ОФФ-смъртта днес пак

ми беше на гости...тя...дойде преди няколко дни и поседна...не можах да я спазаря да си иде...остана до мен и ми поговори малко на уше .. и уж....се съгласих с нея, уж приех аргументите и....но все пак, днес не бях съгласна ....исках отсрочка...немислима, но аз и друг път съм я молила за отсрочка, хем за човек, на когото не беше времето....не иска и не дава отсрочка...идва и взима...взима ти някого...е, взе ми го...не се сърдя, това и е работата...няма как да останем вечено тук...някой ден си отиваме, само ми е много мъчно....и се питам....осъзнаваме ли в дребнавите си ежедневни проблемчета, колко те нямат никакво значение, колко са маловажни и колко са смешни на фона на ...има ме- няма ме....и дали изобщо се сещаме, че някой ден нищо няма да има значение и, че ще сме готови да дадем всичко, само да отложим мига....
и за да не съм съвсем "офната"......"спасение" ли е сексът в такъв момент?
помагате ли си в мъката, като се хвърляте в едно толкова жизнеутвърждаващо нещо като секса...може би за да си покажете, че сте живи.....

Влюбена в теб

помагате ли си в мъката, като се хвърляте в едно толкова жизнеутвърждаващо нещо като секса...може би за да си покажете, че сте живи...

Случвало се е.

и се питам....осъзнаваме ли в дребнавите си ежедневни проблемчета, колко те нямат никакво значение, колко са маловажни и колко са смешни на фона на ...има ме- няма ме....и дали изобщо се сещаме, че някой ден нищо няма да има значение и, че ще сме готови да дадем всичко, само да отложим мига....

Повечето от нас никак не осъзнават, останалите - в недостатъчна мяра.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

Така е, един миг невнимание и после цял живот мъртъв
Многото работа също помага в такива моменти

Честлинен комбурс

шегуваш ли се?
аз не мога да работя в такива моменти...ще бягам някъде

Влюбена в теб

дали когато ни се случи нещо страшно се присещаме колко е крехък животът?
имаше момент, в който нищо дребно и ежедневно не можеш да ме стигне, щото бях се срещнала , за щастие с добър край, със смъртта и тогава оцених живия живот

Влюбена в теб

Физическа работа, не като твоята отговорна и изискваща концентрация.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

Поради ред причини и лични загуби възприех смъртта различно, вече се старая да обичам хората докато са живи, а не да им нося кюфтета като си отидат, много лесно и безпардонно се отнасяме към присъствието на някои хора, понякога и много близки, но не си даваме сметка как ще се чувстваме, когато отсъствието им стане константа.
Не искам да тъжа за някого поради чувство за вина или гузна съвест, дори не искам да ми е мъчно за мене си, обичам, докато го има, останалото е мълчание....

Честлинен комбурс

имам проект- мебел, физическа работа, ма и творческа малко
но сега ще я отложа, първо искам да ида някъде да се откъсна и да си почина
избирам дестинация, имам няколко идеи, ама имам и още ден да избирам

Влюбена в теб

и смяташ, че това ще ти спести един ден тъгата, когато те си идат?
даже всеки ден да си ги обичал, а даже още повече ако си ги обичал....каквото и да си правил докато са били живи...пак ще страдаш като си идат
даже още повече

Влюбена в теб

аз също.улови мига

кат се сетя колко малко ще съм жив и колко дълго ще съм умрял...

Нормално е да страдаш, ние живите имаме нужда да оплачем своите мъртви, но съм сигурна, че някой има нужда от твоята сила в момента, не се сривай

Честлинен комбурс

ненапразно по време на и след големи войни инстинкта за размножаване просто се е взривявал
Инстинкт за оцеляване. На рода. Не сме чак толкова "цивилизовани" за да го избегнем.

многоточията са лесно решение, нали?)
не отговаряй, вероятността да го прочета е малка.

не те разбирам не знам какво искаш да ми кажеш
многоточията заместват думите, които не намирам
няма лесни решения, поне за мен няма такива
имах тежък ден
ако искаш да ми кажеш нещо, кажи ми го в прав текст...днес не мога да чета между буквите, много приземяващи бяха гледките в този ден..нека за малко сме буквални

Влюбена в теб

Знам какво ти е. "Виртуалната леност" да се опитам да обясня какво точно имам предвид, разчитайки на събеседника, в случая теб, да "докомплектова" фразата, ме е подвела. Многоточията са лесни, не е лесно другото: това в реалността, което те (не) могат да изразят. Знам какво ти е. Съжалявам...

Колкото и подготвен да си бил, винаги страдаш. Но е в пъти по-зле, когато е останало нещо неказано, нещо неизживяно, нещо непростено.
Не, не живеем така, че при внезапен край да сме начисто с всички. Независимо дали ние ще си отидем или някой друг. Спомням си онова есе на Хайтов, за килото ябълки, което дълго време се канел да купи на майка си и все не стигало времето ... а после вече нея я нямало. Аз при моята майка не бях ходила четири месеца и си правех планове за уикенда, а тя не ме дочака с няколко дни ...
С годините, с преживяното, започнах понякога да се замислям по тези въпроси и се случва, преди да нараня, да успея да се спра, точно с мисълта за тия неща. Ние поначало действаме винаги с вярата, че бъдещето е пред нас. Какво толкова, че сме разплакали някого, нали утре нещата ще се оправят ... но ако утре него го няма вече? Или нас?
Не знам дали е признак на остаряване, но поне понякога наистина успявам да се съобразявам с това.
Сексът ... казват, че имало смисъл в това, аз за себе си не съм го открила.

Животът е това, което се случва, докато си зает да се оправдаваш.