Слаба съм ....

Ей хора благодаря Ви . Много съвети прочетох тук във вашя форум и накрая постигнах това което желаех. Съжалявам, че чак сега се регистрирам, но нямаше как да не Ви благодаря, защото само тук можах да открия тайната.
Бях 95 килограма и от средата на м.януари съвсем успешно свалих 22 килограма. И много добре ги поддържам за сега. Благодаря, че Ви има. Моят еmail e: an7777@abv.bg за хора с които мога да споделя идеи, за свалянето на поне още 7-8 килограма, но разбира се с цел да ги задъържа и поддържам. Успех.

Направо ме разби!

Хем ни благодариш, че ни има, което ще рече, че форума ти е помогнал. Хем пишете на мейл за да споделя.

Я бързо пиши тука.

Е как ще пише, като знае, че поредната реклама на някое хапче ще бъде изтрита

Верно, сигурно нова разновидност на Лида или хербанезнамкво си :)

Не не е така. Да наистина благодаря.

Добре, разкажи ни малко повече Наистина е интересно, трябва да пишеш тук - всички сме любопитни.

-----------------
Дюканка в доживотна четвърта

Ами просто съчетах всяко мнение. Дори и мненията за хапчетата. Защото форума е доста голям нали. А моята борба със затлъстяването все пак е от 15 горини насам. Сладко не лизвам. Всъщност излъгах-за 4 месеца 2 пъти си хапнах, но можех да спра, след краткото поглъщане на малкото изкушение. За разлика от всеки друг път за 15 години.
После проумях, че Дюкан има право да хапвам зеленчуци, рибка и месце, но не и да ме лишава от лещата и плодовете.
Съчетах ги с времето-кога се ядат плодове, кога салати и меса и все пак ориз, картофки и леща. И най важното запомних, че след 19ч, трябва да седя като "изпъден гъсак" до масата или изобщо да се махна от нея.
И не на последно, но важно по място, не се отчаях нито за минутка, купих си хубавите тоалети за спорт, който още не съм започнала, защото се усещам все още тежка. Но мотивацията я имам. И всеки ден се чувствам в кожата си готина, независимо от факта, че имам израстъчета. Вина изпитвам само ако ям сладко. За всичко друго което ям не изпитвам такава. Не хапвайки сладкиши, организма ми се приучи да не отделя допълнителни количества инсулин и да иска още храна и сякаш от по малко се наяждам, сякаш стомаха ми се посви. А и портмонето ми е по пълно, за разлика от периода наречен "В царството на сладкишите". Сладкото просто вече не ми е приоритет. А когато все пак ми се прииска сладко, замествам тази мисъл с новия си бизнес, който се опитвам да развия.
А как се тъпчех със сладко просто не е за вярване. Една кутия огромна с бонбони изяждах и можех да продължа, ако майка ми не ме спреше, след порой от упреци.
Но много Ви чета да знаете.
И колкото до хапчетата, да пих и реклама няма да направя какво, но не ми навреди и не съм пила постоянно, а в пристъпите на желанието за чревоугодие.
Е не беше лесно да се навия да пия-2 седмици ми трябваха, но без начален тласък при мене просто нямаше да стане.
За 15 години от хилядите диети и превръщането на химията в мен в ленен метаболизъм, сега просто се преобразих. И формата и съдържанието ми са други. Признават го и другите

Ами остава да ти пожелаем да си запазиш добрите навици и да запазиш постигнатото
Пиши ни как върви задържането по-натам и за спорта ако успееш да го включиш.

-----------------
Дюканка в доживотна четвърта

О задължително. Само се колебая между-фитнес, каланетика, аеробика. Или да мина на тънката тарифа, сутрин и вечер само на стадиона по 10 обиколки.
Тук пак ще искам съвет.
Аз си мисля, че сладкото ми върши всъщност всичките проблеми, по важното е дали мога да живея изобщо без сладкиши. Ще изброя любимите ми, вие само ми помогнете в избора кое все пак да си вземам от време на време. Оооо, не не ми се говори за сладко, трябва да правя бизнес.

О задължително. Само се колебая между-фитнес, каланетика, аеробика. Или да мина на тънката тарифа, сутрин и вечер само на стадиона по 10 обиколки.


Изобщо не се колебай, опитай от всичко, само така ще намериш "своя" спорт. Важното е мотивация и упоритост. Много зависи и от това на колко години си, как са ти ставите, дали си пушач... При мен тези по аеробни спортове не ми са много по вкуса и го отдавам най-вече на цигарите. При интензивна тренировка усещам, че не съм уморена (все пак мускулите ми са тренирани), но нямам въздух и това ме кара да прекъсна и ме ядосва естествено, защото съм мека Мария и едни цигари не мога да си наложа да откажа! А си правя сметка ама колко ще тренирам и каква карта да си купя, а за цигари давам сигурно повече пари от тези за спорт!

По тази причина сигурно разбра, че предпочитам по бавните занимания - каланетика, йога, най-вече пилатес.

А! И най-много обичам да "тренирам" масаж :).


Но пък теб може би "дивото" спортуване те зове .

И за последно - поздравления за резултатите, силно ти пожелавам този режим, който ми се струва много разумен и разнообразен да ти остане като навик и никога повече да не се върнат безумните пориви за сладкиши.

Благодаря ти. Тебе най много съм те чела, признавам си. Изрових ти всички темички, комбинирах. Е, най ти се ядосвах на това, че ме караш да изчислявам до грамове всичко което поглъщах. И явно, че си се научила перфектно да се справяш с това-по точно с тази математика и до точност да изчислиш грамажите, които ще приемеш за през деня. Е аз на това му викам велико търпение. Все още ли поддържаш 65 килограма.
Колкото до цигарите-е ето това съм го пропуснала-че пушиш. И наистина ми идва да ти се накарам, ама яко. Помисли-къде е логиката и кое му е мъдрото или там както щеш го наричай-та хем пушиш, хем си изпразваш джоба, хем парите си даваш не за витамини, а за отрова-т.е с една дума нямаш пари. Хем си тровиш тялото и органите и от там нямаш и здраве. Не го разбирам, този порочен кръг-отиваш на работа, ставаш рано, трепеш се 8-9 до 10 часа за да отидеш и да похарчиш ценните си парици(т. е труд) за проклетата цигара, за да те умори и да те вкара в гроба. Аз така си го представих преди години, когато се опитвах от слабост да ги науча проклетите тютюни. В моите представи имаш авторитет-ти специално, заедно с още няколко имена тук, които редовно пишат и не разбирам защо не поведеш тази борба и да я спечелиш точно по този начин по който си спечелила с килограмите-борбата
Ей не те съдя, само това не искам да си мислиш. И аз се опитах да ги науча проклетите му цигари, но БОГ явно друго бе решил (да се трова със сладко примерно) за да разбера накрая, че ще се сгромолясам както ходя. Защото наистина 95 кг. на 1.60 високо човече се нарича бомба със закъснител и от естетическа гледна точка, се нарича голямо и обло кюфте. И някой си ми го казваха, особенно близките-от тях по малко боли.
Да не говорим, че независимо, че съм на 31 г., до 40 аз вече щях да си развия всички започнали ме симптоми на диабет тип 2. И това изчетох, инсулинова резистентност, метаболизъм-много слаб, поликистоза, стеснение на кръвоносни съдове и последващи сърдечно-съдови заболявания. Поликистозата си я имах, Слава на БОГА, че след прием на противозачатъчни безразборно-все пак успях да зачена-едно детенце.
Аз нямах избор-аз трябваше да предприема трудната крачка и да сложа хапчето в устата си. А ми трябваха 2 месеца за да се реша точно по този начин да действам.
Отидох в една лаборатория-изследвах го, да зная наистина ли не вреди, лаборантката каза пий го. И накрая начина е бил много лесен(Диета и спорт), но много труден за извършване именно защото аз не успявах да спра порочния кръг-ядене -отделяне на повече инсулин и пак ядене.
Сега съм щастлива, не ми се яде сладко и не ми е в главата, което е по важното, искам да се храня здравословно. Пицата не ми грабва вече очичките. И най ваяжното което исках да постигна- понеже много обичам хората-исках те да се интерсуват от мене, да ми обръщат внимание, да се вслушват в мнението ми, а не го постигах. Сега това е много по лесно. Сега и за големите грешки ми прощават, защото изглеждам по различно. Всеки дебеличък човек ще ме разбере, какво искам да кажа с последното изречение. Аз все още не съм манекен имам си поне още 8 до 10 килограма отгоре. Но този път стимула е по голям и смятам да ги постигна без гадните хапчета. Защото няма какво да се крие, хапчето си е химия, но то се използва единствено и само в крайни случай.

Е, най ти се ядосвах на това, че ме караш да изчислявам до грамове всичко което поглъщах. И явно, че си се научила перфектно да се справяш с това-по точно с тази математика и до точност да изчислиш грамажите, които ще приемеш за през деня. Е аз на това му викам велико търпение. Все още ли поддържаш 65 килограма.

Тази математика ми помогна най-много. Но с течение на годините вече съм спец да преценявам на око, а и толкова пъти съм смятала най- различни ястия, та вече не ми е и необходимо.

Разбрах, че най-добре за мен е да се храня натурално с възможно най-малко химия, а това предполага по- простички неща - месо, риба, яйца, зеленчуци, плодове (с едно наум), млечни, избягвам до колкото мога рафинираните храни, но пък пусто зехтина е скъпичък. И знаеш ли установих, че ми е по-евтино да приготвям ястия с месо, отколкото примерно да се храним с кремвирши.

Е и аз не съм светец и още имам миражи по мазната баница :)

И то затова в момента килограмите ми са 67, ама ще ги смъкна, само трябва да се стегна и да мина изключително на месо, риба и зеленчуци и за две седмици смятам да се справя.

Колкото до цигарите-е ето това съм го пропуснала-че пушиш. И наистина ми идва да ти се накарам, ама яко. Помисли-къде е логиката и кое му е мъдрото или там както щеш го наричай-та хем пушиш, хем си изпразваш джоба, хем парите си даваш не за витамини, а за отрова-т.е с една дума нямаш пари. Хем си тровиш тялото и органите и от там нямаш и здраве. Не го разбирам, този порочен кръг-отиваш на работа, ставаш рано, трепеш се 8-9 до 10 часа за да отидеш и да похарчиш ценните си парици(т. е труд) за проклетата цигара, за да те умори и да те вкара в гроба.

Това направо е меко казано в сравнение с думите, които аз си говоря. Ама нейсе кога ли ще метна и отказване на цигарите!

Ох, знаеш ли много жестока съм с тебе по отношение на цигарите. А като се сетя аз как се тъпчех-в буквалния смиъл на думата-със сладкиши, вафли, шоколади и тем подобни и как не намирах силички да спра. Нито мотивация.
Та до някъде те разбирам-за това с цигарите. Сигурно е по различно от страстта по сладкото, незнам, СЛАВА НА БОГАне успях да се захласна по тютюна, но съм опитвала цигарки.
Абе ти да не се страхуваш, че ще вземеш да вдигнеш килограми, ако спреш да пушиш и този панически страх да те стимулира -именно да не ги спреш. Защото аз от доста познати съм чувала -"спрях цигарите и напълнях.

Никотинът си е доста сериозен наркотик, а пристрастяването към него е сравнимо с това към хероина.

Най-важното е невидимо за очите.

Така си е...

Абсолютна глупост - това го казвам като бивш вече пушач.

Никотина е супер-слаб ако може въобще да се нарече наркотик... Никотиновата зависимост отминава напълно между 1 и 2 седмици след спиране на пушенето. Досега не съм чул това да е станало с хероиномани. Проблема при спирането на цигарите е по-скоро психологически - някак си се чувстваш некомфортно на места и в моменти, където преди си пушил (например след ядене, на спирката докато чакаш автобус, в кръчмата с приятели-пушачи, на масата и т.н.). Тази "зависимост" продължава с години и много трудно се преодолява. Но тя няма нищо общо с никотина

Колко време си пушил?
Щот аз съм дърта тютюнджийка - вече 20 години стаж.
Спирала съм за 3 месеца.

Ако си мислиш, че да се спре хероинът е по-трудно - много грешиш. Именно психическата зависимост при никотина е проблем. Физическата е доста слаба. Познавам много хора, употребяващи хероин. Практически всички са спирали за поне по няколко месеца, но после пак са започвали. Вярно, спирането е малко по-гадно, но така или иначе всички спират, изкарват абстиненцията и пак започват.

Най-важното е невидимо за очите.

пуших над 15 години. Не пуша от 15 януари 2005 г. Повече нямам намерение да пуша през живота си.

но така или иначе всички спират, изкарват абстиненцията и пак започват

Точно така, ВСИЧКИ, нали? а с пушачите положението е доста по-добре...
Въобще, нелепо е да се сравнява който и да е наркотик с никотина.