За дребните неща,

които понякога могат да променят живота ни. Замислих се днес по-този въпрос. И установих, че в моя живот има доста такива неща. Няма да разказвам за всичките, само ще кажа, че "вината" да се забъркам в американската история от 19в. беше на една песен, и оттам - на човека, на когото беше посветена. В един момент си казах: "Я да видим какво пък толкова е направил, та чак песен са му посветили". И така се започна. Мои приятели от Щатите разбраха за интереса ми към него, изпратиха ми биографията му, която аз преведох /още няма кой да я издаде/, и решиха, че сигурно ще ми е интересен целият този период /от началото на 60-те години на 19в. почти до края му/. И ми изпратиха още книги, които преведох и предложих на едно издателство. За съжаление те не излязоха, но благодарение на тях създадох нови връзки и получих нови поръчки. А именно преводът на въпросната биография стана причина за конкретна поръчка - "Игрите на глада", с чието излизане ви се похвалих преди двайсетина дни.Ето до какво могат да доведат понякога дребните неща.

Да, наистина. А може би няма дребни неща?

Или, по-кратко, и по-схематично казано, нещата тръгнаха оттук:

[линк]

минаха през известно чудене: "Абе, какви толкова ги е сътворил този, та има чак песен за него"?

доведоха дотук:



и след дъъълго затишие, сед като книгата беше предложена и отхвърлена, стигнаха дотук:



В началото беше песента...

Май така излиза. Сега си мисля, че след като се случи всичко това, и то по такъв невероятен начин, просто съм длъжна да направя така, че въпросната биография да види бял свят. Каква ирония - да бъда "задължена" на човек, от когото навремето е пропищяла половин Америка.

Е, не е бил чак такъв злодей... Хората са го харесвали. Е, без банкерите...

Честно казано, и аз го харесвам. И го оправдавам за доста неща. А иначе да - не е бил най-големият любимец на банкерите, така да се каже.

Няма да ти казвам как точно тези дребни нещица са били в основата на кардиналните промени в живота ми. И че случайностите не са случайни.
Дори фактът, че попаднах тук, бе плод на страхотна случайност.
А тя пък доведе до познанства и дай боже, приятелства с прекрасни хора.
Не помня кой беше писал някъде "Разкажи на господ плановете си за да го накараш да се смее".

All of this has happened before and will happen again...

дребните камъчета обръщат колата.....

Дени, често дребни постъпки ме карат да се усмихна и стоплят сърцето ми...или могат да ме обърнат на 180 градуса и да предизвикат буря... Зарязах една 4 годишна връзка заради 2 лева! Звучи дребнаво, но никой, никога не ме е наричал "дребнава"! Може би съм търсела повод....може би просто чувствата са се изчерпали....може би просто така е трябвало да се случи много по-рано....кой знае не съжалявам и не намирам вина в себе си. Исках промяна и я получих по най-неочаквания начин, като захубих телефона си. В онзи телефон беше целия ми свят....всички връзки с приятели, адреси, пин кодове на карти и т. н. Седях на плажа в Созопол, сама, без МОЯ телефон, без ОНАЗИ сим карта в която имаше толкова много....без възможност да звънна на някой за да му кажа колко ми е криво...Тогава случайно ми се обади приятел, сякаш само за да ми се усмихне и да ми напомни, че няма случайни неща и просто трябва да започна отначало...."всичко е простичко, просто продължи напред, недей да тъпчаш на едно място..." Същата вечер седнах в бара на плажа и се запознах с прекрасни хора с които изкарах едно невероятно и незабравимо море....
...но да се върнем на едни други 2 леваТогава с 2 лева грабнаха сърцето ми- една баба продаваше минзухари, а аз минах с едно момче край нея. Той се спря и поиска една от 2-те връзки които държеше бабата. Тя му каза че ще му даде и двете за левче, а той и отговори "ще ти дам 2 лева, но искам само едната"бабата го погледна втрещено, а той ми подари минзухарите- тогава си дадох сметка, че с 2 лева направи щаслив две жени- мен и бабата.....
не е ли странно как понякога с 2 лева може да започне или да свърши една връзка???

А като се замисля сега, имало е и други странни наглед дребни неща пак свързани с книги. Преди около 3 години, ровейки из новия тогава каталог на изд. "Еднорог", сред предстоящите заглавия открих, "Другата Болейн" на Филипа Грегъри. Е, не помня нито някога преди, нито след това така да съм дебнала излизането на някоя книга. Не знам защо. Просто нещо ми подсказваше, че трябва да имам тази книга. Купих я в момента, в който се появи на пазара, още топла-топла, както се казва. Година по-късно, през 2008, ми възложиха превода на нейното продължение.
Много често се случва така - просто нещо ме "бута" към дадена постъпка, без да имам логично обяснение. Е, поне страховити резултати досега не е имало.