Здравейте!

Ами, какво да кажа... най-после влязох в клуба след нова регистрация.
Имах голямо желание да пиша по-рано, да споделя, но вече стана късно...
Както и да е , нали пиша все пак, с нов ник нейм и т.н.

Та така, Здравейте приятели,
Аз съм Еми, алкохолно зависима!
Казвам алкохолно зависима, защото не мога да кажа алкохоличка.

Съжалявам, че днес, т.е. вчера (7.05.2009) не можах да се похваля с 3 години трезвеност. Наистина съжалявам, че не успях да продължа по пътя на АА. И сега съм ?! и аз незнам къде вече.......

Сега ще пробвам да пусна тема, че трудно се справям с правописа, после ще продължа, ако всичко е наред.

Защо не мога да редактирам?

Съжалявам, току-що ми се появи опцията за редактиране. Преди малко я нямаше.

Има ли някой, който ме помни?

Здравей, Еми!
Разбира се, че те помня, трезва съм и благодарение на теб, беше ми за пример. Винаги, когато ми беше трудно си казвах - а Еми как се е справила, виж нея, тя какво би направила в същата ситуация.
Радвам се да те видя отново тук.
Значи все пак болестта си е върнала доста територии, щом вече не ти разрешава да кажеш някои думи...
Ще ми е болно, но много нужно да прочета как живееш отново с алкохола. И ще съм ти благодарна.
Бог да те пази, Еми.

Здравей, Еми.
Аз те помня, впечатли ме като влязох тук за прът път преди две години и половина, колко беше жизнерадостна, помагаща, как хубаво беше подредила форума, как всички те обичаха и търсеха твоята подкрепа.

Желая ти да намериш мир.



usmihnise.com

Здравей Еми, много добре те помня.Ти беше от хората които първи ми направиха страхотно впечатление като влязох в дира.Със сигурност ти беше един от хората който много ми помогна сега да съм трезв на 2г и 6м.Много ще се радвам да се върнеш при нас, ще съм щастлив ако мога да си върна това което съм получил от тебе.
Добре дошла еми.

Дайте ми, моля ви, глътчица вяра-
вяра в доброто и вяра във хората,
че ако вярвам в нещо все си повтарям,
може би днес ще да надния умората.

Дайте ми, моля ви, зрънце надежда-
обикновенна и малка като макова семе,
която тайно и с обич аз да отглеждам
и да зная, че никой не ще ми я вземе.

Дайте ми, моля ви, капка любов,
с която да мога да полея сърцето си
и то да затупти във ритъм нов...
Аз ви моля ...и протягам ръцете си.

А накрая дайте ми смелост да срещам
в очите изправена новите дни,
да продължавам да пея, когато усещам,
че пак ме раняват и пак ме боли.

Здравей Еми,
и аз те помня разбира се.Много хора те помнят и то трезвени хора,хора на които си помогнала като са те чели тук.Давала си ми сила и увереност за да оставам трезвена ден след ден.Радвам се че пишеш,че пак се връщаш и добре дошла!И знаеш ли пак помагаш.Остани Еми,заедно е по-лесно!

Здравей, Еми!
По какъвто и път да си тръгнала в момента, пиши тук. Защото от тук започна твоята промяна преди повече от 3 години. От тук ти тръгна по верния път на трезвеността.

Здрасти Еми, мисля че човек не трябва да съжалява за нищо. Вярвам че за всяко нещо си има причина без значение дали ние я рабираме и дали ни харесва. Каквото е имало да стане е станало.

Нещо което рабрах от лошия ми опит с алкохола е, че някои на пръв поглед правилни решения, които взимах със замах и непоколебимост ме доведоха в крайна сметка до неправилния път. И че с моите решения на пръв поглед покорявах нещо си, а накрая се оказа че съм се провалил. Затова сега се опитвам да живея по-лесно. И когато не съм сигурен как да постъпя, моля Бог да реши какво да се случи. Но определно не съжалявам, че станах алкохолик. Това ме промени, първо по много лош начин, но после след като открих АА, мисля че станах по-добър човек. Така че не съжалявам за нищо.

Намери сили да се върнеш към програмата. Без значение колко и в какво вярваш сега. Ти знаеш, че тази програмата ти помогна преди, сигурен съм че ще ти помогне и сега. Остави волята и живота си в ръцете на Бог, както Го разбираш и нека каквото има да се случва да се случи.

Здравей, Еми. Разбира се, че и аз те помня, просто вече рядко влизам тук, но сега се радвам, че го направих. И си спомням първите ни крачки в пътя на трезвостта. Беше толкова интересно, усещах че имам подкрепата на човек като теб, толкова отдаден да намери своя път и да помогне на другите. Сега може би ти имаш нужда от нашата помощ, не се притеснявай да я поискаш. Болестта прави странни неща с хората, няма за какво да се упрекваш, каквото и да е станало. Просто ще стнаеш и ще продължиш напред, поне вече знаеш как.
Успех, мила и ти стискам палци.

Усмихни се, има изход!

Здравей Еми! Чета редовно, и се радвам че пишеш. Благодарен съм ти за топлото отношение , преди близо две години... Не се отказвай от живота си. Пиши , когато искаш - за мен е малък празник, когато чета полезни мнения... Успех, и ти стискам палци!

Срам ме е да пиша...
В момента плача и не успявам да прочета отговорите ви. Като се успокоя, ще ви чета и ще ви отговоря. Сега ми е мъчно. Днес пак пих... и плача

Аз съм в голям стрес...
Напуснах работата си... и почвам нова. Нямам миг почивчица, незнам как да се откача от старата работа и утре да почна новата. Хората разчитат на мен, а аз вече изнемогвам. Сега трябва и да работя, но ми е трудно. Ангажираха ме да довърша разни работи днес и утре, а аз не мога да се концентрирам незнам какво да правя. Чувствам се ужасно, рева и се побърквам от ужас...

По-добре легни да спиш сега, но без да пиеш повече.
Пък утре свърши колкото можеш от работата. Колкото толкова. Което не успееш да направиш, и така и така няма да го направиш.
Но ако се вайкаш и пиеш ще свършиш още по-малко.
Знам, че ще ми обясниш колко е важна работата и колко разчитат на теб хората и т.н.
Трезвеността ти обаче е по-важна и от най-важната работа.
Виж колко хора казаха тук, че си им помогнала. Те сега пък искат да ти помогнат на теб. Само че ти трябва да им позволиш да го направят.

"Виж колко хора казаха тук, че си им помогнала. Те сега пък искат да ти помогнат на теб. Само че ти трябва да им позволиш да го направят."

Nekoi, така де е ... нека ми помогнат, позволявам!

но аз не знам какво да пиша сега, кое по-напред...
точно в момента пуша, няма да пия повече, но трябва да работя, а пък и дъщеря ми доведе куче у нас преди 3 месеца. била му спасила живота на кученцето... и аз се съгласих да остане и у нас.. и сега то ми скача наоколо и трябва да се изведе навън, но е късно, ако изляза отсреща може и да си купя нещо, по добре да го изкарам на балкона. Сега пиша глупости, осъзнавам, но така или иначе не мога да работя точно сега.

Здравей, Харакири!

Била съм за пример... Беше преди 3 години, мило ми става като прочета думите ти: "Винаги, когато ми беше трудно си казвах - а Еми как се е справила, виж нея, тя какво би направила в същата ситуация. "

Да, все пак болестта се е върнала... постепенно, не от веднъж. Стана неусетно.
След 2 години и половина абсолютна трезвост ... започнах пак.
Малко, после повече и после спрях и после пак малко и повече и помислих че контролирам, а дори да е така не ми доставя удоволствие... Няма кой знае какви издънки... Пия сама в нас. Никой не вижда, освен веднъж с бившия ми приятел алкохолик.. наложи се да взема болничен за 3 дни, докато се освестя!

В предния пост ти казах нещо, сега ще го повторя малко по-разширено. То е ясно като бял ден и изобщо не е нужно да се казва, ама кой знае защо някои алкохолици не го виждат.

Трезвеността ти е по-важна и от най-важната работа.
По една много проста причина.
Без работа можеш да имаш трезвеност.
Но без трезевеност не можеш да имаш работа.
Не може да се слага каручката пред коня, защото няма да има кой да я тегли тази каручка.

Хайде пиши тези дни тук, през деня, на трезво, когато не си пила. Защото ти и през ноември и сега пишеш само нощем, когато си пила.
нека ми помогнат, позволявам!
Именно за да ти помогнат, трябва да пишеш тук на трезва глава.

А сега нахрани кучето и не пипай нищо
Лека нощ

Лали, благодаря ти че ми напомняш колко съм била жизнерадостна, помагаща и т.н! Сякаш не съм аз в момента.

Не че не помагам на хората, напротив, помагам на колегите в работата, направо я върша за по-бързо, и позволих да ме използват и да ми се качат на главата, защото винаги съм на разположение да работя денонощно! Това допуснах - Грешка! Пренебрегнах детето си и родителите си, заради пустата му работа. И заради това че не пиех.
Работих много, издигнах се професионално, но за сметка на личния ми живот.
Дали си струва?

този ти пост сега го видях

помислих че контролирам, а дори да е така не ми доставя удоволствие...

Не се самозаблуждавай, не контролираш пиенето си. Алкохолът те контролира теб, нищо че засега не правиш издънки и има дни, в които не пиеш.
Вече си взела веднъж болничен.
Припомни си собствените си пиянски истории.

Здрасти Вал,

...И че с моите решения на пръв поглед покорявах нещо си, а накрая се оказа че съм се провалил. Затова сега се опитвам да живея по-лесно. И когато не съм сигурен как да постъпя, моля Бог да реши какво да се случи.

Може би това трябва да направя, да се помоля Бог да реши какво да се случи! И ще го направя... Да намеря сили!

Благодаря ти!