да се разведа ли

живеем с мъжа ми от близо 20години.Имаме дете.от 10 години той има приятелка ,с която е всеки ден,от 5 има втора.поддържа връзка и с двете,но смята ,че не трябва да се развежда,защото не вяврва в щастливата семейна идилия.не правим секс от няколко години,нямаме и желание.имаме много приятели,забавляваме се,когато аз не се сетя за някоя от двете и тогава не знам какво да правя,не мога място да си намеря

Че , намери си и ти някой доколкото си още в норма / не си луднала / , или , аз ако бях , да съм се развела до сега .

Такива отношения са малко странни. Не са рядкост, изобщо даже. Аз лично никога не съм ги разбирала. Но в крайна сметка хората са различни и следват собствените си разбирания и сърце. Само ти можеш да си отговориш на въпроса, който си задала.

Тъй или иначе живееш в този филм от години. Явно не си щастлива, но и положението е търпимо, щом продължава толкова дълго. Не те съветвам да го напуснеш просто за идеята и да останеш сама с детето. По-скоро потърси човек, заради когото си струва да го напуснеш и с когото искаш да живееш. Така ще си спестиш травмата да свикваш да живееш сама, после отново да свикваш да живееш с друг. Успех!

А любовници за теб няма ли?

не съм срещнала човек,с когото мисля ,че мога да живея.може би съм консервативна,не обичам да се крия.вбесявам се ,че съм се провалила.от друга страна застарявам и докато досега край мен мъже винаги е имало едва ли ще продължи вечно.под мъже не разбирам любовници,а хора ,с които ми е приятно да бъда и на тях с мен.някак не мога да се примиря ,че не живея в своята приказка.един развод за мен означава провал.а пък в сегашното състояние се чувствам ненормална.не мога да си намеря правия път .а може би не съм срещнала човека ,който ми е нужен

Не ми се сърди , ама ако само в къщи си седиш , подходящия човек няма как да намериш . А за мен е вече отживелица , това да мислиш , че се проваляш ако се разведеш - напротив , така повече се проваляш като си мислиш , че постъпваш правилно като се правиш на мъченица .

последното нещо,което правя е да си стоя вкъщи.напротив- не мога да смогна да отделя време и внимание на всички хора, с които ми е приятно.а пък и мъченица не се чувствам,просто не знам кое е правилното.едва ли човек може да изкеже всички мисли в главата си. дали има идеал,така или иначе започнах да виждам наоколо как след години във всяко семейство настъпва периода на рутина ,всичко се превръща в навик.и дали в този момент всеки не е в правото си да се отдаде на други положителни емоции извън семейството.нали все пак тръпката ни кара да сме щастливи.и аз имам друг човек до себе си,но дали няма да се получи пак същото и с него?трябва ли при всеки такъв случай да се обвързваш отново и ще има ли край.с две думи - има ли семейство-приказка

Вие се държите един за друг, защото взаимно си давате усещането за сигурност. Но семейство и брачна връзка няма.
Ако неговите приятелки не те нараняваха, щеше да е добре, обаче те са факт, а ти си пренебрегната и нещастна. Значи, положението не е чак толкова нормално. Не се развеждайте, опитай да заживееш сама, да изградиш свой свят, свои личен живот и тогава решете дали не е по добре всеки по пътя си. Дължиш си поне един опит за нещо различно, а и го дължиш на достойнството си.

реших засега да не се развеждам,опитвам се да разсъждавам от позицията на самостоятелен ,жив и ценен човек.мисля,че повечето проблеми -моите и на безброй други хора произтичат от желанието да притежаваш някого-мъжа,жената ,детето и т.н.И когато усетиш,че не е твоя собственост започват страданията и проблемите.Когато нямаш претенции към някого,а просто му се радваш и обичаш такъв,какъвто е ,не предявяваш постоянно претенциии към него,тогава връзката ви ще е много по-силна и носеща радост.Всеки човек сам трябва да се опита да постигне радостта си от живота,а не да се опитва да държи някой отговорен за това .Може би това е така наречената безусловна любов.Да обичаш - това е избор ,който трябва да направиш сам, а не да контролираш избора на околните

Безусловната любов не трябва ли да получи и малко реципрочно отношение?
Пък и не усещам семйното положение да ти носи кой знае какви радости.

В кое си се провалила казваш?
Хм, аз смятам, че всеки човек има право на щастие и ако бракът му се е "провалил", то би следвало да поправи "провалът си".
Друг е въпроса, че това не е провал, а житейски опит! :)
Отделно от това решението дали да се разведеш или не е само твое! Когато аз реших да се развеждам и поисках съвет от майка си, тя само ми каза, че това е мое решение и тя няма как да го вземе вместо мен, но каквото и да реша имам подкрепата на семейството си! Е разведох се, без да смятам, че съм се провалила. Нещо повече понеже парен каша духа, реших да се омъжа отново!

Стрейнджи, то хубаво, само дето... на колко години си ти и на колко е Лавина6...

Насила хубост не става.

Няма дете - пей сърце, плямпа си ...

И пита мама кое-кво

не ми казвай
какво да правя
за да не ти казвам
къде да отидеш

мила защо го тьрпиш ако е заради пари ще те разбера но имаш право на щастие живота е много кратьк

1) а ако имаше дете какво? най голмите грешки са на хора които смятат че поддържайки трудните ситуации вкъЩи е по добре за децата....

истината е че ако някой се чуди дали да се разведе или не ТРЯБВА да се разведе първо заради децата и после заради себе си.

2) горе описаният случай е лична дилема на една жена и нейните чувства. не означава че не мисли за детето си, а че прърво трябва да вземе решение за себе си.

3) имам една приятелка на 27 години има сестра на 5 от една от любовниците на баЩа си. той е бил офицялно неверен цял живот и жена му е страдала всчките тия години, но си го е търпяла и не са се развели... и истината е че той е добър човек, който просто не може да живее с една жена.

последствията...моята прятелка пределено не таи добри чувства към баЩа си.и до някъде обвинява майка си за това че е търпяла толкова години.никога не е могла да разбере ситуацията в която е расла.
омъжи се много малка за човек много по възрастен от нея, с когото се обичат,но все пак не зная до каква степен не го направи за да създаде колкото се може по бързо едно НОРМАЛНО семейтво.


всеки избира за себе си. не е нужно неЩата да не вървят добре, но никой да не ми се оправдава че го прави заради децата си... заЩото най лесно е да са оправдаеш с някого който няма думата.

I did it myyyyyyyy waaaaaaaay!