Багажът ни

Докато си проверявах пощата в минутите на 'интелектуално спокойствие' посред следобедния сън на морганчо намерих много забавен мейл. Жалваха ми се колко е гадно да си събираш багажа за 4 дневно пътуване по празниците. И се очудих и замислих.

Милион пъти ми се е налагало да си събирам багажа - за пътуване, за местене на къща, за напускане на партньор, за командировка, за местене на офис. Багажът е бил различен - лични вещи, най-необходимото, работни документи, тлъсти класьори с национални проекти за милиони евро - какво ли не! Преди 5 години към моя багаж се прибави и багажа на малкия и в зависимост от случая сега се налага да събирам и негови лични вещи и документи. Но от доста години вече това не е операция, която ми предизвиква стрес и подтик да разпратя на приятели жалби колко стрес ми е това. Просто мозъка ми се дисциплинира за минута, избира подходящата чанта (възможно най-малката, защото искам да съм мобилна), комплекта с лекарствата отива в избраната чанта. Документите - също. Дрехите излизат на камара от гардеробите, биват селектирани, повече от половината се прибират обратно в гардеробите. Малко тоалетни принадлежности, почти никаква козметика и малка бутилка вода. Това е всичко, което май е нужно на човек в наше време. Дори и когато пътувам със сина си. Удобните обувки ме чакат на първа линия в шкафа и после мозъка ми почва да прехвърля какво трябва за транспорта ... колата, пътя до летището, пътя до някакъв друг транспорт.

Чувството, че целия ти житейски багаж трябва да се събира от опашката до главата на коня ти е много осезаемо. Както и усещането за свобода. Това, че в ръката ти има понякога една малка ръчичка и гледата с 2 чифта очи на околността е също вариант на свободата.

Така че не разбирам тези, за които събирането на багаж е толкова тегаво мероприятие. Както и тези, които пътуват с огромни куфари с дрехи! Като че са канени на бал на руския император!

Вие как го чувствате това - можете ли за миг да си съберете най-необходимото и важното за вас и да поемете на път?


Major e longinquo reverentia

За моженето- мога. Проблемът е че често се оказвам с неподходящия багаж:) - взела съм прекалено дебели или тънки дрехи, забравила съм колан, веднъж си забравих сутиените:)
пък уж съм организиран човек...

"Да живееш в истина, означава, да живееш без публика"

Не мога.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

ами аз като един мързелив човек обичам да опростявам нещаат до минимум. пък и такъв ми е стилът. при положение, че се чувствам перфектно с дънки и потниче, ако пътувам някъде ми трябват два чифта дънки, 2-3 ефектни блузки, някакво рокле, слънчеви очила, хубава книжка, вода и дъвки

козметиката ми е хидратантно кермче, балсам за устни и део-стик. ако е за по-дълго някой ухаещ лосион за тяло.

събирам се и се разтоварвам за минути. винаги мъкна само колкото мога сама да си нося, защото обичам багажът ми да ми е под ръка

о, да
но това за свободата не ми беше хрумвало, мислех си че е защото знам какво искам

Абсолютно, даже след малко отивам да правя това.
За мен пътуването си е цял ритуал, пък всички салтанати са просто неща, в които влагам старание и ми носят изключителна емоция. Списъци правя ехеееййй..седмица поне преди тва!
Пътуването, всъщност - започва от приготовленията, организацията, направо си е свещенодействие.
Но таз рутина блага се добива с много практика, никога, ама никога не съм тръгвала както правят някои само нахвърлят в куфарите всьо и седнат отгоре, за да могат да ги закопчеят.
Под ръка и компактни даже ми стоят неща, които винаги имам и са стегнати - подменям само периодично - понеже е козметика - имам си отделно чантичка с миниатюрни козм.неща, отделно кърпи там сухи, мокри, санитария един вид.Един сгънат чадър, дъждобран в пликче..абе..малък сешоар за път.Те даже си стоят в една раничка нон - стоп и вадя комплекта, когато ще затръгвам, последно..чак бях тръгнала с едно ножче викторинокс..забравила съм го и бахти на летището кат се разпищя таз чекийка...обрах срамовете..бе викам си уж извадих планинарските неща..ко станааа?

Та конфискуваха ми го, а опашката ме пцувна леко..

Искам да ти кажа, че за мен най - тегавият момент е..разопаковането или когато си тръгвам отнякъде..тогава наабарот..прибирам с нежелание в сака и понякога оставям багажа да си отлежи един, два дни..преди да извадя всичко..Особено, ако ми е било много приятно и не ми се е прибирало дОма..

ъхъ
понеже и на мен таковата с ножчето беше проблемно , та на следващия път отидох и рових из едни кашони - намери се
може да пробваш ако ти е любимо - длъжни са да го пазят

от толкова много местене, бягане, командировки, държави

се научих, че всичко стойностно, което имам е в мен и никой не може да ми го вземе или да ме ограби

обичам набързо да с събирам багажа, малко е, но са всички необходими неща

и всеки път виждам колкоо малко неща са ми наистина нужни

обичам да съм лека на път, за да не ми се спира устремът

една вечер да спя на хотел и вече чувствам стаята си - дом

на тръгване й казвам довиждане и благодаря

Много хубаво звучи това.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

туй щото все попада на подходящи стаи
има такива, в които и употребяваните си чорапи да те е гнус да оставиш, но има и уютни, с допълнителни възглавници и шоколадче

И 500 евро под възглавницата.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

под възглавницата ли не ги ли оставят вече на нощното шкафче

Не знам, така разказва вицът.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

онзи виц ли:
тъкмо се наведох да вдигна 500 евро от пода и ... усетих, че ги заработвам

Друг. На един жена му така му разправяла, че ги намира под възглавницата в хотела, дето нощува като я пратят в командировка. Човекът се чудел откъде тя има пари, като не й ги дава той.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

заработва жената, и му спестява от заплата
направо да напуска и да й носи куфарите

още един тематичен
- Здравейте, аз съм новата ви съседка!
- Отгоре или отдолу?
- Ама недейте толкова бързо де, изчакайте поне да се запознаем...

Номадите май най-лесно си събират багажа. глей само да не забравиш презервативите. Пък и да ги забравиш, не това е най важното.

при мен нещата беха в динамика много много години , и дресировка яка!
с течение на времето ми писна да разнасям и да събирам и разкатавам обратно ,разбра се че ще пътувам постоянно , за това в къща за която имам ключ-държа по един набор , бельо малки опаковки козметика в несесер -всичко нужно в минивариант, един в колата , един в офиса , като в офиса имам дънки с тишърт за кални терени , сако и един костюм ако пък ме сварат по дънки изневиделица ,и бански и халат и джапанки . Дрехи карам и в колата -един кат дето не се мачка и завъртам според сезона.И закони карам в багажника . Само ако ми звъннат за Байконур да фърча в космоса могат да ме изненадат. Да тръгна нанякъде е въпрос на 15 минути .Нямам време за такъми , назлъндисване и цинцифуции с часове .С викторинокса бера ядове всяко лято по летищата , обаче вече ме научиха как да го крия в чантата да не го лови скенера.
Купих си един набор 9 размера серия чанти+ куфари- доста пари струваха , ама идеална работа вършат , за всякакъв случай.

Теле.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

кое баш.....дай да видим дали е което си мисля