Борите ли се?

Борите ли се за любовта си?

Трябва ли да се "борим за любовта си"?

Как се борите за любовта си?

Моето скромно мнение е, че не се боря и няма да се боря, ако човекът ме обича - добре, ако спре да ме обича, си отива и аз го пускам да си иде. Не мога насила да накарам някого да ме обича.

Изваждам положителното от отрицателното.

Ако на някой може да помогне....нещо много елементарно и истинско...
- Бабче, аз ще се боря за любовта си. Няма просто така да им го дам. Няма да отпусна ръце, няма да се предам без бой!

- Момичето ми, знаеш ли онази любима игра от училищните
празненства, когато трябва да се бяга около столовете, които са с един
по-малко от играчите; а когато кажат стоп и музиката спре, всеки се
старае да успее и да заеме стола пръв? Е, ти нали играеш точно тази
игра, когато се опитваш да се "бориш". Защо да бягате двама или дори
трима около един стол, да се опитваш да надхитриш съперничките си и да
го заемеш първа, ставайки за смях на околните, да нервничиш и да се
ядосваш? Огледай се наоколо - до стената има други незаети столове. Ти
си вече голяма, зряла, време е да престанеш да играеш детски игри.


Бабче, не разбирам какво става:
той изведнъж, без обяснения просто изчезна. Всичко вървеше добре, а
после...Вече не го виждам, телефонът мълчи, и вече не се срещаме дори
случайно. Може да се е случило нещо? Или все пак съм го обидила с нещо,
може би си струва да му се позвъни и да се поговори, да се изясни,
какво все пак става?
- Дъще, не си струва, повярвай ми. Нали и ти самата знаеш
отговора, само че не искаш да си го признаеш. Той не звъни, защото не
иска - много е просто. Запомни, дете, докато мъжът се интересува от
жената, той няма да изчезне. Ще счупи телефона да звъни, ще обикаля
около входа, ще организира случайни срещи. И никакви причини, дори
най-жестоките, няма да станат причина той да не е до нея, ако той иска
именно това. И ако ти не искаш да го караш в отговор на твоя въпрос
"защо е изчезнал от живота ти", да ти казва, че е бил много зает или е
имал много работа, то по-добре не питай. И ако не си търсиш излишно
повод да си причиниш болка като чуеш истината, по-добре не питай. Нали
и така знаеш отговора.

Не помня къде съм го чела, но съм си го "копнала" прилежно

Моето скромно мнение е, че може човек да се бори, макар и не с нокти и зъби, а със своите качества. Но ти си права, че ако човекът ме обича - добре, ако спре да ме обича, си отива и аз го пускам да си иде. Не мога насила да накарам някого да ме обича.

Насила хубост не става.

Да не мислиш обаче, че внучката е повярвала на баба си ?! Мнеее .. в никакъв случай .. Баба й е остаряла и изкуфяла.

ей, кФа си значи...

Не, бре .. И на мен тази приказка много ми хареса. Обаче .. еле пък кога кажеш на някой, че не прави необходимото, за да "вземе" някой, защото не го иска .. достатъчно, се започват едни оправдания - Ама, аз такова в момента .. Ма не знам кво искам .. Ма ти не ме разбираш .. Ма тополите се клатят .. А то простичко та простичко - ей, на ! жената си го е казала.

аз затова и съм си го запазила...ясно и точно си го е казала...и понякога е по-добре човек, когато има само едното достойство- него барЕм да си го запази...

Така е, както си го написала, и съветите са много добри.

Но аз си давам сметка, че би ми било приятно да видя, че Той е готов да се бори за мен и не му е все едно какво ще направя. Значи и обратното е вярно. може би в някои случаи трябва да се борим?!

Изваждам положителното от отрицателното.

Аз се сещам за два вида "боря се за любовта си". Когато има пречки, или пък когато тя си е затръгвала, и ние се борим да я върнем.
Когато си е затръгвала, по-често борбата е за статута, а не за любовта.
Чрез борба не можем да я върнем. Чрез борба можем да запазим статута си.

Моята любов, си е моя. Нея никой не може да ми вземе, вътрешно състояние,
или състояние на духа, тя не зависи от обектите

А "обекта" на любовта е свободен, нЕма как да водя битки за него...

Баз да притиндирам за нищо, според мен да редно е да се бориш за любовта си, за приятелството си, та ако щеш за външният си вид, кариерата си и прочие. Без да искам да критикувам никого другото е оцеляване, нагаждане (изборът на празният стол) и пр..... Борбата обаче трябва да бъде споделена, тоест и двамата да се борят и то в името на нещо което ги обединява.

Поздрави,

бва

аз също съм на мнение, че когато има любов то и двамата трябва да се грижат и да си я "отглеждат", но нищо вечно няма и когато при единия си е отишла...няма смисъл да се преследва - получава се обратен ефект...и гадна работа...съветите са, именно, когато си е "отишъл" единия...и както често се случва- оставил нещата на догадки- т.е. не е имал да заяви края пред другия...

Много вярно

Само да допълня, че понякога се налага и със себе си да се бориш.
Да направиш някакъв компромис ... това си е вид борба със собственото его

За любовта си могат да се борят двама, когато има някакви странични обстоятелства, които са застанали на пътя им. Борба от единя обект е безмислена, защото явно другият не усеща вече любов, а иска свобода. С една дума любовта е споделеност, не самоцел и борба. Аз не обичам да воювам еднопосочно. Такава борба отблъсква.

Не.
Не.
Не.

Срещу външни обстоятелства - да, с нокти и зъби.
Срещу собственото си любовно умопомрачение - също.
Срещу обекта "в името на любовта" - в никакъв случай.

п.п. Външните обстоятелства не включват съпернички. Само скудоумни интриги и интриганти.

СъС чЕрНо ФеРеДжЕ

Незнам за колегите, но мен лично ме разсмиват напъните да се боря! за любовта си (каквото и да значи това, веднага ми идват на ум Ромео и Жулиета начи)
Съгласна съм, че на негативизми, заплашващи връзката или семейството се дава отпор, но ЗАЕДНО - от двамата се води битката.
Друга борба - ъъъ понякога, ако другарчето е забравило ъъъъъ го бухвам на леглото.
Еми и това е борба, нали.

Ако съдбата е спряла да ви се усмихва, опитайте се да я разсмеете!

Да го хвана за косата? Да редя ред сълзи и ред сополи? Пистолет в челото, пръст на спусъка и т.н. Да започна да се кипря и пъча? Да доказвам, че съм нещо повече или поне достойна, ама за какво? Да изпълнявам всички изисквания? Какво значи да се бориш за някого? Ей на този въпрос искам отговор.

Днес казах при едно обсъждане, че, ако "Партньорът ми иска да е с някоя друга, ще го оставя да бъде с нея. не мога насила да го накарам да е с мен." И на въпроса: "Няма ли да се бориш за него?" В главата ми възникнаха мисли, подобни на твоите.

Но пък като се размислих от моя гледна точка, ако Той мен ме остави на другия, и не ми покаже, че ме иска, че му пука за мен, че го боли, че ще му липсвам, ще реша, че не ме е обичал.

Изваждам положителното от отрицателното.

А дали ще разбереш, че ти е дал свобода, а не, че е безразличен към теб.

Изваждам положителното от отрицателното.

Обичаме да водим безмислени борби.

Изваждам положителното от отрицателното.