добре е
9 отговора
0 прегледа
в отговор на Бaтe Heдeв
#3
Re: добре е
с венсеремоси и но пасарани 
-
Виртуалното пристрастяване води до реални хемороиди!
-
Виртуалното пристрастяване води до реални хемороиди!
в отговор на Бaтe Heдeв
#6
Re: добре е
с песни-апокрифи от фестивала"Ален Мак"
Защо си мисля тази вечер
за вашия безсмъртен бой.
Защо ви виждам от далече
във оня веженски усой
Защо задъхано по склона
вървя след вашата колона
и срашно искам аз
и срашно искам аз
да бъда с вас
да бъда с вас
Партизани,партизани
легендарни синове
над полета и балкани
над села и градове
Партизани,партизани
на челата със звезди
от вашите кърви проляни
свободата,свободата се роди
свободата,свободата се роди
на маймуни ни обърнаха вашите наследници
Защо си мисля тази вечер
за вашия безсмъртен бой.
Защо ви виждам от далече
във оня веженски усой
Защо задъхано по склона
вървя след вашата колона
и срашно искам аз
и срашно искам аз
да бъда с вас
да бъда с вас
Партизани,партизани
легендарни синове
над полета и балкани
над села и градове
Партизани,партизани
на челата със звезди
от вашите кърви проляни
свободата,свободата се роди
свободата,свободата се роди
на маймуни ни обърнаха вашите наследници
в отговор на Бaтe Heдeв
#7
"МАНИФЕСТ НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ"
С това, например:
В този манифест пряко и без каквито и да са уговорки, работническата класа, класата на наемниците изобщо, се призовава към борба за слагане край на противоречията, кризите и сблъсъците в тогавашното капиталистическо общество. Призовава се към борба за отстраняване на самата буржоазна собственост на средствата за производство, а значи - и към борба за премахването на буржоазния обществен ред изобщо. Многообещаващо за милиони хора става и описанието на очакващото ги примамливо състояние на обществото в следкапиталистическия утрешен ден. По стечение на ред исторически обстоятелства, именно този манифест обозначава началото на нова епоха в живота на европейците - епохата на действителни и многостранни социални експерименти, чиято значимост трудно може да бъде недооценена от когото и да е. В него е заявен предизвикателно един нов обществен идеал, сам по себе си пълно отрицание на буржоазното общество. В този манифест са изявени почти всички основни признаци и на една нова култура, при това - в естественото им единство и взаимната им зависимост.
Какво от тях откриваме в изтъкнатия манифест и как е изявено то?
Промяната на обществото в посока на неговото преустройство в желаната от комунистите насока в този документ е изведена от самото състояние на капиталистическия начин на обществено производство и от произтичащите от него състояния на обществените отношения.
Епохата на буржоазията, твърдят авторите на манифеста, се отличава и с това, че тя опростява класовите противоречия. Обществото все повече и повече се разделя на два големи, изправени открито една срещу друга класи - буржоазията, т.е. класата на съвременните капиталисти, които притежават средствата за обществено производство и класата на съвременните наемни работници, която в манифеста метафорично е наречена пролетариат.
Буржоазията изиграва в историята революционна роля. Тя разрушава безмилостно старите обществени връзки и не оставя никаква друга връзка между хората освен голия интерес, безсърдечното "плащане в брой".
Буржоазията сваля свещения ореол от всички видове дейност и превръща "лекаря, юриста, попа, поета, човека на науката в свои платени наемни работници".
"Постоянни преврати в производството, непрекъснато разтърсване на всички обществени отношения, вечната несигурност и движението отличават буржоазната епоха от всички други епохи... Всичко съсловно и застояло се изпарява, всичко свято се осквернява и хората най-после са принудени да погледнат с трезви очи своето положение в живота, своите взаимни отношения."
И още: "Чрез експлоатацията на световния пазар буржоазията превърна производството и потреблението на всички страни в космополитически... Старинните национални отрасли на ондустрията се унищожават всеки ден... На мястото на старото местно и национално самозадоволяване и затвореност се появява всестранна размяна и всестранна зависимост на отделните нации една от друга... С бързото усъвършенстване на всички средства за производство, с безкрайно улеснените съобщения буржоазията въвлича в цивилизацията всички нации, включително и най-варварските..."
Но производителните сили, които се намират в разположение на обществото "вече не служат за развитието на буржоазните имуществени отношения, напротив, те са станали прекомерно огромни за тези отношения и последните ги спъват - буржоазните отношения са станали твърде тесни, за да поберат създаденото от тях богатство"...
Всичко това активизира и настройва революционно представителите на наемния труд. Всички предишни класи, след като завладеели господството, са се стремили да осигурят вече придобитото си положение в живота, като подчинят цялото общество на условията на своя начин на присвояване...Наемниците нямат нищо свое, което да охраняват.
Досегашните социални движения са били движения на малцинствата или в интерес на малцинствата. Пролетарското движение е самостоятелно движение на огромното мнозинство в интерес на огромното мнозинство. Основната цел на пролетариата е не да увековечи себе си като класа, а напротив - отнемайки от буржоазията нейното господство и нейната икономическа сила, с това той престава да е класа. Превръща се в социално мнозинство, което е призвано да създаде нов обществен ред.
С "извоюването на демокрацията", твърдят още авторите на манифеста, пролетариатът използва своето политическо господство, "за да изтръгне постепенно от буржоазията целия капитал, да централизира всички средства за производство в ръцете на държавата, т.е. на организирания като господстваща класа пролетариат, и колкото може по-бързо да увеличи масата на производителните сили".
Пролетариатът не отнема ничия частна собственост. Отнема от буржоазията капитал, който и в нейните ръце е обществено явление. "Капиталът е съвместен продукт и може да бъде приведен в движение само с общата дейност на много членове на обществото, а в последна сметка - само от общата дейност на всички членове на обществото. Тъй че капиталът не е лична, а обществена сила. Следователно, ако капиталът бъде превърнат в съвместна, принадлежаща на всички членове на обществото собственост, това не ще е превръщане на личната собственост в обществена. Изменя се само общественият характер на собствеността". "Отличителната черта на комунизма е не премахването на собствеността изобщо, а премахването на буржоазната собственост". "Комунизмът не отнема на никого възможността да присвоява обществени продукти, той отнема само възможността чрез това присвояване да се присвоява чужд труд".
"Когато със съвременните призводителни сили започнат да се отнасят съобразно с тяхната най-после опозната природа, обществената анархия в производството ще отстъпи мястото си на едно обществено планомерно регулиране на призводството съобразно с нуждите както на цялото общество, така и на всеки негов член. Тогава капиталистическият начин на присвояване, при който продуктът поробва отначало производителя му, а след това и присвоителя, ще бъде заменен с нов начин на присвояване на продуктите, основан на самата природа на съвременните средства за производство : от една страна - с пряко обществено присвояване като средство за подддържане и разширяване на производството, а от друга - с пряко индивидуално присвояване като средство за живот и наслада". Фридрих Енгелс ще поясни тази постановка така: "Хората, станали най-после господари на собственото си обществено битие, стават по този начин същевременно господари и на природата, господари на себе си - стават свободни".
/следва продължение/
В този манифест пряко и без каквито и да са уговорки, работническата класа, класата на наемниците изобщо, се призовава към борба за слагане край на противоречията, кризите и сблъсъците в тогавашното капиталистическо общество. Призовава се към борба за отстраняване на самата буржоазна собственост на средствата за производство, а значи - и към борба за премахването на буржоазния обществен ред изобщо. Многообещаващо за милиони хора става и описанието на очакващото ги примамливо състояние на обществото в следкапиталистическия утрешен ден. По стечение на ред исторически обстоятелства, именно този манифест обозначава началото на нова епоха в живота на европейците - епохата на действителни и многостранни социални експерименти, чиято значимост трудно може да бъде недооценена от когото и да е. В него е заявен предизвикателно един нов обществен идеал, сам по себе си пълно отрицание на буржоазното общество. В този манифест са изявени почти всички основни признаци и на една нова култура, при това - в естественото им единство и взаимната им зависимост.
Какво от тях откриваме в изтъкнатия манифест и как е изявено то?
Промяната на обществото в посока на неговото преустройство в желаната от комунистите насока в този документ е изведена от самото състояние на капиталистическия начин на обществено производство и от произтичащите от него състояния на обществените отношения.
Епохата на буржоазията, твърдят авторите на манифеста, се отличава и с това, че тя опростява класовите противоречия. Обществото все повече и повече се разделя на два големи, изправени открито една срещу друга класи - буржоазията, т.е. класата на съвременните капиталисти, които притежават средствата за обществено производство и класата на съвременните наемни работници, която в манифеста метафорично е наречена пролетариат.
Буржоазията изиграва в историята революционна роля. Тя разрушава безмилостно старите обществени връзки и не оставя никаква друга връзка между хората освен голия интерес, безсърдечното "плащане в брой".
Буржоазията сваля свещения ореол от всички видове дейност и превръща "лекаря, юриста, попа, поета, човека на науката в свои платени наемни работници".
"Постоянни преврати в производството, непрекъснато разтърсване на всички обществени отношения, вечната несигурност и движението отличават буржоазната епоха от всички други епохи... Всичко съсловно и застояло се изпарява, всичко свято се осквернява и хората най-после са принудени да погледнат с трезви очи своето положение в живота, своите взаимни отношения."
И още: "Чрез експлоатацията на световния пазар буржоазията превърна производството и потреблението на всички страни в космополитически... Старинните национални отрасли на ондустрията се унищожават всеки ден... На мястото на старото местно и национално самозадоволяване и затвореност се появява всестранна размяна и всестранна зависимост на отделните нации една от друга... С бързото усъвършенстване на всички средства за производство, с безкрайно улеснените съобщения буржоазията въвлича в цивилизацията всички нации, включително и най-варварските..."
Но производителните сили, които се намират в разположение на обществото "вече не служат за развитието на буржоазните имуществени отношения, напротив, те са станали прекомерно огромни за тези отношения и последните ги спъват - буржоазните отношения са станали твърде тесни, за да поберат създаденото от тях богатство"...
Всичко това активизира и настройва революционно представителите на наемния труд. Всички предишни класи, след като завладеели господството, са се стремили да осигурят вече придобитото си положение в живота, като подчинят цялото общество на условията на своя начин на присвояване...Наемниците нямат нищо свое, което да охраняват.
Досегашните социални движения са били движения на малцинствата или в интерес на малцинствата. Пролетарското движение е самостоятелно движение на огромното мнозинство в интерес на огромното мнозинство. Основната цел на пролетариата е не да увековечи себе си като класа, а напротив - отнемайки от буржоазията нейното господство и нейната икономическа сила, с това той престава да е класа. Превръща се в социално мнозинство, което е призвано да създаде нов обществен ред.
С "извоюването на демокрацията", твърдят още авторите на манифеста, пролетариатът използва своето политическо господство, "за да изтръгне постепенно от буржоазията целия капитал, да централизира всички средства за производство в ръцете на държавата, т.е. на организирания като господстваща класа пролетариат, и колкото може по-бързо да увеличи масата на производителните сили".
Пролетариатът не отнема ничия частна собственост. Отнема от буржоазията капитал, който и в нейните ръце е обществено явление. "Капиталът е съвместен продукт и може да бъде приведен в движение само с общата дейност на много членове на обществото, а в последна сметка - само от общата дейност на всички членове на обществото. Тъй че капиталът не е лична, а обществена сила. Следователно, ако капиталът бъде превърнат в съвместна, принадлежаща на всички членове на обществото собственост, това не ще е превръщане на личната собственост в обществена. Изменя се само общественият характер на собствеността". "Отличителната черта на комунизма е не премахването на собствеността изобщо, а премахването на буржоазната собственост". "Комунизмът не отнема на никого възможността да присвоява обществени продукти, той отнема само възможността чрез това присвояване да се присвоява чужд труд".
"Когато със съвременните призводителни сили започнат да се отнасят съобразно с тяхната най-после опозната природа, обществената анархия в производството ще отстъпи мястото си на едно обществено планомерно регулиране на призводството съобразно с нуждите както на цялото общество, така и на всеки негов член. Тогава капиталистическият начин на присвояване, при който продуктът поробва отначало производителя му, а след това и присвоителя, ще бъде заменен с нов начин на присвояване на продуктите, основан на самата природа на съвременните средства за производство : от една страна - с пряко обществено присвояване като средство за подддържане и разширяване на производството, а от друга - с пряко индивидуално присвояване като средство за живот и наслада". Фридрих Енгелс ще поясни тази постановка така: "Хората, станали най-после господари на собственото си обществено битие, стават по този начин същевременно господари и на природата, господари на себе си - стават свободни".
/следва продължение/
какъв ти е бил проблема всъщност през 2015 - пак без работа?