Интелигентното Християнство
18 отговора
0 прегледа
Интелигентното Християнство
Днес, когато Църквата празнува четвъртата Неделя след Възкресение, наричана НЕДЕЛЯ НА РАЗСЛАБЕНИЯ (вж. Йн. 5:1-15) и почита Св. ап. Симон Зилот, в годишния ми план за четене и изследване на Библията е определено да започна книга Исая. Отчаян от малоумния наставнически подход на фундаменталистките протестантски коментари (ярък пример за които е преведената и на български диспенсационалистка шитня на Уилиям Макдоналд), реших директно да премина към съответния том (24-ти) от World Biblical Commentary, проверена и доказано академична поредица.
Обаче преди това, за всеки случай, се осмелих да надзърна и в единствената католическа коментарна книга, с която разполагам -
The Collegeville Bible Commentary. Ed. by Bergant, D., & Karris, R. J. (1989). Collegeville, Minn.: Liturgical Press.
Дзън! Бях наистина щастливо същисан (и все още съм!) от интелигентното и същевременно семпло изразено анти-фунди придихание, което ме посрещна още в самото въведение към въпросната библейска книга. Оставям и на вас да вдъхнете от неговата ненатрапчива свежест и поне за момент да отдъхнете от сектантските и антихристиянските клишета.
ИСАЯ
Джон Дж. Колинс
Въведение
Книгата на Исая представя по особено остър начин два проблема, с които се сблъсква християнския интерпретатор на Стария Завет. Първият касае несъответствието между повърхностното впечатление от текста и съвременните критически реконструкции на неговата история и значение. Християнската традиция, подобно на Юдейската, дълго време считаше цялата книга за произведение на един пророк, Исая от Йерусалим. Кричическите изследвания, обаче, ни научиха да различаваме Първо-Исая (глави 1 - 39), Второ-Исая (гл. 40 - 55) и Трето-Исая (гл. 56 - 66). Втория и Третия Исая днес се датират към късния шести век пр.н.е., двеста години след Исая Йерусалимски. Освен това, по всичко личи, че по-малко от половината от Първо-Исая действително съдържа думи на самия пророк. Останалата част е била добавена от анонимни книжници в следващите няколкостотин години. Юдейска легенда разказва, че пророк Исая срещнал смъртта си бивайки разсечен на две по време на управлението на нечестивия цар Манасия. Някои консервативни християни чувстват, че книгата му претърпява подобна съдба в ръцете на критиците.
Вторият проблем касае христологическата интерпретация на Стария Завет. Книгата на Исая е особено ценена от християните, тъй като изглежда, че тя предсказва съществени моменти от живота на Иисус; най-ярките примери са девственото раждане в Ис. 7 и скръбта и смъртта в Ис. 53. Части от тази книга се цитират или загатват повече от триста пъти в Новия Завет. Самият Иисус твърди, че изпълнява текст от Исая (61:1-2) в проповедта си в Назарет (Лука 4:18). И все пак, критическият подход настоява, че най-напред трябва да разберем библейските текстове в техния собствен исторически контекст. Исая е отправил послание към хората от своето време и това послание не е изисквало от тях да познават събития, които са щели да се случат няколкостотин години по-късно. Начинът, по който Исая е ползван от авторите на евангелията ни дава информация за вярата на ранните християни, а не за оригиналното послание на пророка.
Така, критическите изследвания хвърлят съмнение върху единството на Книга Исая и върху християнското вярване, че тя предсказва Христос. Всяка от тези две точки се оказва шокираща за християните, макар днес вече това въздействие да е попреминало, освен в най-консервативните кръгове. И все пак, критическият подход към Библията не трябва да се разглежда като отрицателно развитие. Той обогати нашето разбиране на Писанията, показвайки ни как "словото на Господа" се корени в и говори на конкретни исторически ситуации. Библията не е книга с догматични твърдения, които трябва да се наизустят и повярват, а динамична илюстрация за вярата на един народ във вечно променящи се обстоятелства. Ако разберем как дадено пророчество изразява посланието си в оригиналния му контекст, то ние бихме разполагали с ключ за това, как това послание трябва да се разбира в други контексти. Не бихме могли подобаващо да оценим Матеевата употреба на Имануиловото пророчество (Мат. 1:23), преди да проумеем посланието, което Исая предава на цар Ахаз, в оригиналната ситуация на отправянето му (Ис. 7:10-17).
За онези, които са го овладели, историческият критицизъм е огромна освобождаваща сила, понеже той изкарва наяве множество аспекти на библейската вяра, които са били заровени от догматическото богословие на една по-късна епоха. Но днес си даваме сметка и за това, че чисто историческият подход също съдържа известни ограничения. В случая с Исая, ние просто не разполагаме с информация за историческата ситуация на някои пророчества, или разполагаме само с най-общи сведения. Освен това, силата на някои пасажи се дължи на това, че те транцендират оригиналните си контексти; те изразяват фундаментални надежди, страхове, или прозрения, които са приложими в повтарящи се ситуации. Великите месиянски пророчества на Исая попадат тъкмо в тази категория. Пасаж като Исая 11, който описва видение за деня, когато вълкът ще лежи кротко до агнето, изразява един универсален копнеж за мир, който надхвърля конкретната историческа ситуация.
Обаче преди това, за всеки случай, се осмелих да надзърна и в единствената католическа коментарна книга, с която разполагам -
The Collegeville Bible Commentary. Ed. by Bergant, D., & Karris, R. J. (1989). Collegeville, Minn.: Liturgical Press.
Дзън! Бях наистина щастливо същисан (и все още съм!) от интелигентното и същевременно семпло изразено анти-фунди придихание, което ме посрещна още в самото въведение към въпросната библейска книга. Оставям и на вас да вдъхнете от неговата ненатрапчива свежест и поне за момент да отдъхнете от сектантските и антихристиянските клишета.
ИСАЯ
Джон Дж. Колинс
Въведение
Книгата на Исая представя по особено остър начин два проблема, с които се сблъсква християнския интерпретатор на Стария Завет. Първият касае несъответствието между повърхностното впечатление от текста и съвременните критически реконструкции на неговата история и значение. Християнската традиция, подобно на Юдейската, дълго време считаше цялата книга за произведение на един пророк, Исая от Йерусалим. Кричическите изследвания, обаче, ни научиха да различаваме Първо-Исая (глави 1 - 39), Второ-Исая (гл. 40 - 55) и Трето-Исая (гл. 56 - 66). Втория и Третия Исая днес се датират към късния шести век пр.н.е., двеста години след Исая Йерусалимски. Освен това, по всичко личи, че по-малко от половината от Първо-Исая действително съдържа думи на самия пророк. Останалата част е била добавена от анонимни книжници в следващите няколкостотин години. Юдейска легенда разказва, че пророк Исая срещнал смъртта си бивайки разсечен на две по време на управлението на нечестивия цар Манасия. Някои консервативни християни чувстват, че книгата му претърпява подобна съдба в ръцете на критиците.
Вторият проблем касае христологическата интерпретация на Стария Завет. Книгата на Исая е особено ценена от християните, тъй като изглежда, че тя предсказва съществени моменти от живота на Иисус; най-ярките примери са девственото раждане в Ис. 7 и скръбта и смъртта в Ис. 53. Части от тази книга се цитират или загатват повече от триста пъти в Новия Завет. Самият Иисус твърди, че изпълнява текст от Исая (61:1-2) в проповедта си в Назарет (Лука 4:18). И все пак, критическият подход настоява, че най-напред трябва да разберем библейските текстове в техния собствен исторически контекст. Исая е отправил послание към хората от своето време и това послание не е изисквало от тях да познават събития, които са щели да се случат няколкостотин години по-късно. Начинът, по който Исая е ползван от авторите на евангелията ни дава информация за вярата на ранните християни, а не за оригиналното послание на пророка.
Така, критическите изследвания хвърлят съмнение върху единството на Книга Исая и върху християнското вярване, че тя предсказва Христос. Всяка от тези две точки се оказва шокираща за християните, макар днес вече това въздействие да е попреминало, освен в най-консервативните кръгове. И все пак, критическият подход към Библията не трябва да се разглежда като отрицателно развитие. Той обогати нашето разбиране на Писанията, показвайки ни как "словото на Господа" се корени в и говори на конкретни исторически ситуации. Библията не е книга с догматични твърдения, които трябва да се наизустят и повярват, а динамична илюстрация за вярата на един народ във вечно променящи се обстоятелства. Ако разберем как дадено пророчество изразява посланието си в оригиналния му контекст, то ние бихме разполагали с ключ за това, как това послание трябва да се разбира в други контексти. Не бихме могли подобаващо да оценим Матеевата употреба на Имануиловото пророчество (Мат. 1:23), преди да проумеем посланието, което Исая предава на цар Ахаз, в оригиналната ситуация на отправянето му (Ис. 7:10-17).
За онези, които са го овладели, историческият критицизъм е огромна освобождаваща сила, понеже той изкарва наяве множество аспекти на библейската вяра, които са били заровени от догматическото богословие на една по-късна епоха. Но днес си даваме сметка и за това, че чисто историческият подход също съдържа известни ограничения. В случая с Исая, ние просто не разполагаме с информация за историческата ситуация на някои пророчества, или разполагаме само с най-общи сведения. Освен това, силата на някои пасажи се дължи на това, че те транцендират оригиналните си контексти; те изразяват фундаментални надежди, страхове, или прозрения, които са приложими в повтарящи се ситуации. Великите месиянски пророчества на Исая попадат тъкмо в тази категория. Пасаж като Исая 11, който описва видение за деня, когато вълкът ще лежи кротко до агнето, изразява един универсален копнеж за мир, който надхвърля конкретната историческа ситуация.
Re: Интелигентното Християнство
мне; синият мост е за над перловската река - ще свърже след изборите нас, от централните квартали, с другите, дето ще гласуват за пожарникаря; отдолу текат комунягите (бсп и aтака).
Сравни с резултатите за миналите местни избори по квартали:
[линк]
други въпроси по темата?
Сравни с резултатите за миналите местни избори по квартали:
[линк]
други въпроси по темата?
Re: Интелигентното Християнство
Това звучи по-кошмарно и от най-долнопробния "православен" учебник по догматика (всъщност в момента се сещам за един конкретен по литургика).
Извинявай, но това си е жив КОМЕНТАР и то действително АКАДЕМИЧЕН (за да не казвам схоластичен)!
"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."
Извинявай, но това си е жив КОМЕНТАР и то действително АКАДЕМИЧЕН (за да не казвам схоластичен)!
"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."
Като коментар
Нали има едно старо твърдение, че Писанието има и конкретен, и пророчески, и алегоричен смисъл. В такъв случай не виждам проблем Бог да направи така, че думите, които пророците Му, в това число Исая, казват и които са записани, едновременно да имат конкретно историческо значение към даден момент и да могат адекватно да се отнасят и към по-късни моменти като например идването на Христос.
Такова отношение би ни позволило едновременно да прилагаме исторически критицизъм към това, за което даден текст от Писанието се отнася и същевременно да запазим религиозното си удивление от пророческата сила на текста. Вярата и разумът спокойно могат да вървят ръка за ръка, когато религията им служи за пътеводител.
Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...
Такова отношение би ни позволило едновременно да прилагаме исторически критицизъм към това, за което даден текст от Писанието се отнася и същевременно да запазим религиозното си удивление от пророческата сила на текста. Вярата и разумът спокойно могат да вървят ръка за ръка, когато религията им служи за пътеводител.
Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...
Re: Интелигентното Християнство
приемам ги само ако са насочени към източника, който цитирах; на мен лично акълът ми стига само за да преценя горе-долу кое е качествено, и кое не чак толкова; кое си заслужава да бъде цитирано, и кое не.
Re: Като коментар
... и конкретен, и пророчески, и алегоричен смисъл
мисля си дори, че многопластето на свещените текстове и зависимостта им от интерпретативната традиция е една от причинте те да са тъкмо свещени и боговдъхновени; катехизисът или напълно ясната инструкция няма как да притежават този признак; зад всяка сериозна и исторически утвърдена интерпретация на Писанието стоят не интелектите на индивидуалните автори, а богопочитащият опит на вдъхновилата ги верска общност; осъзнаването на това ми върна вярата в юдео-християнския Бог, и то на едно, смея да кажа, по-високо равнище, след като напълно я бях захвърлил поради краен скептицизъм; поздрави.
мисля си дори, че многопластето на свещените текстове и зависимостта им от интерпретативната традиция е една от причинте те да са тъкмо свещени и боговдъхновени; катехизисът или напълно ясната инструкция няма как да притежават този признак; зад всяка сериозна и исторически утвърдена интерпретация на Писанието стоят не интелектите на индивидуалните автори, а богопочитащият опит на вдъхновилата ги верска общност; осъзнаването на това ми върна вярата в юдео-християнския Бог, и то на едно, смея да кажа, по-високо равнище, след като напълно я бях захвърлил поради краен скептицизъм; поздрави.
Re: Като коментар
"зад всяка сериозна и исторически утвърдена интерпретация на Писанието стоят не интелектите на индивидуалните автори, а богопочитащият опит на вдъхновилата ги верска общност; осъзнаването на това ми върна вярата в юдео-християнския Бог, и то на едно, смея да кажа, по-високо равнище, след като напълно я бях захвърлил поради краен скептицизъм; поздрави."
Добри новини, радвам се да го чуя.
Добри новини, радвам се да го чуя.
офф
А Синята Коалиция ще я бъде ли на тези избори? С тези проблеми около регистрацията на СДС ...
Re: Като коментар
ах, неориентираният абсентчо пак си изпроси майчинско снизхождение (от теб и Анн), хак да му е...
шегувам се, де - знам, че го казвате добронамерено
шегувам се, де - знам, че го казвате добронамерено
Re: офф
Доколкото разбрах, в листата за евроизборите няма да се посочва, че какндидатите в коалицията са и от СДС, точно поради този към момента нерешен казус около председателството; но така или иначе Синята коалиция ще се яви на евроизборите с бюлетина #11; за парламентарните предстои да се доутчнява, но, предполагам, пак състава и името на коалицията ще се запазят.
Re: офф
Е, точно състава не ми е ясно как ще се запази, ако не успеят с регистрацията. Но дано да е така ...
Re: Като коментар
Какъвто ще да е, нали не е талибан.
Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...
Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...
Re: Интелигентното Християнство
"Вторият проблем касае христологическата интерпретация на Стария Завет. Книгата на Исая е особено ценена от християните, тъй като изглежда, че тя предсказва съществени моменти от живота на Иисус; най-ярките примери са девственото раждане в Ис. 7 и скръбта и смъртта в Ис. 53. Части от тази книга се цитират или загатват повече от триста пъти в Новия Завет. Самият Иисус твърди, че изпълнява текст от Исая (61:1-2) в проповедта си в Назарет (Лука 4:18). И все пак, критическият подход настоява, че най-напред трябва да разберем библейските текстове в техния собствен исторически контекст. Исая е отправил послание към хората от своето време и това послание не е изисквало от тях да познават събития, които са щели да се случат няколкостотин години по-късно. "
Джон Дж. Колинс
Да Бог чрез Исая е отправял послание към хората съвременници на пророка, като не виждам пречка текста да се отнася и за бъдещето. :-), както твърдят авторите на Новият завет.
Матей 8:17 за да се сбъдне реченото чрез пророк Исая, който казва: "Той взе на Себе Си нашите немощи и болестите ни понесе."
Лука 4:16-21
16. И дойде в Назарет, където беше отгледан, и по обичая Си влезе в синагогата в съботния ден и се изправи да чете.
17. Подадоха Му книгата на пророк Исая и Той, като отвори книгата, намери мястото, където беше писано:
18. "Духът на Господа е на Мен, защото Ме е помазал да благовестявам на бедните; изпратил Ме е да проглася освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените,
19. да проглася благоприятната Господна година."
20. И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него.
21. И започна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши.