Пътека

Вървях към теб по грешната пътека,
а правилната водеше встрани.
Не си за мен, не съм за теб човекът,
при който всичко ще се промени.

Престъпно вече времето изтича,
а може би е близко любовта!
Не знаехме докрай да се обичаме,
но друг ще ни научи на това.

Така ще помним нашето приятелство -
как не доказахме с живота си,
че искаме не евтини ласкателства,
а чудното вълшебство да докоснем.

И може би пътеката бе къса,
не стигна до мечтаната поляна -
пред пропаст любовта ни се разкъса
и в нея всички блянове пропаднаха.

Не си отивай

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят ! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: "Ела! Ела!"
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!

Не мога да си позволя да те изгубя -
ще бъде страшно в цялата вселена...
Ще виждам хора и постъпки груби,
ще лазят мръсни пръстите по мене.

Ще ме ранява безразличният им допир,
ще ме изпепеляват празните им думи,
в сълзите само ще намирам отговор...
а ти ще топлиш тялото на друга.

Ще си щастлив привидно, може би наистина,
ще си обичан искрено, а може би в заблуда,
ще ме забравиш, може би завинаги,
или ще дойдеш и ще ме целунеш...

Не трябва да мисля за тебе

На разсъмване щом разпозная
потопения в изгрева хребет,
още първата мисъл е тая,
че не трябва да мисля за тебе.

И през целия ден вероломна
тя където отида ме дебне
и каквото да правя, напомня
че не трябва да мисля за тебе.

А когато нощта е надвисла
всяка болка във сън да погребе,
аз не мога да спя и все мисля,
че не трябва да мисля за тебе,

че не трябва да мисля за тебе.



Г. Златев-Черкин