Врабче в ръката

През по-голяма част от съзнателния си живот, гоня зайците в гората. Врабчето обикновено ме кълве по челото, аз обаче упорито се правя че не вдявам и търча по обрасли пътеки, да гоня Михаля.

Та около това се върти темата- кое е по-добре: да стискаш шепа, удобно опирайки се на сигурното, или да скочиш в мрака след мечтата си, осъзнавайки , че може и да няма дъно. Успявате ли да устоите на зова на дивото, как съумявате да опънете ушите на дяволчето, което с голяма лъжица разбърква супата на ежедневието ви и ви кара да мечтаете за еднопосочен билет за Някъде. Съвсем умишлено съм баси и неясната, не искам да слагам граници на темата, всеки си има демони, с които се бори. Кои са вашите и как ги преборвате?

п.п. Ако темата е твърде ОФ (възклицание за досада, Отечествено Фронтовска, Откровено Факина и каквото се сетите още по абревиатурата, ще прощавате, сега се уча да клубирам)

Бих се примирила с врабчето само ако нямам шанс за заека. Лошото е че обикновено врабците страдат от времеви мутации и докато си гонил зайо със задната мисъл че там едно врабче спи на клона, чакайки да го зашепиш, то вземе че се обзведе с уши и изчезне...

Двама леваци не могат да се сравнят с една дясна ръка

Много по-добре щеше да ти е да гониш тигри, пък орел да се пробва да ти изяде пържолата. Съспенс! Нямаше да си губиш времето в меланхолия и щеше да се научиш да свириш на барабани.

Драга ми рижа горска фейо!
За някои случаи е :По-добре врабче в ръката, отколкото сокол в небето, а за други:Човек е голем толкова, колкото са му големи мечтите.Или казано научному:Да знаем къде да се давим и къде да плуваме.Даже си е малко в стил масов спорт.

Има си начини.. Значи най-добрия (или поне аз с него работя) е да мушна врабчето в джоба и да търтя подир заека. Като хвана заека, него го тъпча в раницата, вадя пушката и тръгвам за мечки...

Има обяче разни тънкости на занаята. Периодично трябва да вадиш ту врабчето, ту заека, за да подишат малко чист въздух, че токувиж вирнали краката, докато дебнеш едрия добитък...Повярвай ми, след като пукнат много бързо се вмирисват...а една работа почне ли да се вмирисва - отървай се от нея колкото се може по-скоро. Така ще те овони, че всички мечки в околията ще те подушат от километри и ще се изпокрият в дън гори тилилейски..

А аз съм си патил....хората, дето ме познават, ще ти кажат, че никога не оставам с една диня под мишницата... Тамън правя изкуствено дишане на врабчето

аха..чак дотук се чува дишането на врабчето ърргххххххххх, ъргхххххххххх..ъргххххххххх...

Да си призная честно ,не ми се иска да се замислям по този въпрос! Или по-скоро иска ми е ,но гледам да не го правя! Може би ,преди време,когато бягах по-бързо и по-дълго без да се задъхвам,щях да хукна подир заека! Дори и ясната мисъл,че нячма да го надбягам или дори да го пипна по опашката,ама щях да го направя! Просто за да потичам или просто за да видя колко малко няма да ми стигне за да го надбягам! Само ,дето сега вече не само че не издържам на бързи бягания но май въобще не бягам! Или по-вероятно-бягам,ама не собствена воля! бягам в един сив ,ежедневен,еднообразен житейски водовъртеж! за жалаост е така! И въпреки ,че винаги се намира едно красиво вирче,с красиви брегове и спокойни дървета надвесени, то като че ли тов става все по -рядко! Може би и за това вече, като че ли предпочитам да стискам врабчето в шепата! Гледам да не е много силно,че да не се задуши и се грижа за него-храня го,къпя го! та белким оцелее по-дълго време за да сме си двамата! Не знам! Аз така го вижда!!

п.п. А може ли вместо връбче в шепа,да е канарче в кафез??? Татко ми има такива много! Дали с тях му е добре????

Първо да те цункам!

После да ти кажа, че темата си е Откровено Факина, но ако ме питаш, всички врабчета са леваци.:)))) Гониш Михаля- сдобиваш се със здрав дух и здраво тяло, после можеш да се оборудваш и с някой хубав спомен. Врабчо, цвъка само, молив ти съ.:)))

Айде, в петък съм с вас!

В банята съм!
[линк]

Според мен в тая тема става дума за мъже.

.......или за мъжки връбчета, женски врабчета



Морски, твоето на картинката нали не беше проста чайка, а гларус?)))))))

е гларус е...

Крисана ме образова трайно

вие май с нея си говорите тайно...

Аз па в тая тема веднъж не съм се обадила, бе, пиле! :)
Ма явно образованието струи от всяка моя пора, без изобщо да се усещам. А аз така да си мисля, че се потя, да му се не види (напоследък това ми е любим израз :))

Antes muerta que sencilla

В друга тема ме образова да не бъркам простите чайки с истински гларуси,)))))))))) а че струи е истина.))))