Даутов връх

Любезните домакини ми разрешиха да си уловя няколко пъстърви от рибарника в двора и ми ги опекоха на скара, а после заклаха една патица и ми я сготвиха в гърне. С разнежен от ракията поглед наблюдавах как децата ми си играят на моравата, как жена ми се усмихва и как новия ми джип блести на слънцето след сутрешния дъждец. Одобрително примлясквах. С двата крака в лепкавата сладост на дребнобуржоазното самодоволство, на мен самия не ми се вярваше, че бих си мръднал гъза по-далеч от кенефа. Почти една година не бях стъпвал на планина. Този ден навършвах тридесет и четири.
На следващата сутрин станах след изгрев и към осем поех на юг сред мочурища и плетеница от кравешки пътеки. Даутов връх изглеждаше примамливо близко, ей го къде свършва полето, после нагоре през гората, после малко сняг и съм на върха. Олюлявах се от тежката раница – имах само смътни планове къде отивам и исках да съм подготвен за всякакви моментни хрумвания, затова бях с пълно снаряжение – котки, пикел, шанц, въже, зимен чувал, бивак сак, пухенка, яке, гети, комбинезон, два чифта ръкавици, две шапки, маска, термобельо, примус, термос, компас...все едно потеглях на полярна експедиция. Вместо очакваното гадно и мъгливо време, небето беше безоблачно синьо.
Някакъв борсук, чиито кучета ме наобиколиха ме пита накъде съм тръгнал. Лаконичен, както винаги казах „Нагоре”, а той ме предупреди, че имало сняг и било студено. „Стига бе, сигурно се майтапиш!”
Скоро стигнах гористия склон, който може да се нарече „Началото на Пирин” по който се вие маркиран черен път. Бавно и упорито закачвах право нагоре през стръмната букова гора. Зад гърба ми през дърветата връх подир връх се разкриваше и бялата Рила. След дълго бъхтане право нагоре стигнах до снежния пояс. По този почти отвесен северен склон слънце рядко огрява и снегът, макар и дълбок над метър е здраво фирнован. Сложих котките и през голяма част катерех почти на зъби, но се случваше и на места да пропадна до кръста. Бога ми, тази гора нямаше край, имах чувството че катеря цяла вечност! Минаваше пладне, а още не бях излязъл над гористия пояс. В движение ядях шепи стафиди и ядки.
Ето че най-сетне излязох над превалчето, където свършват дърветата и пред мен се откриха красивите скали на северния склон на Даутов връх...поне на мен ми се струват красиви, може и да греша. Не съм бил зиме на планина от цяла вечност, всичко ми изглежда отпърво необичайно красиво, но няколкостотин метра ходене нагоре по снежното поле в главата ми отрезвяващо започва да кънти една натрапчива дума: „смърт, смърт, смърт”. Ураганният, леден вятър от изток направо ми изпива душицата, повръща ми се от умора, няма къде да приседнеш да си починеш, твърде ти е мътно в главата за да спреш и да си натъкмиш екипировката срещу вятъра...момче, даже не си си сложил ръкавиците! Става ми смешно, като си помисля, че днес е просто един студен слънчев ден в края на април, а съм се разлигавил все едно съм посред февруарска буря вмъгла и на минус двадесет градуса. Още в ниското минавам на дясно към северозападния ръб и поемам по него. Не че този бетониран априлски сняг би се свлякъл в средата на склона, но знае ли човек. Четири крачки, почивка, четири крачки, почивка, четири крачки, почивка...Вятърът ме блъска като полудял, ужасно ми е студено, уморен съм до смърт, в главата ми вместо обичайните натрапчиви мелодийки се въртят само проникновени мисли, колко уязвим, слаб и безпомощен е човек („и по-конкретно ти, тъпако!”).
Най-после допълзявам до върха, просвам се зад каменната пирамида, сварявам си бульон, хапвам шунка и дремвам двадесет минути. После си правя кафе, запалвам пура и съзерцавам зимен Пирин в цялата му прелест. Това му е предимството на Даутов връх пред К2, че можеш да се мотаеш на него с часове без риск за живота. Оглеждам камъните и мислено ги подреждам в заслон срещу вятъра, с малко сняг за уплътнение с лопатата бих го докарал до към 80 см височина...с дебелия чувал и бивак-сака може дори да завра от жега през нощта. Пропъждам тези мисли от главата си – изживял съм периода да се правя на екстремист заради самия екстремизъм, още е едва три следобед, ако трябва спя тук трябва да се мотая до мръкнало над пет-шест часа, а мисълта за двете ми деца и жена ми някъде долу в една къща, която се вижда като точица, ме изпълва с ужасна тъга и самота. След два часа съзерцание на белия пирински простор наоколо, когато слънцето вече започва да се спуща заплашително ниско на запад, обувам котките, мятам раницата и се спускам обратно по следите си в снега. След два часа в хотела с бутилка бира в ръка зяпах Даутов връх...все едно не го бях качвал.

YosserHughes1 голям си герой ,защо изобщо ни разказваш това безмислено(приключение).Един истински планинар не би направил като теб.

И защо не би?!

добре аз не бих

Това, че ти не би, е друго нещо. Но не е хубаво да отъждествяваш всички "истински планинари" (каквото и да значи това) със себе си, нито пък само заради своите предпочитания да порицаваш Yosser, че е споделил нещо, което е преценил, че може да достави удоволствие и на други (на мен например ми достави).

Браво на теб ,значи и ти си същия измислен герой и смешен комерсиален планинар,поне не се излагай като пишеш тук

Напомнихте ми
Ти може би чела си и Канта, и Фихте,
но аз не съм те е**л и не бих те....
(Р. Р.)

Планински зимен пътеводител

Още един измислен герой и смешен комерсиален планинар се излага и изказва удоволствието си от прочетеното
Леле Лъчо, до къде я докара...

давайте още

вие комерсиалните (планинари)даже аз не ви смятам за такива,искате да ходите на планина ,но все по лесния начин и да има удобства.С колата на някое място до пътя и вече взели да пишат тука (големите)си преживявания.Ставате смешни с тези ваши разходки.Като направите един истински преход тогава пишете и не се обиждайте.

Пич, имаш нещо против, че съм отишъл на семейна почивка ли?...Или просто по принцип оспорваш правото ми да си пиша из форума?

Историйката става за филм!

...значи и ти си същия измислен герой и смешен комерсиален планинар...

А откъде значи, моля?

много се палите бре ,чупете гипса.казвам че не сте истински планинари за мен и това е.

Ми хубаво... Както кажеш.
Приятен ден!

Човече, даже нямаш идея колко неподготвен се изказваш, хеле пък по отношение на Yosser. Вземи попрочети и друго, което е писал човека, да разбереш какви ги е вършел из Северния Джендем например, пък тогава може и да преосмислиш концепцията си за "комерсиалните планинари".
@Yosser - както винаги, удоволствие е да те чете човек :-)

Geocaching в България

Ех, YosserHughes1,

Нима не ти ясно вече?

1. Не си никакъв планинар / няма значение дали това има значение за тебе /
Важното в случая е да ти се заяви гордо.

2. Като ходиш на семейна почивка стой си затънал в дребнобуржоазните сладости, а не да правиш разни псевдопланинарски изцепки.

3. Ако все пак направиш нещо такова в никакъв случай не го описвай в някой форум - дразниш "истинските" планинари с неправилния си подход към планинското ходене.

Лично за мен беше поредно удоволствие да прочета този кратък пътепис.

Подпис: още един "неистински" планинар / не че някога съм изявявал особено желание да се титулувам като истински такъв /

niki_leo = Ники
Човек и добре да живее... един ден се регистрира в дир-а

Е, хайде сега, не му се карай на момчето. Всеки има право на мнение.

Между другото, страшно ми хареса титлата "смешен комерсиален планинар". Кърти миФки! Опитах се да си я добавя в скобките след псевдонима, ама се оказа много дълга. Колко жалко.

В комбинация с "измислен герой" отгоре на това, веднага ме грабна. Бая комплекси трябва да имаш за избиване, та да лепнеш толкова епитети на човек дето не познаваш...