Това шега ли е?
13 отговора
0 прегледа
Това шега ли е?
Прочетете го, дори и да сте заети!Tangle
Сатана свиква световна конференция на демоните. В откриващото слово той казва:
"Ние не можем да спрем християните да ходят на църква. Не можем да ги спрем да четат Библиите си и да познават истината.
Не можем дори да им попречим да поддържат интимни взаимоотношения с техния Спасител.
След като веднъж са придобили тази връзка с Исус, нашата сила над тях е разчупена.
Така че, нека да ходят на техните църкви, нека да си сервират ястията, но откраднете времето им, за да нямат време за развиване на взаимоотношение с Исус Христос. Това искам да направите" - казал дяволът.
„Но как ще го направим?” – извикали демоните.
"Разсейте ги от това да се държат здраво за техния Спасител и да поддържат жизнено важна връзка през деня."
„Но как ще направим това?” – извикали неговите демони.
"Дръжте ги ангажирани с несъществените неща от живота и изобретете безброй планове, за да държите ангажирани умовете им – отговорил той, – изкушете ги да харчат, харчат, харчат и да заемат, заемат, заемат.
Убедете съпругите да ходят на работа за дълги часове и съпрузите да работят по 6-7 дни в седмицата, 10-12 часа на ден, за да могат да си позволят техния празен начин на живот. Дръжте ги далеч от това да прекарват време с децата си.
Като се разпаднат семействата, скоро техните домове няма да могат да избягат от натиска на работата!
Дръжте умовете им постоянно стимулирани, за да не могат да чуват…
Примамете ги да пускат радио или СД-та, където и да пътуват с колата си. Да държат телевизора, видеото, ДВД-то и компютъра си постоянно включени.
Това ще заглуши техните умове и ще разчупи това единство с Христос.
Напълнете масичките за кафе със списание и вестници…
Бомбардирайте умовете им с новини 24 часа на ден. Наводнете моментите, когато карат с билбордове…
Наводнете пощенските им кутии със спам, каталози за поръчки, лотарии и всякакъв вид от бюлетини и промоционални предложения…
Безплатни продукти, услуги и фалшиви надежди. Дръжте слабите красиви модели на кориците на списанията и телевизията, така че техните съпрузи да повярват, че външната красота е по-важна и те ще станат неудовлетворени от своите съпруги…
Дръжте съпругите твърде уморени, че да не могат да обичат съпрузите си през нощта. Дайте им също така и главоболие!
Ако жените не дават на съпрузите си любовта, от която се нуждаят, те ще започнат да гледат настрани… Това бързо ще разбие семействата им!
Дайте им дядо Коледа, за да ги разсее от това да поучават децата си за истинското значение на Рождество…
Дайте им Великденски зайчета, така че те да не говорят за Неговото възкресение и силата над греха и смъртта.
Нека дори и в тяхната почивка те да прекаляват. Нека да се връщат от почивката си изтощени…
Вместо това ги изпратете в увеселителните паркове, спортните събития, игри, концерти и филми…
Дръжте ги заети, заети, заети!
И когато те се срещат за духовно общение, въвличайте ги в клюки и малки разговори, така че да си тръгват с обременена съвест…
Заобиколете живота им с толкова много добри каузи, че да нямат време да търсят сила от Исус…
Скоро те ще работят със собствената си сила, жертвайки своето здраве и семейство за доброто на каузата…
Това ще проработи! Това ще проработи!"
„Какъв план!”
Демоните тръгнаха с желание към своите назначения, причинявайки на християните навсякъде по-голяма заетост и все повече да се втурват тук и там, оставайки малко време за техния Бог или семейство, без да имат време да казват на altдругите за силата на Исус да променя животи…
Предполагам, че въпросът е, успява ли дявола със своите планове…
Ти бъди съдията…
„Зает” (Busy) означава:
Заставаш (B – eing)
Под (U – nder)
Сатанинско (S – atan’s)
Робство (Y - oke)
Моля, предайте нататък това послание, ако не сте твърде заети!
източник
[линк]
Сатана свиква световна конференция на демоните. В откриващото слово той казва:
"Ние не можем да спрем християните да ходят на църква. Не можем да ги спрем да четат Библиите си и да познават истината.
Не можем дори да им попречим да поддържат интимни взаимоотношения с техния Спасител.
След като веднъж са придобили тази връзка с Исус, нашата сила над тях е разчупена.
Така че, нека да ходят на техните църкви, нека да си сервират ястията, но откраднете времето им, за да нямат време за развиване на взаимоотношение с Исус Христос. Това искам да направите" - казал дяволът.
„Но как ще го направим?” – извикали демоните.
"Разсейте ги от това да се държат здраво за техния Спасител и да поддържат жизнено важна връзка през деня."
„Но как ще направим това?” – извикали неговите демони.
"Дръжте ги ангажирани с несъществените неща от живота и изобретете безброй планове, за да държите ангажирани умовете им – отговорил той, – изкушете ги да харчат, харчат, харчат и да заемат, заемат, заемат.
Убедете съпругите да ходят на работа за дълги часове и съпрузите да работят по 6-7 дни в седмицата, 10-12 часа на ден, за да могат да си позволят техния празен начин на живот. Дръжте ги далеч от това да прекарват време с децата си.
Като се разпаднат семействата, скоро техните домове няма да могат да избягат от натиска на работата!
Дръжте умовете им постоянно стимулирани, за да не могат да чуват…
Примамете ги да пускат радио или СД-та, където и да пътуват с колата си. Да държат телевизора, видеото, ДВД-то и компютъра си постоянно включени.
Това ще заглуши техните умове и ще разчупи това единство с Христос.
Напълнете масичките за кафе със списание и вестници…
Бомбардирайте умовете им с новини 24 часа на ден. Наводнете моментите, когато карат с билбордове…
Наводнете пощенските им кутии със спам, каталози за поръчки, лотарии и всякакъв вид от бюлетини и промоционални предложения…
Безплатни продукти, услуги и фалшиви надежди. Дръжте слабите красиви модели на кориците на списанията и телевизията, така че техните съпрузи да повярват, че външната красота е по-важна и те ще станат неудовлетворени от своите съпруги…
Дръжте съпругите твърде уморени, че да не могат да обичат съпрузите си през нощта. Дайте им също така и главоболие!
Ако жените не дават на съпрузите си любовта, от която се нуждаят, те ще започнат да гледат настрани… Това бързо ще разбие семействата им!
Дайте им дядо Коледа, за да ги разсее от това да поучават децата си за истинското значение на Рождество…
Дайте им Великденски зайчета, така че те да не говорят за Неговото възкресение и силата над греха и смъртта.
Нека дори и в тяхната почивка те да прекаляват. Нека да се връщат от почивката си изтощени…
Вместо това ги изпратете в увеселителните паркове, спортните събития, игри, концерти и филми…
Дръжте ги заети, заети, заети!
И когато те се срещат за духовно общение, въвличайте ги в клюки и малки разговори, така че да си тръгват с обременена съвест…
Заобиколете живота им с толкова много добри каузи, че да нямат време да търсят сила от Исус…
Скоро те ще работят със собствената си сила, жертвайки своето здраве и семейство за доброто на каузата…
Това ще проработи! Това ще проработи!"
„Какъв план!”
Демоните тръгнаха с желание към своите назначения, причинявайки на християните навсякъде по-голяма заетост и все повече да се втурват тук и там, оставайки малко време за техния Бог или семейство, без да имат време да казват на altдругите за силата на Исус да променя животи…
Предполагам, че въпросът е, успява ли дявола със своите планове…
Ти бъди съдията…
„Зает” (Busy) означава:
Заставаш (B – eing)
Под (U – nder)
Сатанинско (S – atan’s)
Робство (Y - oke)
Моля, предайте нататък това послание, ако не сте твърде заети!
източник
[линк]
Здраво те пере съчмата! Всичко това не е измислено от дявола, а от човек за друг човек!
Re: Това шега ли е?
О, това го пускаше преди време Зара. Нищо ново.
така се правели еврейте.когато са искали да подчертаят нещо не са го удебялавали или писали с големи буква /както тука имат навика до го пряват някои драскачи/,а са го повтаряли...
и най-бледото мастило е по силано от човешката паметта.
Голямата трагедия не е смъртта, а това, което умира в теб, докато си жив.
така се правели еврейте.когато са искали да подчертаят нещо не са го удебялавали или писали с големи буква /както тука имат навика до го пряват някои драскачи/,а са го повтаряли...
и най-бледото мастило е по силано от човешката паметта.
Голямата трагедия не е смъртта, а това, което умира в теб, докато си жив.
Не е
Нашият Господ го e казал ясно: - не можете да слугувате хем на суетата на този преходен свят, който цял лежи в зло, хем на Мене, вашият Спасител и Изкупител, Който Единствен ви предоставям възможността за вечно блаженство в Царството Ми, което започва още тук - понеже ето, царството Божие още днес може да Е вътре във вас, вселявайки Се Триипостастно в сърцата ви. (Сравни Евреи, глава 4-та, където се говори за Божия Шаббат, за Божието Покоище, което е Царството Небесно, и което може да е още "днес")
Ако в с е к и един от нас се обърне с дух и с истина към сърцето си - казва архимандрит Борис Холчев ( 1895-1971) - то ще види, че в него няма единение с Божията воля- напротив, нашето сърце живее в противоречие с нея. Необходимо е нашата воля да бъде в хармония с Божествената.
Някои не обръщат внимание на дребните неща и мислят, че пътят към единение с Бога, към спасението, се състои от големи дела. Светите отци казват: ако искате да отсечете своите страсти, то започнете от наглед дребните неща, започнете да отсичате волята си от най-дребното. Тегли ви да погледнете - вие се въздържате, тегли ви да кажете някоя дума, или да помислите за нещо, или да помечтаете за нещо нечисто - вие се въздържате. Ако започнете да се трудите над своята душа от дребното, то по този начин ще придобиете способността да пресичате и големите си страсти, и своите главни пороци.
"Слушали сте, че бе казано на древните: "не прелюбодействувай". Аз п ъ к ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, в е ч е е прелюбодействувал с нея в сърцето си." (Матей, глава 5-та)
Преди да бъде извършено плътското прелюбодейство, което било забранено на старозаветните, неизбежно има помисъл_желание за сторването му. Ето, още тук, този помисъл_желание, който се заражда в сърцето, Христос нарича прелюбодейство, и което без съмнение е духовно прелюбодейство. Съумее ли човек - с Божията помощ - да се предпази, да не допуска това дяволско внушение в сърцето си, естествено, че няма да извърши и плътското съгрешение.
Допускайки и приемайки дяволските внушения в сърцето си- които винаги са зло, винаги са грях и мерзост пред Бога - ние де факто и де юре изпадаме в духовно прелюбодейство, понеже по този начин не допускаме Любовта, или пък Я пропъждаме, поради службата ни на Дявола. Духовното прелюбодейство е възлюбване на греха и изневяра на Бога, и то се случва в сърцето ни, в помислите ни, в думите ни, които - когато хвърлят "огън и жупел" - могат да стигнат дори до сквернословие, до словоблудство, до хули не само против човеците, но дори и против Бога.
Мнозина от нас, мислейки че пътят на спасението се състои от крупни дела, ежедневно се предаваме на малките грехове, съблазнявайки околните. Очистването започва не от външните неща, а вътре в сърцето, и то от (привидно) най-малките неща: поглеждане, помисли, чувства, стремежи, говорене, държане - и нека така се стремим да ходим пред Божие взор в съгласие с волята Му, неосъждащи никой, освен самите себе си, според съвестта си. Когато човек полага усилия да води тази невидима борба, то пази съвестта си по отношение на Бога и хората, в служба на Него, без да човекоугодничи, отстоявайки на съблазните без самият той да носи съблазън.
[линк]
Ако в с е к и един от нас се обърне с дух и с истина към сърцето си - казва архимандрит Борис Холчев ( 1895-1971) - то ще види, че в него няма единение с Божията воля- напротив, нашето сърце живее в противоречие с нея. Необходимо е нашата воля да бъде в хармония с Божествената.
Някои не обръщат внимание на дребните неща и мислят, че пътят към единение с Бога, към спасението, се състои от големи дела. Светите отци казват: ако искате да отсечете своите страсти, то започнете от наглед дребните неща, започнете да отсичате волята си от най-дребното. Тегли ви да погледнете - вие се въздържате, тегли ви да кажете някоя дума, или да помислите за нещо, или да помечтаете за нещо нечисто - вие се въздържате. Ако започнете да се трудите над своята душа от дребното, то по този начин ще придобиете способността да пресичате и големите си страсти, и своите главни пороци.
"Слушали сте, че бе казано на древните: "не прелюбодействувай". Аз п ъ к ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, в е ч е е прелюбодействувал с нея в сърцето си." (Матей, глава 5-та)
Преди да бъде извършено плътското прелюбодейство, което било забранено на старозаветните, неизбежно има помисъл_желание за сторването му. Ето, още тук, този помисъл_желание, който се заражда в сърцето, Христос нарича прелюбодейство, и което без съмнение е духовно прелюбодейство. Съумее ли човек - с Божията помощ - да се предпази, да не допуска това дяволско внушение в сърцето си, естествено, че няма да извърши и плътското съгрешение.
Допускайки и приемайки дяволските внушения в сърцето си- които винаги са зло, винаги са грях и мерзост пред Бога - ние де факто и де юре изпадаме в духовно прелюбодейство, понеже по този начин не допускаме Любовта, или пък Я пропъждаме, поради службата ни на Дявола. Духовното прелюбодейство е възлюбване на греха и изневяра на Бога, и то се случва в сърцето ни, в помислите ни, в думите ни, които - когато хвърлят "огън и жупел" - могат да стигнат дори до сквернословие, до словоблудство, до хули не само против човеците, но дори и против Бога.
Мнозина от нас, мислейки че пътят на спасението се състои от крупни дела, ежедневно се предаваме на малките грехове, съблазнявайки околните. Очистването започва не от външните неща, а вътре в сърцето, и то от (привидно) най-малките неща: поглеждане, помисли, чувства, стремежи, говорене, държане - и нека така се стремим да ходим пред Божие взор в съгласие с волята Му, неосъждащи никой, освен самите себе си, според съвестта си. Когато човек полага усилия да води тази невидима борба, то пази съвестта си по отношение на Бога и хората, в служба на Него, без да човекоугодничи, отстоявайки на съблазните без самият той да носи съблазън.
[линк]
Редактирано от Eжko_ на
Колко далеч сме от Христос, от Светлината Му
Ако днес е модерно да се говори за "въцърковяване", то защо го правим по законите на този свят; някак си покрай Христа? Истинското съединение и примирение с Църквата е "в Христа Иисуса нашият Господ", както се казва в разрешителната малитва на тайнството изповед; защото няма Църква извън Тялото Христово. Именно Евхаристията е истинското, изконно послание на Православието; винаги актуално и напълно адекватно за всички, поради своята онтологичност, - както за ментално болни, така също за страдащи от болестта на Алцхаймер, за новородени, и дори за "интелектуалци." Само така, можем да спрем подмяната на Христа, с думи за Христос. Думи, които заглушават Словото. Само в Него е възможно истинското опрощение, из-целение, оцялостяване, спасение и обожение. В това е същността на "евхаристийната еклезиология".
Цялата ни добродетелност извън Христа е като "нечиста одежда", като идол, с който Го подменяме. Добродетелите ни не са условие за това, дали можем или не, да пристъпим към Христа, а средство, с което да Го съхраним по-дълго в себе си. Св. Симеон Нови Богослов казва, че когато се явим пред Божествения Съдия, няма да ни питат дали сме постили, напуснали ли сме света т.е. дали сме приели монашество, давали ли сме милостиня, а ще ни запитат дали се е изобразил в нас Христос? Това, за което св. ап. Павел бил постоянно "в родилни болки". Само в Него е възможна истинската метаноя metanoia (очистване на ума, покаяние), истинското "пре-ум-ление", и "о-личностяване", само ако сме се "облекли в Христа", и сме "придобили Ум Христов". Само в Евхаристията, разбира се; доколкото участваме в нея, ние сме "участници в Божественото естество" (2 Петр.1:4), само като причастници, ние от тълпа, ставаме Църква и носители на вечния живот и на светостта.
Не е ли светостта, другото нещо, за което няма акустика в този свят, именно защото не е от този свят, и поради това твърде малко котираща се в него? Това, че днес светостта е изхвърлена извън борда на нашия свят, е още един модус на секуларизма, който вече разяжда съзнанието ни. Защо светостта е толкова дефицитна в момент, когато всички ние сме призовани да бъдем святи, като своя Отец? Не е ли най-голямата ерес – по думите на св.Симеон Нови Богослов –да не вярваме, че може да има светци, както в древността?! Та нали светостта е самата същност на Църквата; нейната екзистенция и сила?! Не случайно в древността, (а и сега) св. Евхаристия се извършвала върху мощите на различни мъченици; както и това, че непосредствено след празника Петдесетница, когато е основана Църквата, се чества Неделята на Всички Светии. Според Светите отци, именно, Църквата е онази жена от Откровението, която е в родилни болки, докле не изроди светостта у всеки вярващ. Ако Църквата е наречена "общност на светии", то защо тогава, "не изглеждаме малко по-изкупени"? Светостта не е музейна антика, а нещо което трябва постоянно да преломяваме и вкусваме. Светостта е онтологична, а не морална категория, единствено възможна в Църквата, като благодаттно единение с Христа; като "изобразяване" на Христос в нас, и то само при условие, че преди това сме разрушили собствения си "имидж"! Едва тогава, може да кажем, заедно с Апостола: "вече не аз живея, а Христос живее в мене". Светостта е една ментална смърт, отдаване, самопреодоляване, забравяне на самия себе си; поради тази нейна специфика, която изисква да разкъсаме усмирителната риза на собственото си самосъзнание и самомнение и да разбием бутафорията на собственото си его – тя е толкова чужда на този автономен, на този така страстно вкопчил се в живота свят. Светостта е твърде семпла, като "тихия ветрец", в който се бе явил Бог; твърде чужда на афектираната набожност на този суетен свят, за да бъде изкарана на бис. Светостта не е съвършенство, което без Христа е своеобразен нарцисизъм; нито пък, безгрешност, - защото както знаем, целта на нашия живот не е достигането на безгрешност, а на обожение – тя е по-скоро, едно тихо, безшумно умиране и самоотречение, едно съзнаване на собствената си нищожност извън Христа, един своеобразен kenosis /"о-нищ-ностяване"/, един живот за Едното потребно. Именно, в това умаление и кеносис е и истинското възвисяване и обожение; за което говори и св. Максим Изповедник: "Колкото повече ние отстъпваме от себе си, толкова повече в нас се помества Светият Дух." И затова "у светиите и у Бога има една и съща енергия" - по думите на същия. Така "през твоите очи, започва да гледа Бог, и чрез ръцете ти, да действа Бог" (св. Симеон Нови Богослов), като по този начин ставаме съ-образни на Христа и богове по благодат. Това е а б с у р д а на светостта и обожението, по пътя към които – според св. Максим Изповедник – трябва да се снеме бездната между Бога и човека, света и рая, небето и земята, сетивновъзприемаемото и умопостигаемото. Именно, абсурдността на светостта, така чужда на логиката на този свят, детронираща всички познати ни клишета и условности, е причината за нейното изпадане в немилост. Ето поради това без-умие и юродство на светостта, извиращо от нейната свръх-разумност, изтръгващо ни от битовизма и тривиалността на ежедневието, в които уютно сме се настанили – светостта днес е дума-табу. Ние, които трябваше да бъдем "христосовци" (christoi), сега сме едни твърде "анемични" християни; твърде глезенички и капризни, копнеещи щото постоянно да бъдем ухажвани, и всички и всичко да гравитира около нас - дори Църквата. И вместо ние да се променим в нея, имаме претенции да сме нейните спасители. Още един белег за секуларизма ни.
Днес, обаче, Църквата има нужда от светци, а не от реформатори, забравили да променят преди това самите себе си. Тъкмо обратно - само и единствено светостта, бидейки съвършено друг свят и друго световъзприятие, е в състояние да премахне менталната ни шизофрения и "диа-боличност", и да снеме, положеното върху нашето его, отчуждение.
[линк]
Цялата ни добродетелност извън Христа е като "нечиста одежда", като идол, с който Го подменяме. Добродетелите ни не са условие за това, дали можем или не, да пристъпим към Христа, а средство, с което да Го съхраним по-дълго в себе си. Св. Симеон Нови Богослов казва, че когато се явим пред Божествения Съдия, няма да ни питат дали сме постили, напуснали ли сме света т.е. дали сме приели монашество, давали ли сме милостиня, а ще ни запитат дали се е изобразил в нас Христос? Това, за което св. ап. Павел бил постоянно "в родилни болки". Само в Него е възможна истинската метаноя metanoia (очистване на ума, покаяние), истинското "пре-ум-ление", и "о-личностяване", само ако сме се "облекли в Христа", и сме "придобили Ум Христов". Само в Евхаристията, разбира се; доколкото участваме в нея, ние сме "участници в Божественото естество" (2 Петр.1:4), само като причастници, ние от тълпа, ставаме Църква и носители на вечния живот и на светостта.
Не е ли светостта, другото нещо, за което няма акустика в този свят, именно защото не е от този свят, и поради това твърде малко котираща се в него? Това, че днес светостта е изхвърлена извън борда на нашия свят, е още един модус на секуларизма, който вече разяжда съзнанието ни. Защо светостта е толкова дефицитна в момент, когато всички ние сме призовани да бъдем святи, като своя Отец? Не е ли най-голямата ерес – по думите на св.Симеон Нови Богослов –да не вярваме, че може да има светци, както в древността?! Та нали светостта е самата същност на Църквата; нейната екзистенция и сила?! Не случайно в древността, (а и сега) св. Евхаристия се извършвала върху мощите на различни мъченици; както и това, че непосредствено след празника Петдесетница, когато е основана Църквата, се чества Неделята на Всички Светии. Според Светите отци, именно, Църквата е онази жена от Откровението, която е в родилни болки, докле не изроди светостта у всеки вярващ. Ако Църквата е наречена "общност на светии", то защо тогава, "не изглеждаме малко по-изкупени"? Светостта не е музейна антика, а нещо което трябва постоянно да преломяваме и вкусваме. Светостта е онтологична, а не морална категория, единствено възможна в Църквата, като благодаттно единение с Христа; като "изобразяване" на Христос в нас, и то само при условие, че преди това сме разрушили собствения си "имидж"! Едва тогава, може да кажем, заедно с Апостола: "вече не аз живея, а Христос живее в мене". Светостта е една ментална смърт, отдаване, самопреодоляване, забравяне на самия себе си; поради тази нейна специфика, която изисква да разкъсаме усмирителната риза на собственото си самосъзнание и самомнение и да разбием бутафорията на собственото си его – тя е толкова чужда на този автономен, на този така страстно вкопчил се в живота свят. Светостта е твърде семпла, като "тихия ветрец", в който се бе явил Бог; твърде чужда на афектираната набожност на този суетен свят, за да бъде изкарана на бис. Светостта не е съвършенство, което без Христа е своеобразен нарцисизъм; нито пък, безгрешност, - защото както знаем, целта на нашия живот не е достигането на безгрешност, а на обожение – тя е по-скоро, едно тихо, безшумно умиране и самоотречение, едно съзнаване на собствената си нищожност извън Христа, един своеобразен kenosis /"о-нищ-ностяване"/, един живот за Едното потребно. Именно, в това умаление и кеносис е и истинското възвисяване и обожение; за което говори и св. Максим Изповедник: "Колкото повече ние отстъпваме от себе си, толкова повече в нас се помества Светият Дух." И затова "у светиите и у Бога има една и съща енергия" - по думите на същия. Така "през твоите очи, започва да гледа Бог, и чрез ръцете ти, да действа Бог" (св. Симеон Нови Богослов), като по този начин ставаме съ-образни на Христа и богове по благодат. Това е а б с у р д а на светостта и обожението, по пътя към които – според св. Максим Изповедник – трябва да се снеме бездната между Бога и човека, света и рая, небето и земята, сетивновъзприемаемото и умопостигаемото. Именно, абсурдността на светостта, така чужда на логиката на този свят, детронираща всички познати ни клишета и условности, е причината за нейното изпадане в немилост. Ето поради това без-умие и юродство на светостта, извиращо от нейната свръх-разумност, изтръгващо ни от битовизма и тривиалността на ежедневието, в които уютно сме се настанили – светостта днес е дума-табу. Ние, които трябваше да бъдем "христосовци" (christoi), сега сме едни твърде "анемични" християни; твърде глезенички и капризни, копнеещи щото постоянно да бъдем ухажвани, и всички и всичко да гравитира около нас - дори Църквата. И вместо ние да се променим в нея, имаме претенции да сме нейните спасители. Още един белег за секуларизма ни.
Днес, обаче, Църквата има нужда от светци, а не от реформатори, забравили да променят преди това самите себе си. Тъкмо обратно - само и единствено светостта, бидейки съвършено друг свят и друго световъзприятие, е в състояние да премахне менталната ни шизофрения и "диа-боличност", и да снеме, положеното върху нашето его, отчуждение.
[линк]
