие, ако не - следващият път:-))))))))))
къде виждаш вина и виновен??????? Тук не е прокуратура и съд:-)))))))))))))))))

Подписал си се по ъглите -
съгласно предварителния план
да няма изненади скрити
и въпреки гнева в очите,
етюдът да е изигран.
Естествено, че не е честно!
Естествено, че ще боли!
Навярно би било чудесно
да се напасва всичко лесно
и подредено да върви.
Обаче паузите в мислите
и спомените за гласа
лъчите през дървото дишат,
а ветровете са с душа!
Умът забравя,
но в дъжда
остават стъпки и крила
и там, където е било река -
звукът от пляскането на смеха...

Дори да няма кой да чуе,
водата носи паметта...

...

Усетих се някак "естествена" когато прочетох написаното от "пляс"
със заглавие Памет

( Коментар не е необходим )

Хомеопат

Ха, верно хомеопатично излезе!

Пък може и да му излекува на ГатакаНео "болчицата гладка, гладка, като капка". Кой знае?