Има ли нужда

от даването на шанс на мъжете? Я да ви питам тук като по-живели, по-видели и по-разбиращи от мъже. Защото напоследък съм се замислила какво всъщност става с тези прастари отношения.

Човешкия живот си има етапи - минаваш през пубертета, дивееш и палуваш, правиш глупости и усядаш. После правиш семейство, градиш някаква кариера, за да храниш това семейство. После децата почват да растат и закрепваш кариерата откъм пари и връзки, за да им улесниш живота на тези деца. И в тази ти пътечка мъжете идват, оглеждат, влизат в живота ти 'на кон' като победители и си заминават или подгонили други свои мечти/жени, или напъдени, или недоволни, че не са успели да те обезличат за по-лесна употреба. Поотупваш праха и измиваш суратя, зацапан от поредната връзка и пак си продължаваш нормално живота.

И идва момент, когато мъжете почват да ти искат някакси просто да им дадеш шанс. Да ме били върнели на някакви мои предишни етапи, които съм изживяла според момента и съм затворила доволна страницата! И съм продължила нататък ...

Струва ли си връщането според вас?


Major e longinquo reverentia

Доста тъпа грешка да се поставят нещата на подобна основа.
Ама човек понякога я допуска (да иска шансове). Нужно е повечко самоуважение.

"Човешкия живот си има етапи - минаваш през..."и..."Да ме били върнели на някакви мои предишни етапи, които съм изживяла според момента и съм затворила доволна страницата!".
Точно както и в голямата история, всеки си пише историята на живота(или му я пишат, но това е друга тема).Затова изцяло може да се каже същото :"Историята може да се повтаря само като фарс."
Защо е нужно?
Всъщност целият ти въпрос е така написан, че отговорът е вътре.

п.п. Таман се чудех за някакъв по-засукан евфемизъм на "стара чанта, ама лачена" и глей, как си го докарала-"по-живели, по-видели и по-разбиращи от мъже".

хъм
то да искат втори трети шанс хубаво ... но те знаят ли колко ще са прецакани???
Първо наивноста ни и вярата в чудеса е заминала заедно с първия "изпуснат" шанс. Та на следващите ще им се наложи кротко да минат през девете кръга на ада и ако оцелеят без да кажат гък може да има някакво развитие.
Обаче като всички себеуважаващи се мъже те не искат да се мъчат и предполагат, че ти ще симулираш амнезия за да минат нещата по гладко.... което разбирасе не става.
Та знаят ли какво искат всъщност с тоя шанс? НЕ

Обаче въпреки всичко то зависи от човека, от тебе, от желанието, от положението, от много други работи .... и без очаквания как всичко ще е точно както преди .
На някои хора им се получава вторият шанс .... на повечето не.

Струва ли си ...... ами никой не знае

If you want to tell people the truth,
make them laugh, otherwise they'll kill you.

Не можеш да се върнеш на предишен етап. Можеш да имаш само нови. С някой предишен - защо не, но не може да е същото. Може да не ти хареса а може и да ти хареса повече. Кой знае.

Кратко и ясно-НЕ!

Кофти е, че при теб се е получило така, но е напълно възможно историята да има Happy End, а не да се завърташ в омагьосани кръгове.
Ако едно нещо не иска да стане от първия път, ще стане от 101вия
Следователно има смисъл от вторите шансове, може би не със същия човек, но с мъжкото съсловие като цяло

Категорично не! Струва ми се пораженченско да търсиш нещо там, където веднъж вече си изгубил. Аз съм ужасно крайна в това отношение. Нямам нито един бивш - просто няколко несъществуващи

Зависи как са се развили отношенията и какво ги е смутило.

... Няма... !!!
Казвам го защото мъжа няма нужда от подаяния... и не виждам кой е тоя муньо дето иска шанс...
Тоест за какво му е на един мъж да се връща щом е тръгнал вече ? Ако не е искал да не тръгва (само жените не знаят какво искат... и то само някои)...

...същия като преди... с тунинг и доживотна гаранция... ®

Ако за да си с човека, който иска шанс (бивш или не), трябва да направиш крачка назад, ще си с него от съжаление. Такива връзки нямат бъдеще, колкото и да ги мъчиш. Снизхождението на жената е мъчително и за двамата и рано или късно изкарва наяве най-лошите черти.

ми стана, като каза, че според теб такива хора са загубили самоуважение в някакъв смисъл, Джеймс. И аз всъщност се питам за какво става дума - сещаш се, ако си прав едно 'отрязване' какво влияние ще окаже


Major e longinquo reverentia

мерси за комплиментра за словотворчеството ми с ефимизмите

Да, доста от нагласите ми са точно в посоката, която си усетила. Не искам да се връщам на минали етапи - мисля, че съм си разплатила всички житейски сметки досега, за да стигна на сегашните си етапи и цената не е била малка, но си е струвало да се плати. Само ми е чудно какво е станало от другата страна, че етапите са си останали на старото положение


Major e longinquo reverentia

да - двете 'хипотези' които ми се въртят в главата в момента:
- някак не мога да си представя мъж да издържи наистина минаване през 9те кръга на ада за да има развитие. Въпреки, че такива слова имаше из купчинките думи, които чух - но не всички изречени слова крият ясно съзнание за смисъла си, когато се изричат.
- а може да не предполагат колко се променят хората от някои случки в живота си ...

Гледам и мисля, че втория шанс е поискан малко закъсняло.


Major e longinquo reverentia

това за етапите си е така, но дали човека до мен се сеща за това. Емоцията е едно ... другите натрупвания дето правят погледа ни на нещата от живота е нещо съвсем друго. И все пак емоцията се оказа, че я има в някакъв смисъл.


Major e longinquo reverentia

Major e longinquo reverentia

е - всяка монета си има 2 страни - при мен в тези отношения не се е получило много нормално, в други пък може да съм имала много повече от обикновено - какво да я правиш - съдба

Да дам шанс на съсловието мъжко - ами не съм ги отрязала милото мъжко съсловие, много си го обичам даже (особено в лицата на добрите ми приятели-мъже), но много им нямам вяра на много от представителите му (на някои - никак) и това ме прави с 'мноооооого особен характер'. Абе, каквото е съдено да става - ще стане.


Major e longinquo reverentia

винаги ли успяваш да постъпваш така?


Major e longinquo reverentia

много вехти ми изглеждат нещата оттогава - и каквото ги е нарушило сега, сякаш се е случило преди 1000 години.


Major e longinquo reverentia

има и сред мъжете 'брауново движение', ако го погледнем така. Много си приличаме двата пола, за по-лесно не си го признаваме обаче


Major e longinquo reverentia