Прясна САМАРДАЛА

Днес получих подарък от Сливен китка прясна самардала.
Известно е, че заедно с великото Калоферче, Самардалата ми е една от най-любимите подправки, наред с Чимен-а.
Въпросът ми е:
Знае ли някой със сигурност как се обработва пресната самардала?
Получената досега малко неясна информация е следната:
Зелената самардала се нарязва на ситно, след което се счуква добре, за да отдели сок, после се поръсва обилно със сол и започва да се суши на много слаба фурна при отворена вратичка. След два-три дни сушене се счуква и смила с кафемелачка.
Най-вероятно това е само един от начините, моля дайте и вашите мнения и информация.

"Само две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост"...

Здрасти Сапиенс, аз имах подобен проблем преди две-три седмици, тогава пуснах темата за прясната самардала, и от събраните мнения реших да опитам сушенето и се получи много успешно...а ето и какво направих - нарязах билката ситно, получи се около една двойна женска шепа, добавих и около чаена лъжичка и половина готварска сол и стрих в порцеланов хаван. При самото стриване действително се отдели лигав сок, подобен на този на пресния лук, и лютивите летливи съставки ме разплакаха, въпреки че извършвах действията под абсорбатора, но уверявам те, заслужава си. До хомогенна каша не можах да я докарам, но по-късно установих, че няма и смисъл. Стритата подправка разстлах на тънък пласт върху хартия за печене и я подсуших във фурната на 60С с вентилатор за около половин час, за да се отнеме основната влага...след това я оставих два-три дни да се доизсуши по естествен път и отново стрих в хавана. Направи ми впечатление че едрите частици от самардалата след изсушаването стават много трошливи, и претриването става много лесно. Резултата е чудесен - имам около 10-ина грама ароматна, яснозелена, не прекалено солена самардала!

С безкрайно уважение и респект към Вашите познания и умения в тази област, ще си позволя да споделя и моя опит.
Нарязвам самардалата възможно най-дребно. Разстилам в тавичка, и изсушавам на много слаба фурна или на проветриво място до пълно изсъхване./ Процесът е дълъг и ужасно миризлив./ После слагам малко от гранулките с ивестно количество сол в кафемелачка и смилам до прахообразно състояние. Солта всеки решава колко да бъде според вкуса си.

Хиляди благодарности!

"Само две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост"...

Докладвам: работата е много проста.
Самардалата се нарязва с ножица на по-ситно, смила се в блендер с достатъчно количество сол, разстила се получената маса в голяма емайлирана тава и се оставя да съхне на слънце, покрита с вестник, за да не избледнява и да не се праши.
След няколко дни се доизсушава на много слаба фурна, начуква се на по-малки парчета и отново се смила, за да стане на прах.
Освен самардалата, така си направих и сол с див чесън - Левурда.
Количеството сол за една стандартна връзка левурда - 500 г.
Количеството сол за две стандартни връзки самардала - 1 кг.
На пазара в Сливен две стандартни връзки самардала се продават за 1 левче, а на пазара в Пловдив една стандартна връзка левурда се продава също за 1 левче... Въпрос на конюнктура.
Ние сме с пазарно стопанство...

"Само две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост"...

А вчера на мен билкарят на бургаския пазар, ми подари последната връзка.Изсуших я на слаба фурна, ама с какво да я смеля?

Вероятно трябваше най-напред да я нарежеш на ситно с ножица.
Но сега, ако имаш блендер, пак я нарязваш колкото можеш по-наситно, за да не хвърчи, направи това в леген, след това нарязаните парченца ги счукай и стрий в гаванка или хаван, но в присъствието на сол.
Така ще получиш смес от сол и самардала. После можеш да добавиш още сол и да разбъркаш.
Но по твоя начин солта си остава отделно, сушената самардала - отделно, въпреки че и така става.
По моя начин става осолен сок от самардала, който след изсъхване и стриване си е едно цяло със солта.

"Само две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост"...

Аз искам да си разредя солената(прекалено солена за моя вкус).Иначе с блендера има висока чаша, която се надявам да свърши работа.Нарязах я с ножицата и я изсуших.

В събота и неделя имам състезания в района на Стара Загоа,
из баирите на Змеево. Казаха ми, че там расте самардала но
не знам дали сега й е сезона за бране.

В България самардалата, като подправка е най - разпространена в Сливенска и Старозагорска област. Най-популярен е следният метод на приготвянето и като подправка: Берат се младите листа, преди да започне зреенето на семената. Набрани, листата се смилат с машинка за кайма, като може 2-3 пъти да се прекарат през нея. Или по-лесния начин е с пасатор. Резултатът е силно ароматна зелена пихтия. Същата тази пихтия се смесва със ситна йодирана сол. Пропорцията е различна, в зависимост колко солена искате да бъде самардалата. След като се смеси е необходимо добре да се разбърка. Сместа се разстила в плосък съд, например тава и се поставя на сенчесто и добре проветриво място, където да съхне. Периодично се разбърква всеки ден по 2-3 пъти и така до пълното изсъхване, след което по желание може да се пресее през сито. Съхранява се в добре затворени буркани, а най-добре непрозрачни съдове. С времето леко загубва първоначално ярко зеления си цвят и съхранението на тъмно забавя този процес. Въпреки избледняването, вкусът си остава абсолютно същият, специфичен и чудесен. Прекрасна подправка за варени меса, печени гъби, пиле, картофи, яйца, ястия с ориз, пресни краставици и домати.

За учените растението се казва Nectaroscordum siculum ssp. bulgaricum. Първото име в превод от гръцки означава нектаров чесън, което в английския е довело до Honey Garlic - меден чесън. В някои езици се използват и съответните преводи на български лук или български чесън, въпреки че самардалата се среща и в Румъния, Молдова, на полуостров Крим, в Кавказ, както и в Турция. В България местообитанията й са известни от източната част на страната. Самардалата расте в подлеса на букови и габърови гори.
Бере се само напролет, когато листата са зелени!!!

Точно сега еОсвен да дойдем да берем и да подкрепяме отбора, който трябваКакво е състезанието?

Баш сега е моментът...
Само гледай от някое по-едро растение да си вземеш и голяма луковичка, за да си го разсееш.
Желателно е, както гъбите, да режеш листата, а не да ги скубеш, защото ще унищожиш и луковичката.
Можеш да си набереш и левурда и да си я направиш както самардалата или смесено.
Аз си направих и от двете поотделно.
Успех!

"Само две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост"...

Браво!
Убийствено добро описание, ясно, точно и съвсем коректно!
Аз бих заключил темата и бих я оставил като еталон как се обяснява!
Още веднъж - браво!

"Само две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост"...

Забравих да предупредя, когато поставите сместа от сол и самардала (или друга подобна подправка) да съхне на сравнително дебел слой, на втория ден, когато сместа е още малко пластична, с един нож нарежете на тънки ивички, после в другата посока, за да стане на малки квадратчета.
Хем ще влезе повече въздух и ще изсъхне по-бързо, хем после няма да чукате вкаменени буци сол, както би станало, ако бързо изсушите солта на отворена фурна.
Разбъркването също върши тази работа, но не е приятно да се разбърква полуизсъхнала и още лепнеща каша.

"Само две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост"...

Освен да дойдем да берем и да подкрепяме отбора, който трябваКакво е състезанието?



Ами ако някой живее в района да заповяда.
Състезанието е в околностите на с. Змеево, на няколко километра
от Стара Загора по пътя Ст.З. - Калофер. Неделя сутринта и ще
продължи поне до ранният следобяд.

Става въпрос за състезание по ендюранс. Това е дисциплина на
конният спорт и става въпрос за състезания по издръжливост.
Ще се прави 60 километров пробег в неделя.
В съботата има също състезание но е за млади и неучаствали
коне и ще е на по къса дистанция.