Re: Едно есенце... (не е мое)

Не ми стана ясно, какво точно твърди този момък...
Ако приемем, че мъже, живеещи в дадени условия /мъжки пансиони, затвори, казарми, манастири и т.н./, прибягват до взаимно задоволяване, това бих го разбрал...
Но ако отхвърлим самия сексуален акт като крайна изява на сексуалността, какво да кажем за секс- фантазиите и любовта, насочени към представители на собствения ти пол? Това надали може да се нарече "буржоазен дискурс"...

Според мен трябва да се прави разграничение между задоволяване на нагона /което може да се извърши и между лица от един и същи пол, въпреки че не ми е ясно, защо не се прибягва до онаниране в по- горните случай от хора, които нямат хомо ностройка/, и онова, което ни тласка да не бъдем сами през по- голямата част от активния ни живот- а именно желанието да намерим сродна душа /без значение дали е от собствения ни пол.../


"Всъщност, куиър човекът се определя от това, което върши, а не от това, което е."
Аз бих казал: "Всъщност куиър човекът се определя от това, което чувства, а не от това, което върши"...

Прави каквото трябва, да става каквото ще...

Аз самият не съм напълно съгласен с есето, но както го разбирам, авторът цели да се бори с етикетите, които сами си поставяме. Той твърди, че те са непродуктивни и ограничаващи. Пуснах превода, защото наскоро доста етикети се размениха между различни участници в съседните теми.

"Всъщност куиър човекът се определя от това, което чувства, а не от това, което върши"...
В това има голяма доза истина - аз се чувствам привлечен от мъже и си въртя главата след някой стегнат мъжки задник или предник, ерго съм гей. Но, ако правилно разбирам автора, невисички мъже които правят секс с други мъже се *чувстват* така, дори и да се вглеждат по стегнати дупета или да сънуват мокри сънища с мъже. Те не са "хомосексуални" - сексуализираното желание при тях не е основата на такова самоопределение. И не бива да бъде, ако не целим да служим на еснафската (буржоазната) идея, че човек трябва да бъде нещо си.


от C. Van Vechten

Не бива да служим на нещо, което не чувстваме...
Не бива!
Нали затова дадох пример и с казарма, затвор, манастир- бил съм само в първата, и не съм си помислил за секс, въпреки че съм се къпал с още тридесетина други мъже /момчета/...
В интерес на истината, тогава все още се натисках да бъда хетеро, сега, като се замисля, явно съм успял... Въпреки че още като дете и юноша си бях чист гей... И това означава, че има моменти, в които човек успява поради обстоятелствата и възрастта да игнорира основното /сексуално/ в себе си...
Така или иначе, ще се прераждаме още многократно, и всички несъвършенства ще успеем да отстраним от онова, което смятаме за съвършено...

Прави каквото трябва, да става каквото ще...