страхът от болката

обикновено кара хората да си спестят болезнени действия. Ако пък обичат болката - това психолозите наричат перверзия.
И все пак. Страхът от болката и самата болка могат да бъдат стимулиращи. Да или не? В името на какво да приемеш проклетата болка, въпреки страха си ?

Зависи коя болка.
Физическата е симптом за проблем. Не пия успокоителни, за да ми мине. Ако ме боли глава, корем, или каквото и да е, има причина, която трябва да се отстрани, за да спре болката. Да я потискаш значи да си затваряш очите.
Другата болка също не си я спестявам. Човек израства само през болката, друг начин няма.

от съклубарката В. аз пък си я спестявам. Случва се да ме боли глава и да открия че не съм пил кафе
Болката е добър учител, но това не значи че трябва да я търпиш. Учи тъкмо като я избягваш.

Не търпя да ме боли, първо ще потуша неприятното усещане, а после ще решавам проблема.
Но когато подозирам, че ще боли, дори без да съм сигурна дали наистина, опитвам да намеря обходен маршрут. Макар че, къде ще избягам от себе си? :) И да избегна болката, ще остане страхът.

Изчезне ли неприятното усещане, забравям за проблема, а той си остава. Глава ме боли ако работя повече от 12 часа на ден. Мога да си тръгна навреме или да пия аналгин. Опитвам се да слушам тялото си.
Нямам време и търпение за обходни маршрути. Като всеки човек съм имала и имам ужасни страхове, докато не се изправя срещу тях. Досега никой от тях не ме е убил, но чувството от преодоляването е невероятно. Победа над себе си.
И да, близките ми ме смятат за крайна, но на мен ми харесва. Все едно летя. "Перверзията" сигурно е пристрастяване към адреналина, стимулиран от страха.

е синдрома КК. И си го знаеш отлично, замисли се само какво ще стане когато няма да можеш да се самоубеждаваш повече в това

Всъщност, болката не беше ли механизъм, чрез който организма дава сигнал, че нещо не е наред с него? А кой е този нормален организъм, който се стреми към саморазрушение? Не е страх, а естествен инстинкт за самосъхранение. Ако го няма, явно системата дава грешка.

В този смисъл, мотивът, с който преодолявам инстинкта си е, за да избегна дълга агония, защото тя ми се струва по-разрушителна. И няма никакво геройство в случая. Всеки го може това.

Carpe diem! Volente deo!

Човек израства само през болката, друг начин няма.

Това тук, ми идва вповече....Досега не са канонизирали никой, само поради душевните му терзания

Carpe diem! Volente deo!

Остави го канонизирането. На кой му дреме.
Болката, или по-точно стремежът да я преодолеем, ни кара да променяме нещата. Тя е сигналът, че нещо не е наред, и импулса да действаме.

Виж сега, не се самозалъгвам, живота не е само иху-аху и жожо-можо :) . Гледам страха си и той е бариерата. Някой път просто няма начин, каквото трябва да се направи , трябва да се направи независимо с или без болка. Обаче винаги ,когато мога ще заобиколя. Това също е опит.
Тая работа с "нека ме боли" не ми изглежда сериозна. На принципа проба-грешка до някаква възраст човек се научава от какво боли.

Казваш ми, че страхът от болката не съществува? Или , че ти не изпитваш такъв?

Болката като самоцел и аз не я разбирам и не обичам да ме боли. Съгласна съм, че с проба-грешка се учим как да избягваме болката и това е безценен опит. Имах предвид, че без проба (заради страха от грешка и болка) няма опит, няма развитие.
И да, страхът е бариера. На нея пише, че между мен и целта ми стои болката. Въпросът е струва ли си целта, заслужава ли си цената. Като пресека бариерата, обикновено се оказва, че страхът преувеличава и болката не е толкова голяма или може да се избегне. Но заради страха не се отказвам от важни за мен цели, нито разчитам на безплатен обяд.

На моята бариера пише :"Внимание! Възможна болка след 1 км!"
Макар че в темата масово ни боли глава, ще използвам друга илюстрация. Човек страдал от любов, не се доверява лесно. Но и състоянието "нямам нужда от любов" не може да продължи цял живот. В един момент, колкото и голям циник да е, този човек ще рискува. Най-вероятно. Или пък не.

Казвам, че това което се определя като страх, си е всъщност най-нормален инстинкт за самосъхранение, който е присъщ на човека. И единствената причина, поради която той би избрал сам да мине през болката е, за да намали щетите, когато няма друго решение. Затова и мисля, че няма особено геройство в този избор, защото всичко това си е присъщо на човека.

По нагоре се спомена, че човека едва ли не израствал или се издигал духовно чрез болката. Аз не го мисля. Напротив, намалява чуствителността му, докато се почуства като изтръпнал крак и затова прави по-лесно този избор.
Ако за теб това състояние е липса на страх, то добре...аз съм безстрашната mirror

Преди никога не съм мислила, че ще се съглася с Джейми точно по този въпрос, обаче наистина номера е , да успява човек да не попада в такива ситуации, защото каква е тази работа, човек постоянно да си лепи ръката върху включения котлон и то защото преди това не е усетил горещината

Carpe diem! Volente deo!

Едва ли някой обича да го боли. Но понякога няма как да се избегне. Бих казал че добрия вариант е да се обмисли предварително как да се спести това усещане. Или да се минимизира. Винаги има начин ако човек наистина го иска. С течение на времето се изработва механизъм за предварителна оценка на нещата започвайки от най-лошите варианти и градирайки към безопасните. Естествено човек трябва да е готов да плати цената. Но ако наистина няма друг начин се прави сега и веднага. Очакването е отвратително. Както беше приказката: По-добре ужасен край отколкото ужас без край. А към любителите на :Нека ме боли мамо нека ме боли кат съм толкоз глупава - бих казал че глупоста не е порок а смъртоносен навик

Да се обича болката, мисля, че се нарича мазохизъм, ако е физическа болка и сигурно маниакална депресия, ако е душевна болка. А перверзия мисля, че се нарича физическо действие, което надхвърля границите на някои общоприети норми.
Страхът от болка/ самата болка и стимул свързвам само с екшън филмите при измъкване на тайна информация от някой.
В името да запазиш или да получиш нещо важно за теб си готов и да преживееш известна болка. Ако ти трябват конкретни примери, ще ти кажа, че всичко е частен случай и личен избор.

"Hi, I'm empty
So tell me you care for me"

Страхът освен да стимулира, може да те "вцепени" или да изнерви и да допринесе до куп грешки и то точно тогава, когато е нужна прецизност...

от какво ти става.
страхът сам по себе си нищо не прави. хората го правят.

на въпроса в името на какво - аритметика за 2ри клас: като събереш + и - се получава отговорът.

__________________
- все е хубаво.

Аз не се сещам за такова нещо страх от болка.
Не ми се е случвало да се въртя в леглото и да ме облива студена пот защото утре ще ме боли. Не си причинявам болка защото е неприятно. По същата причина избягвам съседката от долния етаж ама никакъв страх не изпитвам. Но нито болката нито евентуалния страх от нея биха стимулирали каквото и да е било според мен.
Всъщност страха е двигател на обществото, но не точно този от темата. Раждането би трябвало да е доста болезнено, но доколкото си спомням болката не беше в списъка страхове които жена ми имаше покрай него. Приказвам си само. Не съм много убеден

лучше ужасный конец, чем ужас без конца

По последни данни измъкването на тайна информация не става с болка.