проявление второ

Поздрави!

В електрическия сън среднощен
пулсираш нежна и красива.
Пулсираш и в сърцето още,
което значи, че си жива.

Така и не видях лицето ти,
обич моя ненагледна.
Не ме докосна и с ръцете си,
па макар и за последно.

Остави ми дъхът си само,
за да не се отричам.
За да бъдем с тебе двамата,
когато пиша и обичам.

И за да може този свят
да бъде и от теб целунат.
А после хората да преценят
дали на кръст да ни разпънат.

Асен Дипчев /от стихосбирката "А на осмия ден..."/

Охооо, яви се момъкът отново.
Ако трябва туй, де донесе ни, аз да го 'раздиплям' - казвам одма честно: "Струва!" и веднагически добавям, че разбирам що се ръгна със рогите.
Ама не бива, тъй не става - и в реала и в нета!!!
Нали, ако влезеш в няква кръчма, де никой не те познава, и веднага установяваш, че не всички келнерки са ти симпатични, не почваш да разливаш олио, оцет или пък там подправки некви по покривките или по момичетата/момчетата не мяташ пепелници???
И тъй кат виждам, словото ти се удава - можеш ( тук си позволявам и акъл да давам ) де се поо**а, стихче да използваш лично, с извинение изрично.
И не смей да ми противоречиш, че ш' са ядосам.

Това съм аз

Появи се момъка, но все още не в цял ръст.Същия благодари за симпатиите от все сърце.И тъй като е противоречива, но балансирана личност,както приема симпатиите, така приема и скърцането със зъби - философски.И едното, и другото е отношение и за него може само да се благодари!

Обичам да те гледам отстрани,
когато ти със другите говориш
и цял на другите принадлежиш,
и цял си в техните съдби разтворен.

Аз гледам с тайна нежност отдалеч
лицето ти – ту светло, ту сърдито,
с очи сурови и с очи добри –
но винаги открито.

Сега не си при мен. Сега си там.
И може би дори си ме забравил.
Но аз те давам, давам на света –
това е твое мъжко право.

Забравяй ме, за другите мисли,
опитвай се земята да нарамиш,
лети!
Обичам те такъв.
И оня миг ми стига само,

когато през лица и гласове
очите ти внезапно ме намират –
и ослепявам, и сама слепя,
и земното въртене спира...

Станка Пенчева

Асен Дипчев

ЛЮБОВ НА ПРИЦЕЛ

Като пролет,
разцъфнала
от сладостни
тайни,
тръпнеща,
млада
и зажадняла
любовта
ни открива,
как ли -
незнайно.
И винаги
облечена
в сватбено
бяло.
С душа
открита,
честна
и доверчива
тя слага
ръка
на нечие
рамо.
И в сладка
премала
сърцето
се свива -
дано ,
дано
да е истинска
само!
Дано
не е взета
вече
на мушка
от тъмни,
потайни
и пагубни
страсти.
Дано
да е жива
и дано
да е същата,
на която
и поетите
са даже
подвластни.
Тази
любов
е на всичко
готова
и за нея
няма
хора
излишни.
Но когато
от душите ни
капе
отрова
и любовта
започва
на кал
да мирише.
Като гарвани
черни
ни връхлитат
беди
и кълват,
и разкъсват
телата ни
грешните.
И любовта ни,
окъпана
в кални
води,
я заравяме
винаги
в раните
пресни.
Та дано
да намери там
капчица
кръв
от отровата
незаразена
и да възкръсне
отново.
Надежда
и стръв.
Цъфнала
пролет
и жива
мишена.
Тази
безсмъртна
от Бога
любов
възкръсва
светица,
а умира
метреса.
И така
ще бъде
во веки
веков
кацне ли
на мушката
на интереса!

Ново име за мен, но много ми хареса! :)

НЯКЪДЕ В БЕЗКРАЯ

„Там, някъде в безкрая...” –
среднощен вопъл на изстиваща стая,
от дъхът ни само затопляна.
Малко ли време бяхме заедно ?
Животът ли не ни стигна?
Аз все бързах за някъде
и времето така си отмина.

Неусетно май навлизаме в здрача.
Или все още има надежда?
Ти спиш, а аз и в сънят си
крача ли,
крача...
Закъде и докога бе,
застаряващ
младежо?
Днес денят го прескочи.
А утре пак ли така?
Не е ли обичта живо поточе
животът не тече като буйна река.

Малко време остана.
А колко много ни чака напред.
Само че, теб ще те няма.
Сянка ще съм аз в позабравен куплет.

Днес не те ли прегърна,
утре - прости.
Времето никой
назад
не върна.
Аз ще съм спомен.
Светлина
ще си ти.
И тогава, като в бяла магия,

/как да го кажа по-точно, не знам/,
но ще те търся и ще те открия.
Не се живее никъде сам.

И дано светлината е тая,
която ще ми бъде подслон.
Там, някъде в безкрая...
Дано да те срещна отново.
Дано!

Благодаря за изключително приятната изненада!Дето вика шопа:Наше лошо нема!

Наздравица с букет оряховска трева
На Спас и Казака

Черна"Волга" с бял волан
и перденца - за фасон.
Бъдеще - обран бостан.
Пътя сбъркахме.Пардон.

И в спечената жълтопръстица
животът бръчки издълба.
Без глъч на хора и каруци
умряха старите лозя.

А в облаци от пепеляк,
мухи и подли папатаци
мотиките звънтяха в такт
за здрав морал във здрава нация.

Трева - и щръкнала, и непокорна,
с инат на класово неосъзната,
забиваше тогава корени
чак в сърцето на Земята.

За жилавата и природа
мотиката бе крайна мярка -
в името и за народа
да стане примерна другарка!

Мотиките това си знаят -
да копаят.С плюски и мазоли.
За тях не е начало краят
на късмета, мерен по неволя.

Така в живота става чудо :
с плюски на абитуриентски бал!
Но виното след това е лудо,
дори лозарят да е остарял!

Меняха се в годините и политиките,
но дано едно да сме разбрали:
когато блъскахме в лозята с мотиките
от бурени и себе си сме отървали!

И тази жилава трева
сега ми идва на букет да свия -
наздравица да вдигна за това.
И лудо вино пак със вас да пия!

/Но и малко ми е тъжно!/
Асен Дипчев

Силно съм озадачен."Някъде в безкрая" е стихотворение от последната ми стихосбирка, която е стигнала до ограничен кръг хора.Надявам се да се е харесало и ако е така, оставам задължен.

"Верен, както винаги, на приятелството, земята и отечеството"
Добре дошъл още веднъж при нас!

затова го пуснах.
Иначе щях тактично да си замълча

Вярно е, че все още не съм от ограничения кръг хора, но проявя ли интерес намирам начин. Дано това не е лошо!?

Благодаря за приятната емоция.Ще се радвам да се чум пак.!Желая хубав завършек на деня!

Приятно ми беше


[линк]

Чудех се кое изпълнение ми харесва повече за да те поздравя, но понеже и двете са велики пускам и
[линк]

Оказа се, че си романтичен - рядко срещано явление при мъжете. Сполай ти.

[линк]

Това е твое женско право!
Хубав ден! Слънце в душата и сърцето!

Липсваш ми

"Боже, колко ми липсваш.
Тръгвай си бързо!Връщаш ли се вече?
Винаги, винаги само теб съм искала,
а ти винаги си бил толкова далече.
Обичам те, слънчице мое.
Ако знаеше колко те обичам...
И в тихата студена самота какво е
когато си лягам без да се събличам.
Боже колко ми липсващ...
Как без теб съм могла да живея?
До стената самотата притискам,
но ще полудея сама срещу нея!
Липсваш ми. Боже колко ми липсваш..."
Стон отронват побелелите мисли.
Някой тихо вратата открихва.
"Ти ли си? Божичко, ти ли си?!"

Ас. Дипчев от "Бога но лудите"