Второто дете

Какви бяха подбудите ви да имате второ дете и как се решихте.
Аргументът-"исках малка разлика между децата ми, защото се отглеждат наведнъж", за мен лично беше почти непосилен за изпълнение, а и ми се струва трудно да отгледаш две деца с малка разлика, ще е с цената на много нерви, особено ако нямаш помощ.
Макар че, аз имам за пример точно такова семейство-с брат ми се с малка разлика, в чудесни отношения сме, имам много общи приятели и т.н.-но когато "трябваше" да решим да имаме второ дете със съпруга ми, аз реших, че при моята работа и неговата, ежедневието, липсата на баби наблизо-аз за малка разлика не съм готова.
Сега, когато младежът е вече на 5, си мисля, че може би е време. От друга страна ми се работи, не ми се прекъсва. Знам, ще кажете, че може да се съчетават и двете-така е, но поне докато са малки хлапетата, акцентът трябва да е при децата.
От друга страна - толкова ли е ясно, че когато децата са с по-голяма разлика няма да се разбират, защото не са били на една вълна?
Малко разпокъсано пиша, но това е и хода на мислите ми в момента-накратко-хем ми се иска, хем не ми стиска.:)
Как беше при вас с второто дете, има ли мами с деца с голяма разлика и кое е "вярната" причина да искаме второ/трето/поредно дете.
Благодаря.

Едно старо момиче почва в мен да личи

Моето лично наблюдение е, че деца с малка разлика израстват егоисти. Да вземем моя мислост. Винаги и всичко трябваше да деля с брат си, с когото имаме почти 3 години разлика. Като се започне от един шоколад и се стигне до стаята, никога нищо не беше само за мене. С днешна дата съм абсолютен вещоман. Мое нещо не се пипа. Леля ми и баща ми имат 1 година и 3 месеца разлика. Леля ми и досега живее с убеждението, че не е била обичана, че е нежеланото дете, а фактът, че баба ми и дядо ми оставиха апартамента на баща ми съвсем засили това й убеждение, което ескалира в признанието "Не обичам брат си". Гледам племенниците ми, които имат 2 години и 4 месеца разлика. В момента борбата е за компютъра и си нямаш на идея какви обиди си сипят за това, че единият е иограл 10 минути повече от другия. Нямам идея какво ще стане по-нататък, когато трябва да се делят имоти или да се плаща образование, но родителите почти никога не могат да осигурят едно и също за двете си деца и почти винаги внасят противопоставяне от рода на "виж брат си или виж сестра си". Две деца с малка разлика растат обикновено в конкуренция и са много по-амбициозни от децата, които израстват сами. При деца с голяма разлика има едно осъзнаване и желание от страна на по-голямото да си има другарче. Наблюдава се грижа и отговорност от страна на по-голямото и склонност към глезоча от страна на по-малкото. Това са моите наблюдения.

За мен децат ас малка разлика се отглеждат по-лесно - първо още ти е пресно всичко и второ децата са с почти еднакъв режим, еднакви нужди. Часовете за спане и ядене са по едно и също време кажи речи. За жалост аз ще съм от майките явно с голяма разлика в децата, което също има своите предимства - ще си имам помощничка. Лошото е, че тя вече е малко егоистично настроена спрямо нейните вещи и най-вече спрямо мен. Онзи ден гушнах бебето на една приятелка и малката както си играеше на пясъка на около 200м от мен скочи и веднага дойде да ми се кара да не съм гушкала чужи бебета

На мен също ми беше много трудно да се реша на второ детенце заради липсата на помощ от страна на баби, а също и заради хубавата работа която имам и това че не ми се разделяше с ежедневието. Според мен с по-голяма разлика е по-лесно (при моите малчугани разликата е 6 години). Хубаво е едното детенце да е станало по-самостоятелно и да е преболедувало болестите на детската градина. Мои приятелки с малка разлика при дечицата видяха голям зор с две малки зверчета вкъщи

[линк]

С брат ми имаме 6 г. разлика и проведохме първия си нормален разговор на неговия бал. Като деца постоянно се карахме и биехме. Затова исках децата ми да имат малка разлика. Преди Тоби да се роди с моя мъж бяхме решили, че искаме разлика от 2 г. Хубаво ама не се чувстваме готови за второ ... ама изобщо. Много ми беше криво в началото, че нещата излизат извън начертания план. Вече не ми пука, когато - тогава, ако ще и на 5-6 г. да е Тобчето. В крайна сметка за мен най-важното е второто дете да се появи в момент, в който и мама, и тати го желаят и се чувстват готови за него. Перфектна разлика между децата така или иначе няма, нито това, че са с малка разлика е гаранция, че ще се разбират, нито обратното - голямата разлика означава, че няма да са си близки.

И това не съм сигурна, че е много верно. Разликата между мен и брат ми е 10г. Верно в началото много го мразех, защото майка се върна на работа на 6-ия му месец и аз помагах в отглеждането. Децата навън играеха, аз сменях 3-те видя пелени ... не го понасях като бебе. Когато поотрасна и започна да води нормални разговори станахме много близки ... и до днес. Не зачита никой така както мен, все към мен се обръща за всичко

Да де, аз същото казах. Няма гаранция за нищо.

Аз съм от майките с деца с голяма разлика (7год). Дъщеря ми ми е помагала, но никога не съм прекалявала, защото не искам да ограбвам детството и. И сега когато вече е достатъчно голяма (на 12,6) не е ангажирана по никакъв начин с брат си. А за съжаления дори не иска вече да си играе с него.

При голямата разлика според мен има друг проблем. В много случаи голямото дете е пренебрегвано, заради малкото и то несъзнателно от страна на родителя. Вече е почти самостоятелно и в дадени моменти вниманието и грижите са изцяло към малкото. Да не говорим, че в много случаи просто не се отива някъде, защото не може с малкото и т.н. Добре, че нашата кака е разумна и не започна да изпитва по тази причина някаква ревност и злоба към малкия.

Малкото пък печели (освен лиготията) доста повече знания и умения от голямото. От доста по-рано му се обогатява речника, има достъп до по-интересни книги.

Но факт е, че по-малките деца са по-разглезени и все искащи нещо

И аз така. Исках да са с малка разлика - 2/3 години, но определено ще поизчакаме с номер 2. Просто физически и психически ще сдам багажа с второто.

Инетерсна тема, ще я следа с удоволствие, защото и ние веднага след появата на дребосъчко си се замислихме да си имаме още едно детенце и кога ще е най-подходящото време. За в момента ми се вижда доста сложно протичането на бремеността и последващо гледането на едно малко бебе с много палав батко, затова и все още отлагаме. Възхищавам се на тези родител с деца с малка разлика в годините. Едно бебе и едно детенце на 1-2-3 годинки което още не може да се съблича и облича, да се храни и все още не може да направи почти нищо само ми се вижда мисия невъзможна, ако няма и кой да помага.

Въпросът ти с разликите при децата е много относителен. Когато му дойде на човек на главата, знае две и двеста. Няма перфектна разлика. Разбира се, по-голямата разлика е по-лесна за самите родители.
Аз имам две сестри като аз съм най-малката. С най-голямата (9 години разлика) се разбирам по-добре, отколкото със средната(4 години разлика)- особено, когато бяхме по-малки. И трите сме много различни по характер- според мен и това играе роля дали ще си пасваш духовно с брат/сестра.

Според мен човек никога не се чувства готов както за едно така и за второ, трето дете! Пък може да е готов, но да не се получава и да стане когато най-малко очаква! При всички положения поне аз си мисля, че първото дете трябва да е поне малко самостоятелно за да се мисли за второ! Както имах проблеми с втората бременост си представям какво щеше да е ако баткото тепърва прохождаше или трябваше да го уча да се храни или други такива неща изискващи и физически усилия и много нерви!
Аз брат сестра нямам, но не съм егоист определено! Съпругът ми има сестра, с която разликата е точно 3 години! За сега се разбират и то много добре както и аз с нея!Когато са растяли в къщи е била и първата братовчедка на Жорката и до сега са като брат и сестра с нея!
Мисля, че перфектна разлика няма! Всичко е до характер, семейна среда и възпитание!

Първата и основна причина беше желанието за второ дете. Друг стимул беше това, че с първото нещата не се получиха така бързо и безпроблемно, както ни се искаше, затова си казахме, че когато се получи с второто – тогава. Не сме се и надявали да стане толкова бързо. Това за отглеждането на 2 деца наведнъж не го приемам толкова на сериозно, защото си е голяма отговорност, да не кажа изпитание. Но пък много често чувам от познати, че когато детето стане на 2-3 г. им се изпарява желанието за второ и се появява чак след 5-тата година, както и в твоя случай. Това, кога ще е подходящия момент за второ дете е много относително. Сега не ти се прекъсва работа, после ще изникне нещо друго – я, нова, още по-добра работа, я нещо от съвсем друго естество…
С брат ми имаме 3 г разлика и не мога да кажа, че сме егоисти. Тук може би играе роля и възпитанието.

Аз имам 2 деца с 11 месеца разлика. Сега са на 5 и 4 години. Да, беше ми трудничко в началото, като са малки по-трудно излизах навън с тях и др.малки подробности, но сега имам 2 деца, които си се занимават заедно, учат се едно от друго, мн.се обичат и доста се поскарват, но у нас е толкора весело и забавно, че не мога да си представя да е друго. Иначе имам сестра, която е 13 години по-голяма от мен и също мн.се разбираме и обичаме, тя винаги ми е опора и в помощ, аз също и помагам, това ми е късмет в живота и незнам какво бих правила без по-голямата си сестра. Така че кое е по-добро немога да ти кажа и двата варианта са добри зависи как се отиграят ситуациите.

Откъде пари за второ дете?

Откъдето и за алкохол за да караш пиян

Реституция, наследства?

Въобще не съм се замисляла над въпроса дали да имаме второ дете. Знаех го от както станах кака, т.в. на 3,5 г. Нищо не успя да наруши това мое желание, дори разликата м/у децата гледах да е същата както м/у мен и сестра ми.

няма как да не се замисля.
не толкова дали, а кога.

Едно старо момиче почва в мен да личи

да, когато детето стана на 2 си отдъхнах. така или иначе го водехме навсякъде с нас, но вече беше по-големичък, нямах грижи за памперси, никаки по-специални храни, специфични грижи. почуствах се по-свободна да обърна внимание на себе си, да излизаме с приятели, да пътуваме повече, да работя повече.нямах никакво желание да гледам отново бебе, даже се чудех с кой акъл някои мои приятелки правят второ бебе, година-две години след първото.
виж, сега, явно съм се замислила.

Едно старо момиче почва в мен да личи