Псалмично 2

Псалмично 2

Идват хваления в сърцето ми, духът ми трепти, душата ми се вълнува, тялото ми настръхва,
ще извикам, да, ще извикам, че Ти Си най-велик и чрез Твоето Слово всичко съществува!

Пред цялата вселена нека излезе славословие от устата ми, всички живи същества нека узнаят,
че Ти Си Мой Бог и нека се смутят онези, които търсят суетите!

Великолепието на Славата Ти засенчва най-красивия залез, пред Силата на думите Ти,
стихват най-мощните урагани, но пак Твоите утешения привдигат сърцесъкрушените,
Ти Който Си, чрез Тебе зачеват утробите и се раждат обещани деца,
познаваш всичките ми неизказани мисли и тревоги, укрепяш духа ми срещу преправеното зло,
всяка нощ ме покриваш с крилете Си, всяка сутрин ме изпълваш с радост и надежда за живот!

Затова ще Те благославям, докато съм жив и няма да липсват възклицания и танци в къщата ми
пред Лицето Ти!

Отвърни очите ми от суета и опази пътищата ми от насилие, благослови потомството и домашните ми
и навсякъде онези, които призовават Твоето Свято Име, избави ги от утеснение и беда и закали ги
в скърбите!

Не отнемай от мен Святия Си Дух, но направи ме светлина пред този свят,
за да се изобличат делата му и да дойдат избраните към покаяние!

Приглеждай хората, чрез които Си ме спасил и целите им домове, възложи на тях благите Си милости!

Събори нечестивите управители и въздигни смирени, които да търсят милостта Ти в законодателството си и
да не забравят да правят добро на сиромасите и онеправданите в земята си!

Възбуди невястата Си към ревнивост и нека да отхвърли блудническите навици
и възобнови посвещението и чистотата си в огнена любов към Тебе!

Изсечи, моля Те чрез пророците Си всички лъжи от умовете на Своите Си и ужили ги
в скришното на сърцата им, за да признаят гнусотиите си!

Признавам суетата и гордостта си, но възрастявай ме по образа на твоя Син, чрез Чиято
кръв Си ме изкупил от царството на тъмнината! Амин!

03. 05. 2009 г.
Прага

[линк]

Здрасти Урагане,
Та реших да ударя и аз една подкова, за да не се чувстваш така:

Ако и да е тъга

И тъгува в мен душата
в самота, нерадост и тъга.
Ето, потъпкват се словата
сияещи в небесната дъга.

Слова на вечна милост,
даряващи на човека живот.
Слова на Божията благост,
свалящи греховния хомот.

Стои човекът и нехае
за призива Господен благ.
Сам той някъде блуждае
търсейки измамен бряг.

Словата вечни му предлагаш,
да спасява своята душа.
Но смята той, че го излагаш,
показвайки му ти греха.

И вместо словата да послуша,
покаяние пред Бог да принесе.
За него ставаш боксовата круша,
която гнева му зъл ще отнесе.

Очакваш ти поне брата,
да послуша Божиите слова.
Но и той обикнал е лъжата,
блясъка на хорската мълва.

Ако и да е тъга в душата
в самота, нерадост и тъга.
Дава Господ верни братя
за утеха силна във скръбта.

Амин

Неделя
10 май 2009г. 23:44ч.
Някъде в България

Малко ми е нещо тъжно и меланхолично, като на теб, та реших, че мъничко утеха нЕма да ти е излишна!

Поздрави
Жабчо (потаен)

Тошо вика: „Утешавай се с малкото верни братя, много нЕма да намериш!”

Мерси:) за утехата:) аз вече съм загрубял :) и рядко имам нужда от такава де, но като има, грабя с пълни дисаги хахахахахах

[линк]

Малко ми е нещо тъжно и меланхолично, като на теб, та реших, че мъничко утеха нЕма да ти е излишна!

Не си единствен, на мен ми е така от известно време. Мексиканските баби тука викат, че ако е момче бебето, по време на бременността му се отразява на таткото. Сега сме в третия месец и аз от три месеца се нося като призрак, нЕмам сили за нищо нито желание. Брех изпи ми силиците този младенец

Лука 10:27