Няма я вече...

Няма я вече нашата Мейси...
Просто си отиде ,въпреки всички наши старания да я задържим още малко при нас
Вярвам,че вече е спокойна и диша свободно...там някъде в котешкия рай...защото тук на земята и беше станало много трудно.Боже колко остаряла изглеждаше...
А после се разрових и извадих снимките-от времето когато и ние и тя бяхме млади...хубави,весели,усмихнати и игриви. Жалко ,че не мога да ви ги покажа,а може би не...това е наш спомен,скъп на сърцата ни,който ще пазим до края на дните си
Почивай в мир, красавице моя !


[линк]

Милата тя! Нека почива в мир! Вярвам, че е достойна за котешкия рай!
Трудно и мъчително е да приемем, че въпреки нашите усилия и старания сме безсилни да помогнем на обичаните от нас същества...В такива моменти се чудим, защо светът е устроен така несправедливо и ни отнема най-скъпите неща...Но...такъв е живота...и той трябва да продължи за тези, които оставаме...и които винаги ще носим в сърцата си скъпи и мили спомени за тези, които са били с нас и които сме обичали...Нека те останат като светъл лъч и наш пътеводител в по-нататъшния ни живот! Нека, доколкото е възможно, не позволим на мъката да скове сърцата ни, а се помъчим топлината от споделените прекрасни моменти заедно ни дадат сили и вяра. Моменти и мили спомени, които ще помним до последния си дъх..
Още веднъж - нека почива в мир милата душица!

Съжалявам за Мейси Дано да е щастлива там, където е вече. Мъчно ми е .... много ...тя ми беше любимка ...

Много съжалявам. Съчувствам ти и ми се иска да те успокоя, но едва ли ще мога... Миличката, вярвам, че е щастлива сега... спокойна. Поне е имала един хубав котешки живот обичана толкова много..

Съжалявам за загубата ви, ДРака!
Нямам думи за утеха. Имате спомените си за Мейси, това е.
Дано да има мир милата й котешка душа!

за добрите думи!
Чувствам се много странно тези дни....По стечение на обстоятелствата тази седмица съм в къщи,т.е. бродя из стаите в които "винаги"сме били заедно с Мейси. Винаги...защото е било толкова много,че не помня животът от преди това или по-точно той ми се струва далечен и нереален. Ходя си аз из стаите,върша разни неща,а очите ми рисуват във всеки ъгъл и на всяко място някакъв спомен свързан с нея.Чувствам огромна празнота...сякаш къщата ми е станала по-широка
Приех смърта и някак спокойно, като нещо естествено защото тя беше много болна напоследък,дишаше с 1/4 от белия си дроб и поддържахме живота и с инжекции,но беше видно че той си отива от нея, така че тя просто беше изморена ...много изморена от тази борба...но до последно го обичаше живота- въпреки слепотата и частичната глухота-реагираше на отваряне на хладилника ,разтапяше се от удоволствие като я решехме и с наслада дремеше на стъпката на терасата на чист въздух. Последните дни все се натискаше да излезе на терасата,а мъжът ми се притесняваше,че ще се простуди ,а аз усещах че си отива и сякаш иска по-дълго да гледа белия свят ,птичките и всичките му хубости...
А сега ми е мъчно и празно и нелепо и нереално някак без нея...
Сигурно ще минат много дни преди да престана да се обръщам на шумове и звуци, които ми се струва че издава тя...
Човек живее с някакви "обикновени"неща във всекидневието и едва, когато ги загуби разбира,че те не са даденост и изобщо не са обикновени...
Обичайте се приятели,обичайте животинките си,обичайте живота си защото всеки ден и всеки миг са дар от Бога и нищо никога не се повтаря...

[линк]

Съчувствам ти от сърце за Мейси.
Аз й бях голяма фенка. Едно време, когато помести тук снимката с яката където мацата се кокори и вика "искам и аз да си хапна" се влюбих в нея и си я записах на компютъра. Имам си място, където записвам снимки на котки - не просто защото са сладки и красиви, а такива, които са истински любимци - даващи и носещи щастие в дома, и това си личи само като погледнеш снимката.
Макар и на небето вече Мейси ще си остане голяма красавица и господарка на сърцата, които е спечелила, между които е и моето.

Ей, ДРака, разплака ме с тези думи... Толкова истински...

Да можех да се отърся от ежедневното жужене и щукане за глупости и да ценя всеки миг... както си написала... де да можех...

Драка, моите съболезнования.
Милата душица, мир на праха й.
Толкоква е тежко да се разделяме с лубимите ни същества.
Разплака ме с по-горния пост, колко истина в няколко изречения.
Милата си е отишла, но е оставила завинаги в сърцето ти, незабравимите спомени, заради , които всъщност живота си струва.